Людмил Хаджисотиров: Ако искаме добри играчи – първо трябва да създадем добри треньори

(сн. Евгений Милов/bTV)

08-05-2026 09:43 | BGbasket.com

Как се подготвят талантите от националните отбори на България до 14, до 16, до 18-годишна възраст? На какво трябва да ги научим, ако искаме отново да имаме играчи на високо европейско ниво и отново да имаме мъжки национален отбор сред най-добрите на континента? На тези и още куп други въпроси потърсихме отговори от главния треньор на проект „Развитие“ към родната федерация – Людмил Хаджисотиров.

След първите 60 дни, в които Хаджисотиров работи плътно с легендата Пини Гершон по този проект, BGbasket поиска да разбере и и да информира читателите в дълбочина философията на програмата и методиката, изградена специално за развитието на младите български играчи. Днес даваме думата на Удо с нова порция въпроси, които са още по-интригуващи. Първата част можете да прочетете тук.

- Удо, в Част 1 от интервюто с теб говорихме предимно за развитието на младите български играчи. Нека продължим интервюто с фокус върху треньорите. Как виждате заедно с Пини Гершон посоката, в която трябва да развиваме треньорите и как на практика ще се случи това?

- Работата с треньорите е едно от най-важните неща в проекта „Развитие“. По този повод сме категорични заедно с Пини и с ръководството на федерацията. Ако искаме да развиваме добри играчи за в бъдеще, ние трябва да създадем и развием качествени треньори. Тези треньори ще изграждат играчите по клубовете след това. Дори и идеята на курса на ФИБА – FECC FIBA Europe Coaching Certificate за повдигане на нивото на баскетбола в Европа се състои в това на първо място да се вдигне нивото на треньорите, за да могат именно те впоследствие да обучават играчите в техните държави. За мотивираните и перспективни треньори, е златен шанс да имат достъп до експерт като Пини Гершон в комбинация със структурината единна методика, за която вече разказах в първата част от интервюто. По тази програма, ще можем не само цялостно да развиваме младите треньори, но и те да трупат опит в международни мачове. После, тази база данни, те ще могат да прилагагат и в клубовете, с което да се вдигне цялостно нивото на баскетбола в България. Моделът е ясен: Отново давам за пример това, което постигнаха във Финландия и това, което Пини постигна в Израел. Развитието на треньорите е основен приоритет и в нашата програма. Искаме да видим и да работим с по-голяма бройка мотивирани треньори. Всяка възрастова група в националните отбори има старши-треньор, като за различните лагери и състезания, целта ни е периодично да ротираме неговите помощници. По този начин и ние ще имаме преки наблюдения върху мотивацията, потенциала и развитието на отделните треньори. Заедно с Пини, гледаме доста мачове (и на живо, и онлайн – б.а.), наблюдаваме как се справят треньорите в игрови ситуации. До момента имаме няколко посещения в клубове, като целта и желанието ни е да гледаме тренировъчния процес в по-голям брой клубове, да видим, колкото се може повече треньори в действие. Работата с треньорите е процес, който ще отнеме време. Трябва да имаме търпение. Важно е да се знае, че камповете по проекта ще протичат целогодишно, независимо дали в тях ще могат да се включват избраните за старши треньори на съответната възраст. Имали сме подобни случаи, когато даден треньор е ангажиран с клубен отбор. Това не означава, че този треньор не се интересува и не участва в изграждането на план на тренировките на кампа. Напротив. Ние обаче сме категорични, че ще използваме всеки шанс за работа и развитие с момчетата от абсолютно всяка възраст. Не можем да чакаме да бъде удобно за всички: За всеки треньор, за всеки клуб, за всеки играч. Нямаме време за губене. На базата на единната методика, която вече имаме и на всичко, което се контролира от Пини, ние ще го работим при всеки възможен момент. Тук отново ще благодаря за подкрепата на Българска федерация баскетбол, която е плътно зад проекта и прави всичко възможно да работим спокойно, всичко да бъде подредено, организирано и подсигурено.

- Още един болезнен въпрос: Как се селектират децата, които получават повиквателни за камповете на националните отбори? Как може да бъдете сигурни с Пини и с ръководството на федерацията, че няма да бъде изпуснато нито едно талантливо дете?

