Сашо Везенков: Беше много тежка година, но на финал всичко е възможно


Сашо Везенков: Беше много тежка година, но на финал всичко е възможно
(сн. balkan-basket.com)
30-05-2022 18:06 | Мария Маринова

Генералният мениджър на Балкан Сашо Везенков определи Рилски спортист като фаворит за титлата в НБЛ през този сезон с оглед на представянето на отбора. Той обаче бе категоричен, че целта на „зелените“ от самото начало също е да станат шампиони и че на финал всичко е възможно.

 

Ден, след като отборът му спечели серията с Левски с 3-1, Везенков говори пред BGbasket.com за изминалите мачове, за предстоящите двубои с Рилски спортист и за наказанието на Балкан да играе пред празни трибуни. Той пожела да коментира и част от интервюто на Константин Папазов след четвъртия мач снощи. Ето какво сподели Везенков:

 

„Бяха две седмици на страшно напрежение, което е в стил Тити Папазов. Той обича да създава такива емоции, че е намерил примерно адвокатите и че е вечерял с Всевишния, както аз винаги повтарям. Това ме кара да съм доволен и много щастлив, защото победихме един изключително силен отбор в лицето на Левски с най-добрите българи в състава. За мен това е най-добре селектираният български тим. Чисто баскетболно успяхме да си вземем борбата под нашия кош. Отборът ни беше изключително мотивиран и подготвен. Стана интересен мач за гледане за зрителите, освен за привържениците на двата тима, за които беше доста тежко.

 

Моите поздравления към нашия отбор, беше много тежка година с много грешки от наша страна, но ние сме на финал. А на финала всичко е възможно. Въпреки че Рилски спортист е фаворит, ние се борим за шампионската титла още от самото начало – това е манталитетът на нашия отбор. Аз съм максималист. Тръгваме да се борим с най-добрия отбор в България в последните две години - финал по най-интелигентен и нормален начин, без разправии и без нищо.

 

Ще се опитаме да се преборим без публика. Изключително неприятно е, но всеки си носи последиците. Още веднъж тук е мястото да се извиня за всичко, което се е случило в нашата зала. То остана далеч от камерите и даже далеч от нас, ръководителите. Това е станало на полувремето на втория мач. За мен е доста голяма изненада и наш пропуск. Вече спокойно разсъждаваме върху нещата. Много е лошо, защото трябва целият град и всички да плащаме действията на охранител - човек, който работи в нашата организация. Но такива са правилата. Надявам се, че оттук нататък това няма да се повтори в нашия клуб.

 

Мислим по въпроса феновете да гледат мача пред залата или на площада, имаме доста време. По-организирано ще го направим. Нашият град заслужава. Преди това има два мача в Самоков. Да, успехът е много голям, победихме може би най-добрия отбор след Рилски спортист. Победата над Левски обаче отмина, не виждам защо трябва да правим заря, преди да сме постигнали целта си.

 

Радвам се, поздравявам клуба и целия град. Бях убеден в отбора, въпреки че един тим се прави и с грешки, стига да бъдат поправими и да няма контузии. Да не забравяме, че се върна и Станимир Маринов. За мен това е един от най-добрите български баскетболисти и това си пролича. Стамбата е разлика за всеки отбор в България. Желая му здраве и да е готов за националния отбор. Въпреки че още не е готов, излезе и се радвам много за него. Той наистина показа, че е най-добрият гард в България. След такава контузия ние изчакахме и той даде това, което очаквахме от него. Ако Стамбата не беше контузен, нямаше да водим въобще разговори кой ще е пръв и кой ще е на финал за Купата, но се случват такива неща.

 

В последните седмици се занимавахме със законовите неща на Тити. Казах още в самото начало и говорих и с кмета, че нашият отбор няма да иска да се класира по някакъв заден начин. Представете си някой друг отбор, например Левски, на нашето място. Щеше да е 3-0 и сигурно вече щяха да са приключили и финалната серия.

 

Ние не сме свършили още нищо. Да, нашият град подхожда малко по-емоционално, защото победихме Левски. Тити е достатъчно силен дразнител за всички баскетболни фенове. Слушах го вчера. Между пролетта и лятото някои хора отключват някакви неща. След като става собственик на футболния отбор, сега чувам, че щял да става президент на федерацията. Не знам следващото му хоби какво ще е, сигурно ще е във федерацията по щанги.

 

Гордея се, че съм роден в Бобошево – едно прекрасно градче в югозападна България, но вчера пак го споменава за смесения магазин и т.н. Какво да правя, че в смесения магазин, освен пирони, продаваха лимонада и салам? Не съм останал гладен.  Гордея се и с Ботевград, и с историята си. Няма нищо лошо. Не всички са родени на жълтите плочки, но той от 2002 г. винаги е бил втори, докато Лукойл не им стана спонсор. После стана два пъти първи. Хубаво е най-успешният треньор, представете си и президент на федерацията. Как ще стане? Какво ще прави? Ще събере Подгумер, Нови Искър, дори Бобошево има клуб, ще ги обедини и ще прави събрание ли? На него само някакви щуротии му се въртят в главата.

 

Мисля, че българският баскетболен елит е достатъчно интелигентен, за да не мине въобще на някой през акъла, че Тити Папазов може да стане президент. Би било недобре за всички, свързани с баскетбола. Съжалявам, но мога да го кажа от Атина и то на много трезва глава. За мен не е възможно, граничи с утопия. Все се надявах, че ще отиде във футбола, но първи го разбраха.

 

От 2002 съм директор на Лукойл Академик, сега на Балкан. Пребройте титлите и купите. Сложете къде е той по това и може би тогава се получават някакви бели петна. Най-успешният треньор е до 2002 година сигурно, не знам. В периода 1990-2001 г. малко се бях отдалечил от българския баскетбол. След 2002 г. ако не се лъжа, 15 са титлите от другата страна. Сега сме на финал в първата година в Ботевград. Какво да направя? Той сигурно забравя.

 

Извадете историята на българския баскетбол от 2002 г. насам и ще видите, че всички скандали са свързани с него, даже и преди това. Винаги той участва. Аз съм сигурен, че като минат 2-3 дни, той ще се успокои. Ще се пребори за третото място, има добър отбор и ще мисли за догодина или за федерацията.

 

Коментирам неща, които той каза. Сигурно ме и сънува. Другото е, че съм бил в Белград. Извинявайте, но аз съм отишъл на Финалната четворка в Евролигата, където играе синът ми, без да знам, че федерацията ще обяви служебна победа за  Балкан. Отивах на полуфинал и му казах – Тити, ще се чуем. После съм се бил скрил. Не, не съм се скрил. Просто не му обърнах внимание, защото знам неговите възможности в юридически и всякакъв план, както и неговите силни позиции. Знаех, че този мач ще се играе и ние искахме да се играе.

 

Баскетболът не е Сашо Везенков и Тити Папазов. Може би победите срещу него като директор и треньор са му се отразили да има такова отношение към мен. Него го избраха за актьор още в много ранна детска възраст. Той си ги има тези неща. Знам, че някъде участваше, но сега бих го пратил в „Сълза и смях“ – да минем от Сатирата към другия театър. Дума нямаше да кажа до прочетеното вчера, това продиктува всичко. Сега сигурно ще излезе пак, но аз вече няма да му отговарям известно време. С него винаги си говоря, няма да стигам дотам да не го правя, но така не става.“

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: НБЛ - мъже, Балкан, Сашо Везенков, Рилски спортист
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи