Изтрещяхме!
Живеем във вълчи времена. Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда е битка за оцеляване. За оцеляване във всеки смисъл. Със сигурност това напрежение, на което сме подложени е причината да изтрещим тотално. Но пък не е оправдание. Злобата я срещаме навсякъде – в магазина, и в тролея, и на улицата, и на работното място.
До скоро поне спортът бе оазис. Спортът, който бе развлечение, бе удоволствие, сега е мястото за избиване на комплекси. Злобата, комплексарщината, отмъщението се пренесе на площадките, в залите, на терените. И най-лошото е, че в интелигентен спорт като баскетбола изтрещяха също. Родители псуват и обиждат деца, които им копират поведението. Присъствах на мачове, където 12-годишни псуват по-цветисто от хамалите на Сточна гара. Вдигат ръце и се чудят на съдийските решения. Но тук вината основно е и на треньорите, защото те са основните провокатори. Далеч съм от мисълта, че съдиите са безгрешни, но когато един треньор апострофира дадено решение, то веднага непросветеният родител също започва да вика и обижда реферите. И това не е художествена измислица, защото наставници са ми признавали, че го правят умишлено по две причини – да въздействат върху психиката на младите съдии, които обикновено ръководят мачове при подрастващите, и да мотивират своите играчи. Второто добре, но какъв треньор си ти, като не успееш по друг начин да мотивираш своите.
Провокират се собствени играчи, провокират се тези на съперника, провокират се съдии, провокират се родители, провокират се фенове. Май живеем в един баскетбол на провокацията. В самото действие по принцип няма нищо лошо стига целта да е предизвикателство, за нещо положително. В конкретните случаи обаче дълбоко се съмнявам, че това е идеята на провокиращите. По този начин те се опитват да прикрият своите грешки, своето безсилие. А това вече е предателство най-вече спрямо баскетбола (според тълковния речник вторият смисъл на думата провокация е предателска дейност на таен вражески агент, вмъкнал се в организация за шпионаж и предателство). Изглежда баскетболът се превърна в спорт на провокации и декларации.
Госпожи и господа, не знам за вас, но аз не искам такъв баскетбол. Не искам да пренасяме своите проблеми от живота в залата. Не искам никой да избива комплексите си на терена и около него. И аз като вас съм изтрещял от идиотията, която ни заобикаля, която блика отвсякъде и най-вече от телевизионния екран. Но никога няма да пренеса нервното си напрежение в любимия ни баскетбол. Не го правете и ВИЕ!