- Започвам с това, че всеки избран за старши-треньор на национален отбор в съответната възраст, е отговорен за селекцията на своя отбор. Селекцията обаче се коментира обстойно и с мен, и с Пини. Аз работя много усърдно в това да установя постоянна и надеждна връзка с треньори от всички региони на България. Тези треньори ми дават обратна връзка за най-перспективните деца в техните региони. Водим комуникация дали някъде има пропуснато дете, което заслужава повиквателна. И аз, и Пини сме на мнение, че трябва да имаме възможно най-много информация. И аз, и Пини сме на мнение, че искаме и трябва да видим максимален брой деца. Именно това се случва по камповете в момента. Извън ядрото от основни играчи по възрасти, доста други момчета се въртят с повиквателни. Така можем да оценим максимално качествата им. И двамата имаме предвид, че особено при по-малките възрасти, някои деца съзряват и се развиват по-рано, съответно доминират физически в момента. В никакъв случай обаче не трябва да пренебрегваме така наречените “Late Bloomers” – тези, които порастват по-късно, които възмъжават по-късно и по-късно развиват пълния си потенциал. Имаме поглед върху подобен тип деца и знаем кои са основното ядро от тях. Често, този тип играчи в дългосрочен план стават и по-успешни. Точно поради тази причина е много важно да имаме адекватна информация. За тези два месеца успях да установя връзка с много треньори от цялата страна, с които да следим децата. - Винаги ще се стремим да бъдем максимално обективни при селектирането на националните отбори. Хората, които ме познават, знаят, че аз съм влизал дори в конфликти с близки мои хора и приятели, когато става дума за реални качества и избор между един, или друг играч. Никога не съм си позволявал да правя, не правя и никога няма и да направя компромис с качествата на едно дете спрямо друго. Без значение от неговото семейство, без значение от статута на родителите му. На никаква цена не бихме направили подобен компромис. - И още нещо, което е важно: Ние сме готови във всеки момент да дадем обратна връзка и на треньори, и на родители какво трябва да се подобри дадено дете, за да се развива в правилната посока. Върху какво трябва да работи и да усъвършенства, за да има шанс да се наложи в националния отбор.

- Как обаче ще успеете да запушите устите с Пини на родители с болни амбиции, каквито не липсват в българския баскетбол и които използват всевъзможни начини и канали, за да тръбят, че в националните отбори се викат единствено деца с „връзки“ и протекции?

- Претенции и недоволни винаги е имало и ще има. В крайна сметка, това е национален отбор. И тук, посланието на Пини е много ясно и категорично: Готови сме да дадем шанс на всяко дете с претенции, че е ощетено. Преди това обаче очакваме да видим обективна информация за играча (видео, характеристика – б.а.). Когато се уверим, че даден баскетболист заслужава да получи повиквателна, такава ще бъде изпратена до клуба му и той ще бъде повикан по надлежния ред. Никой не е застрахован от грешки в селекцията, но умишлени действия или тенденциозност, няма да се допускат. България е малка държава и много трудно можеш да минеш под радара, ако наистина притежаваш качества. Има и нещо интересно: Има региони от страната, в които има деца, които не играят в елитната дивизия съвсем целенасочено. Това е осъзнат избор на треньорите им, които се страхуват, че техните най-талантливи деца ще бъдат откраднати от големите клубове в София, а в същото време, вярват, че най-правилно за развитието на децата, е да останат в родния си град и клуб. Знам, че има няколко случая в които лично Пини е искал допълнително да бъдат викани деца на камповете в различните възрасти, защото до него е достигало оплакване от родители. За съжаление, нито едно от тези деца, чиито родители са имали претенции, че са ощетени, не е оправдало очакванията на Гершон, че мястото му наистина е в националния отбор. Пини е последният човек, който иска в българския баскетбол да се говори за нерегламентирани и порочни практики при селекцията на децата. Знам обаче и че има няколко случая, в които след контакт с родители и след като е ставал свидетел как родители се държат по време на мачовете на своите деца, Пини е отказвал да се вика дете. Това е заради непристойно поведение на родител по време на мач, или заради поведение на родител, който очевидно се чувства по-подготвен от треньор да съветва детето си по време на мач. Изводите оставям на вас. Понякога родителите са най-големите врагове на своите деца и по отношение на манталитет, поведение и възпитание, ние в България имаме много какво да учим.

- Ограничена ли е селекцията единствено до пределите на България, или планирате да намерите начин за скаутинг и в чужбина? Има българчета, които играят зад граница. Тях как ще ги следите?

