Ива Костова: Младите трябва да разберат, че не всичко идва от треньорите и базите, а и от самите тях

Националната ни състезателка Ива Костова е готова да излезе и да покаже най-доброто в мача срещу Сърбия в европейските квалификации. Какви са очакванията й за предстоящия двубой с действащия шампион и какви са впечатленията й от началото сезона във френското първенство сподели тя пред BGbasket.com:

„Смятам, че ако играем заедно, излезем концентрирани и дадем всичко от себе си, мисля, че можем да се задържим в мача. Наистина го вярвам. Чувствам се много добре в този отбор в момента, няма напрежение. Не, че преди е имало някакви индивидуални състезателки, които са правили голяма промяна, просто сме по-отпуснати. Знаем, че сръбкините са по-добри от нас, но аз искам да играем именно срещу такива състезателки. Това трябва да даде сила на момичетата да излезем, да се раздадем и да играем заедно. Не съм играла със съотборничките си в един отбор от доста време и ми е готино да се връщам, за да играя с тях в един състав.

Мисля, че в мача от предишната квалификация срещу Испания, който беше тогавашния европейски шампион, притеснението си изигра ролята. Смятам, че този път настроението преди срещата е по-различно. Всичко е до напрежението. Просто излизаме да се хвърлим и да ни е кеф, че играем заедно.

Определено имахме малко време за подготовка. Ако имахме повече дни на разположение, щяхме да се обиграем като отбор и всяка една да знае силните страни на съотборничките си. Няма как чак толкова добре да са нещата. Разбира се, по-добре ще е, ако има шанс да се събираме по-често – дали преди мачовете, или лятото. И все пак не мисля, че ще има голямо значение в случая.

Тимът, в който играя във Франция – Амбишън Жирондин, се изкачи от четвъртата лига. Имат амбициие да успеят да се качат още една лига нагоре. Разбира се, целият отбор знае как стоят нещата и ще са нужни няколко години. Целта за момента е да останем в трета лига. След няколко години ще се направи голям отбор и ще се стремим към втора лига. Поставено е като цел за следващите 3-4 години.

Моята роля като чужденка в състава е да правя разликата – точки, в защита, да внасям спокойствие сред останалите и опит също. Като цяло в страната много се набляга на здравата защита. Тимът е млад и разчитат моя опит да помогне на останалите.

Поставила съм си за цел да остана в трета лига и да играя финал за Купата, както играх миналата година в Париж. Искам пак да изживея това чувство и емоция. Също така да участвам в плейофи, както преди пет години. Това са ми мечтите. Страхотно е да играеш във Франция. Феновете са много готини, има много публика по мачовете и атмосферата е уникална.

Честно казано, не съм много запозната какво е нивото на подрастващите в България в момента. Виждам по-младите състезателките, когато се качват в националния отбор. Мисля, че със сигурност се е работило с тях, но трябва и още. Трябва да разберат, че не всичко идва от треньорите и базите, а и от тях самите. Лично аз не съм тренирала достатъчно навремето, знам го и затова и играя в трета лига. Единиците, които съм виждала като баскетболистки, мисля, че имат страхотен талант. Трябва да се запълни обаче дупката, която се получава между девойки и жени. Ако това стане, ще могат да излизат на мачове с повече самочувствие, ще знаят, че трябва да си спечелят мястото в женски отбор.

Играх в Левски преди да замина. Именно тогава се случиха и проблемите, които имаше тимът. Много бързо станаха нещата с моето заминаване. Всичко стана в рамките на десет дни. Отидох всъщност при Патрика. По това време той беше във Франция. От доста време исках да замина в чужбина. Идеята ми беше да изляза от комфортната си зона и да се спрявам с нещата сама. Като чужденец трябва да си на ниво в такива отбори. Естествено, може да се случи да имаш един-два слаби мача, но не трябва да се отпускаш. Напрягащо е, има дни, в които ми идва тежно, но пък това ме държи, кара ме да тренирам повече, да се опитвам да съм по-агресивна и да се провокирам ментално.“