Черно море Тича - от сезон мечта до разбитите на пух и прах илюзии

Ужасяващо начало с лош край, а някъде между всички трудности остана една голяма мечта. Така може да се опише сезонът на Черно море Тича. През какво ли не преминаха варненци от първите дни на август миналата година до преди няколко дни. Проблеми, проблеми и пак проблеми. За капак на всичко контузии...ама една след друга. Все едно някой беше направил списък кой след кого да отпада от състава на Дарин Великов във всеки мач. Все липсваше по някой важен играч. Все някой играеше на обезболяващи. Все нещо се случваше. Честно казано, не могат да се оплачат от липса на емоции от Черно море. Ех, ако бяха обаче онези емоции, които се очакваха преди старта на подготовката в морската столица...

Още преди началото на сезона всичко изглеждаше като по ноти. Така добре беше измислена селекцията. Треньорският тандем Дарин Великов - Галин Стоянов - Патрик не заложиха на гръмки имена. Но пък избраха такива играчи, които няма да летят в облаците и да се главозамайват, а ще си вършат работата на игрището. Направиха нещо умно. Спретнаха си състав, който можеше да бъде изключително неудобен за всеки противник.

Върнаха в зала "Христо Борисов" лидера на отбора Симеон Илиев, който предишния сезон носеше екипа на австрийския Фюрстенфелд Пантърс. Подсилиха се под коша с национала Велислав Гълъбов. Решиха да усложнят живота на съперниците си с левичаря Николай Грозев. Довериха се на младия Николай Николов и на опитния гард Цветослав Острев. Трансферният им удар беше сръбският център Драган Тубак, който се превърна в най-високия играч в мъжкото баскетболно първенство със своите 220 см. Играта отново дирижираше бившият играч на "моряците" Милян Боцка. Играчът с неизчерпаема енергия Пламен Алексиев също попадна в сметките на треньорите. Екипа на Черно море продължиха да носят капитанът Веселин Георгиев и Венелин Христов. Зад гърба си треньорите имаха и куп млади момчета жадни за минути на игрището.

Всичко беше като приказка. Ама не всички приказки са красиви, щастливи и с хубав край. И тази на Черно море не беше...

Беше в разгара на лятото. Средата на август. Докато всички се припичаха по плажовете, баскетболистите тренираха усилено, за да постигнат целите и мечтите си през новия сезон. В пълния си вид варненци изглеждаха изключително неприятен противник за всеки отбор в първенството. И с риск да се повторя, без гръмка селекция, а с умно направена селекция. Дойде ред на турнира за Купата на Плевен през септември. Първият голям удар по отбора беше именно тогава. В мача срещу Академик Бултекс 99 в Плевен, капитанът Пламен Алексиев скъса ахилесово сухожилие. Аут е до края на сезона!

Ако знаеха само, че това не е всичко, което ги очаква през следващите месеци...

Малко преди старта на първенството отново лошите новини почукаха на вратата на Черно море. Новите играчи в тима не могат да бъдат картотекирани. Отборът остава само с юноши. Абсолютен шок! Варненци са готови да прегазят всички, но определено трябваше да почакат за това. Причината: неизплатени стари задължения на клуба към сръбски играч.

Симеон Илиев, Велислав Гълъбов, Николай Грозев, Цветослав Острев, Николай Николов, Милян Боцка и Драган Тубак останаха по трибуните за първите четири мача от НБЛ. На игрището бяха децата от клуба, които със зъби и нокти се бореха с по-опитните от тях. И въпреки всичко изиграха равностойни мачове. Да не говорим, че имаха и реални шансове за победа в някои от тях. Загубиха от Лeвски (62-88), Рилски спортист (73:120), Балкан (75:82) и Лукойл Академик (68:131). Няма да коментирам резултатите в двубоите с Рилски спортист и Лукойл Академик, защото натягането срещу деца е меко казано смешно. Ако някой се засегне, да е жив и здрав!

11.11.2017 г. - датата, която едва ли някой от баскетболистите на Черно море Тича може да забрави. Целият отбор, в пълен състав, в препълнената зала "Христо Борисов" във Варна, излезе срещу Академик Бултекс 99 и си взе своето. Домакините спечелиха с 81:71 и както бях писала преди няколко месеца, дадоха да се разбере, че не са за подценяване.

Последваха още няколко победи. Момчетата биеха наред. И изведнъж нещо се случи. Един по един играчите започнаха да получават контузии. Нелепи контузии. Не се сещам дори за един от тях, който да не е бил с проблеми в следващите месеци. Да, най-вероятно за някои от травмите повечето от вас не знаят, но много често се случваше основни състезатели да играят на инжекции само, защото не могат да оставят отбора си в труден момент.

Контузиите продължиха, но се появи още един проблем. Безпаричието така удари Черно море, че след Нова година се наложи клубът да се раздели със сръбските си състезатели Милян Боцка и Драган Тубак.

И тогава надеждата изчезна. Центърът Велислав Гълъбов нямаше адекватна смяна, а всички сме наясно, че и той трябва да си поеме глътка въздух. Експерименталните състави не вършеха работа. Черно море трупаше загуба след загуба на сметката си. Изчезна ентусиазмът в играчите. Някъде се загуби и хъсът на някои от тях. Поне на моменти така изглеждаше отстрани. Включваха се млади състезатели. Това поне беше позитивно, но не съвсем. Някои от тях си повярваха повече, отколкото беше нужно. Поведението им на звезди, каквито не са, не беше прието с аплодисменти. Но все едно. Въпреки таланта на някои от тях, нищо не се промени в редиците на варненци.

Загуби, загуби и пак загуби изпратиха тима на предпоследното място в класирането преди плейофите. Отборът изглеждаше разбит на пух и прах. Настроението, ентусиазмът, хъсът, онзи пламък в очите, вече ги нямаше. В четвъртфиналите варненци трябваше да се изправят срещу Левски Лукойл. Всичко изглеждаше решено. Два мача и край на сезона. Така и стана. Но във втората среща във Варна онзи отбор, за който ви говорех в началото се върна на игрището. Момчетата се раздадоха толкова, колкото го правеха и в първите си мачове заедно. Но, уви. Загубиха, но с достойнство.

Не е толкова трагично, че Черно море тръгна с мечти и те се разбиха на пух и прах. Мечтите се променят, гонят се и се сбъдват. Те не играха за медали този сезон, но пък защо да не го направят след няколко месеца. Трагичното е, че в последните месеци те не горяха на игрището. Всъщност, не точно. Имаше такива, които блестяха, такива които разпалваха искрици надежда, че нещата ще се получат, но тези които горяха ама наистина горяха до последната стотна на всеки мач не бяха много. Бяха много малко. А баскетболът не беше ли колективен спорт?!