- Това е заложено в плана ни и е много важна точка за развитие на програмата. Това донесе успех на Пини в Израел, където именно чрез добър скаутинг зад граница, той намери, привлече и разви изключителни таланти. Един от тях миналото лято беше селектиран в първи рунд на драфта в НБА от Бруклин Нетс. Става въпрос за високия 211 см Дани Уолф. Припомням, че бащата на Дени Авдия, който отдавна е със статут на звезда в НБА, е сърбин. Много пресен пример в това отношение е Швейцария. Швейцарците вкараха много играчи в NCAA и в първия рунд на драфта в НБА по този начин – деца на емигранти, които не живеят в Швейцария, но играят за националните им отбори при подрастващите. Наясно сме, че в чужбина има много българи, децата, на които играят баскетбол. Ще намерим начин да стигнем и до тях. Останалото е ясно и ще го повторя отново: Натрупване на обем правилна работа, плюс селекция.

- Коя възрастова група е най-важна за проекта? Кога е най-правилния момент да се започне работа в дългосрочен план?

- Всяка възраст е важна и не може да бъде пренебрегвана, но истината е, че работата със сегашните 13-14-годишни деца може да се окаже решаваща. Казвам го неслучайно, защото именно този набор деца, от следващата година ще могат да играят две години до 16-годишния набор в национален отбор. Де факто, събират им се три години, в които да се подготвят и да работят правилно, по единната методика, в интензивния ритъм на камповете. Това означава, че за тази възраст, след две-три години ние вече ще можем да се надяваме на реални резултати от положения труд. Трябва на всеки да му бъде пределно ясно, че резултатите от тази програма няма да се видят за няколко месеца, отнема години. Може би ще стана досаден, защото ще го кажа за пореден път в това интервю, но това е натрупване от работа: хем обем от правилна работа, която ще започне да дава резултати и да се изплаща във времето. Затова е важно тази програма да е минимум 5 години. Нека да видим как се случи във Финландия и в Израел. И там не става с магическа пръчка. Но стана. И най-безценното за нас е, че човекът, превърнал Израел в топ баскетболна нация при подрастващите и изградил солидна основа на мъжкия национален отбор в момента, вече е при нас. Хората, които разбират поне малко от спорт са наясно и че резултатите и класирането доста често зависят и от друг фактор: От самата генерация. Имаме много талантливи деца като генерация, имаме и по-малко талантливи. Ако нямаш талантливи деца, както казваше баща ми – все едно да хвърляш семена на асфалта и да чакаш да поникне нещо. Но отново се връщам на работата и на труда, който сме длъжни да положим: Дори когато се падне генерация, която не изобилства от талант, ако същата тази генерация деца е минала през този обем работа, пак ще имаме резултати.

- В заключение, би ли отправил послание към всеки, който се бие в гърдите, че чистосърдечно желае успех на българския баскетбол и работата му е свързана с българския баскетбол под някаква форма?

- Има едно нещо, което не подлежи на никакви коментари и компромиси от никого: Националните отбори са приоритет и гордост за всички треньори и играчи и са над всичко. Това е много важно да бъде прието от абсолютно всички в баскетболната общност. Няма по-голямо признание за клуб, за треньор, за родител, за дете, от това един играч да получи повиквателна за националния отбор. Всеки клуб би трябвало да се гордее с това съвсем чистосърдечно, а не да търси нещо в замяна. Всеки родител би трябвало да се гордее, че детето му е заслужило да бъде сред повиканите. Всеки треньор би трябвало да се гордее, че дете от неговия отбор е сред повиканите. И не само това: Всеки треньор на повикано дете, ако иска да се развива, ако има наистина хъс да се учи, този треньор ще направи всичко възможно да присъства на тренировките на повиканото му дете в националния отбор. За да научи нещо ново, с което след това да се върне в клуба си и да го приложи и на останалите деца от отбора. И да работи по-правилно с това дете, така, че при следващата повиквателна в националния отбор, това дете да се върне напреднало, заради правилната работа в клуба. Не може хора, които не са се занимавали професионално с баскетбол, не са минали през системата на националните отбори или просто са били играчи, без да имат формална и неформална подготовка, нито опит и образование на треньори, да се бъркат в този процес и да се опитват да го управляват отстрани. За да има продукт и резултат трябва всички в баскетбола да съдействат и да помагат като национална кауза, защото това са нашите деца. И трябва да използваме максимално опита и знанията на човек като Пини Гершон. Той, освен, че е печелил три пъти Евролигата и е побеждавал колос в професията, като Желко Обрадович, този човек е превърнал държава като Израел в баскетболна сила, с която се съобразяват всички. Не само в Европа, но и в НБА. Посланието ми е ясно: Повече смирение, повече уважение към труда и постигнатото от другите, по-малко празни приказки без покритие и повече истински дела. Повече от всякога ни е нужно обединение. Само така, някой ден в българския баскетбол ще може да се обърнем назад и да си кажем с облекчение, че сме победили злобата, завистта и посредствеността.

Харесайте BGbasket.com във Facebook