Мануел Марков: Хората в този спорт трябва да се опитат да бъдат по-човечни и по-честни

(сн. waba-league.com, БФБ)

13-04-2022 13:12 | Мария Маринова

Старши треньорът на Монтана 2003 Мануел Марков направи обстоен анализ на изминалия сезон в женската А група. Защо тимът му загуби финалната серия срещу Берое Стара Загора, какви са били най-големите предизвикателства и какво според наставника трябва да се промени в българския баскетбол – говори той пред BGbasket.com:

- Да започнем от третия мач - изоставахте през повечето време, но накрая имахте шанс да спечелите. Какво не ви достигна за пълен обрат?

- Трудно се говори след такъв край на мача. Определено не започнахме добре срещата. Може би това, че бяхме опрени до стената и нямахме право на грешка, ни направи малко сковани. Нападението ни през първото полувреме не вървеше, но донякъде играта ни в защита ни помогна и ни държеше в мача. Момичетата хвърлиха много усилия, за да се върнем и да изравним. Специално в този мач Берое бяха вкарали 60 точки преди последното нападение, което е добър атестат за играта ни в отбрана и е трудно постижимо срещу отбор с такива състезателки. Определено не ни достигна по-добър процент при стрелбата и да реализираме повече лесни точки след борби в нападение или след техни грешки.

- Берое на практика ви победи с тройка на Виолина Кочева 7 секунди преди края. Как ти видя тази ситуация в края?

- Предполагам, че Берое щяха да играят за две точки, най-вероятно с Ребека Тобин. Виктория не трябваше да помага в случая, но в такива моменти понякога и самият играч действа инстинктивно, без обяснение за ситуацията. Вики през целия сезон е най-добрият ни играч в защита, от нея идва нашата агресия и искра. Може да изглежда малка като габарити на игрището, но определено е огромна като сърце и себераздаване. Не мисля, че трябва да носи някаква персонална вина за крайния изход на мача и на серията, защото в течение и на трите мача направихме доста грешки, като от това не изключвам и себе си.

Използвам случая да честитя успеха на момичетата на Берое. Радващо е, че в тази серия с ключов принос за техния отбор бяха българските баскетболистки. Всички те заслужават респект за мачовете, които изнесоха. Разбира се, персонално и за Таня Гатева, която в последните години хвърли страшно много усилия и изгради този отбор и клуб, като цяло от-до. Мога само да ѝ благодаря за коректното съперничество от нейна страна през този сезон и да ѝ пожелая след всичко, което постигна в последните години на клубно и национално ниво, да стигне и до мечтата на всеки треньор – да води националния отбор на България. Тя определено го заслужава и го може.

Таня Гатева: Боли ме за нещата, които стават в женския баскетбол

- Преди серията беше оптимист, че може да спечелите титлата. Защо обаче се стигна до този резултат 0-3 и толкова ли е голяма разликата между двата отбора този сезон?

- Разбира се, че бях оптимист до последните мачове, защото познавам отбора си и знам с какви състезателки работя. За разлика от някои мачове през сезона, във финала за купата и в тази серия показахме, че разликата в класите между двата отбора не е голяма. В тези мачове ние дадохме всичко, което можахме. Да, малко не ни достигна, и при по-добро стечение на обстоятелствата можеше серията да стане по-интересна като резултат. Реакцията на нашата публика и подкрепата в залата беше показателна за това, което дадоха момичетата. Бих искал да отбележа отличното съдийство в този мач. Ние, треньорите, винаги имаме претенции към този компонент, но в третия мач те бяха за отличен 6 – оставиха всичко да се реши от самите баскетболистки на терена. Еднакъв критерий в двете посоки, добър гейм-мениджмънт, уважение и никаква надменност към състезателките и треньорите, добра комуникация с тях. Случва ни се и на нас, треньорите, да гледаме от време на време европейски баскетбол и определено тримата съдии в този мач бяха на такова ниво, за което ги поздравявам.

- Каква е равносметката ти за сезона като цяло и трудно ли ти беше да водиш женски отбор – какви бяха предизвикателствата?

- Разбира се, че трябва да мине малко време, за да си направя обективна равносметка за сезона. Определено искахме да вземем трофей и се трудихме много през цялата година. Не се получи, за което, разбира се, всички съжаляваме. Не ми беше трудно да водя женски отбор, защото момичетата бяха супер точни и отговорни: на първо място като хора, и на второ – като професионалистки. Имахме си нашите вътрешни проблеми, но се справяхме с тях. Мога да кажа, че ме спечелиха, на моменти се държаха по-мъжки и от мъже. Имаше предизвикателства и напасване, но като цяло съм възхитен от тях и от отношението им към играта. Със сигурност за мен беше удоволствие да работя с тях през последните месеци. В началото на сезона обещах на кмета на града БК Монтана през този сезон да играе честно и коректно към всички и във всичко, да стоим настрани от скандали и да дадем на терена всичко, на което сме способни. Мисля, че заедно с момичетата го изпълнихме.

- Какво мислиш за нивото на женското първенство у нас и само финансова ли е причината да няма повече отбори?

- Определено има разлика в класите между първите два отбора от една страна, и останалите. Спад в нивото на женския баскетбол има не само в България, а и в много други държави около нас. Нека да не правим трагедия от това. Разликата е, че другаде съответната федерация и държавата – чрез министерствата на спорта, се опитват да го компенсират. Правят го най-вече със субсидиране на отборите, които играят в евротурнирите, както и на школите, които работят добре и произвеждат играчи за националните отбори. Не мисля, че ще бъде проблем за Георги Глушков и Албена Брънзова с авторитета, който имат в Европа, да осигурят уайлд-карти за Монтана и Берое за турнирите към ФИБА. Най-малкото от уважение към хората, които толкова години инвестират финансови средства в женския баскетбол.

Като говорим за уважение, четох интервюто на Виолина Кочева след мача и мисля, че за някои неща тя е абсолютно права. Тяхното поколение играчи някак си беше пропуснато да мине незабелязано, без към тях се показва някакъв респект, а те определено го заслужават. Не знам какъв процент от бюджета на БФБ представлява излъчването на един мач от женското първенство по телевизията, но в крайна сметка, ако федерацията иска да развива нещо, трябва да инвестира в него. Просто е, няма как да очакваш прогрес без инвестиция. Другите неща – като промотиране на мачовете, представяне на отборите, създаване на обстановка в залите, церемонии по награждаване, отразяване, са по-скоро плод на желание. Явно за някои хора е по-лесно да казват, че женски баскетбол у нас няма и да обвиняват момичетата, че са слаби, а, повярвайте ми, това въобще не е истина.

- Какво смяташ, че трябва да се промени в българския баскетбол?

- Не знам дали от позицията на един сезон в женската част бих могъл да дам някакви генерални препоръки какво да се промени в българския баскетбол като цяло. А и не мисля, че имам такива познания. Може би преди професионалното, на първо място хората в този спорт да се опитат да бъдат по-човечни и по-честни. Аз се занимавам с баскетбол от 1998 година – първо като играч, след това – като треньор. Не мисля, че оттогава нещата са се променили много. Другите отборни спортове еволюираха повече от нас. Проблемът може би е, че на предно място излизат личните битки за его, надмощие, контрол, злобата и негативизмът стават все по-водещи. Всеки се стреми към някакви лични триумфи, след които не остава практически нищо. Повечето от отборите, спечелили титли в последните години, ги няма, залите им изглеждат потресващо зле. Определено причината в последните 20-30 години баскетболът да загуби много, е в този порочен цикъл. Няма я чисто спортната, неутрална публика по трибуните, няма ги ветераните, легендите на този спорт в залите, децата като зрители – също. Все по-малко големи бизнесмени и компании искат да подпомагат баскетбола. Може би обстановката в нашия спорт е леко токсична и отблъсква, иначе нямам обяснение защо е така. Не ми се иска да съм толкова негативен, но това е факт. Хубавото и позитивното е, че все още има деца и треньори, които обичат баскетбола и искат това да бъде тяхната професия и живот. А докато ги има тях, има надежда.

- Ще останеш ли в Монтана и през следващия сезон?

- Мисля, че е коректно този въпрос първо да го обсъдя с г-н Живков и с Петрана Петкова. Кметът на Монтана е успял да създаде едно голямо спортно семейство в града, в което е удоволствие да се работи. Ще му представя отчета за изминалия сезон и ще поговорим. Ще преценим какво е най-доброто за отбора. Все пак животът не е само баскетбол…

Харесайте BGbasket.com във Facebook