Първенството при кадетките – една птичка направи пролетта!

По време на шампионата станахме свидетели на нещо уникално, но то не бе свързано с представянето на отборите

Завършилото преди няколко дни държавно първенство при кадетките (род. след 01.01.1997 г.) опроверга напълно поговората, че „Една птичка пролет не прави”. Името на тази „птичка” е Ивона Илиева. Това момиче само за няколко месеца успя да преобрази столичния Септември от аутсайдер до шампионската титла. И за да не съм голословен ще дам примера, че преди Нова година момичетата на Юлия Стоянова имаха само една победа, а с варненката в състава си записаха 7 победи и само едно поражение, включително и на финалите на държавното първенство.

В столичната зала Румен Пейчев* бе истински баскетболен празник в тези пет дни между 14 и 18 юни. Осемте най-добри отбора на България в тази възраст се опитаха да покажат най-доброто от себе си, за да зарадват своите треньори, родители и приятели. Друг е въпросът дали успяха. Естествено имаше и много сълзи на радост и мъка. За равностойността говори фактът, че нито един отбор не завърши без загуба, а пък само Дунав не успя да вземе победа.

Шампионската титла както стана дума бе за отборът, който най-много я искаше – Септември. Юлия Стоянова е нейният помощник Даниел Клечков създадоха един изключително сплотен колектив. Само за две години тимът, трениращ в залата в квартал „Красна поляна”, успя почти от нулата да стигне до върха. Точно преди 24 месеца гръбнакът на тима си тръгна, след като бе спечелил бронзовите медали в този набор на първенството в Монтана при 14-годишните. Изграждането на новия състав бе започнато с привличането на няколко деца от разпадналия се тим на БК София. Между тях най-впечатляваща като фигура бе Александра Петрова. 190-сантиметровото днес момиче израстна както на ръст, така и в баскетболно отношение за този период. Същото важи и за всички останали, които през петте дни в зала Румен Пейчев компенсираха липсата на някои баскетболни качества с огромно желание и себераздаване. Затова златните медали бяха спечелени повече от заслужено и бурната радост на децата и техните родители след последния съдийски сигнал е показателно за това какво им е струвало - най-малкото като страшно много напрежение. Положителното в този тим, е че основната част от него остава и догодина в кадетска възраст.

Фаворитът преди финалите тим Монтана, шампион в набора и първенец в А групата през сезона, започна първенството повече от убедително – с разгромяващ успех над Дунав с близо 50 точки разлика. След това бе победен и Рилски спортист с 20 точки. В последния мач в групата момичетата на Шампион 2006 и тяхната треньорка Таня Гатева намериха точната формула за преодоляване на зоновата преса на съперника и след 57-49 завършиха на първо място. Полуфиналът срещу Левски бе тежко изпитание за Монтана, който разполагаше с доста къса скамейка, и във финала може би не издържаха най-вече физически. Лидерите на отбора в лицето на Дебора Филипова и Христина Гераскова със сигурност не изиграха първенството, което се очакваше от тях, като това важи с по-голяма сила за първата. Филипова пък показва изключително голямо самочувствие, което доста често й влияе негативно и колкото по-рано разбере, че има още много да учи в баскетбола, толкова по-добре както за нея, така и за съотборничките й.

Шампион 2006 – вторият отбор след Септември, завършил първенството само с една загуба. Тя обаче бе на полуфинала и то точно от бъдещите шампионки. В този тим бе може би най-качественото дете в комплексно отношение в тази възраст – Евгения Нацкина. Дошлата от Поликраище преди началото на сезона девойка, дъщеря на бившия баскетболист Пеньо Нацкин, израстна изключително много във всяко отношение през тези няколко месеца. Може да се каже, че почти сама изведе отбора до бронзовите медали. 188-сантиметровата Елеонора Колева игра на приливи и отливи и за съжаление на целия тим, най-слабият й мач бе точна загубеният полуфинал. Същото важи и за Антония Филипова.

Левски завърши на първо място в своята група с пълен актив, но след това състезателките сякаш не издържаха психически в двубоите с Монтата и Шампион 2006. В битката за бронза се контузи лидерът на тима Ана Раденкова, но за щастие травмата й се оказа по-лека от първаначалните лекарски мнения и ако всичко върви по план тя ще може да помогне на националния отбор за участието в европейското първенство през август в Албена и Варна.

В останалите четири участника на финалите също има деца, които правят впечатление и при правилна работа с тях може се развият. Най-голям напредък има във варненката Валентина Христова, която вкара почти 1/3 от точките на Черно море Одесос и овладя ¼ от борбите под двата коша за своя тим. И то при положение, че взе участие в един мач по-малко от останалите.

Изводът от сезона в тази възраст, е че има доста качествени момичета, но си личи, че им липсват мачове. Първите четири отбора в крайното класиране са изиграли едва по 11 официални срещи за една година между предишните финали и сегашните. Затова трябва да се помисли за сериозна промяна в регламента ако искаме да развиваме таланта им.

Шампионатът в зала Румен Пейчев ще остане в историята и с нещо, което лично аз, който съм от 35 години по баскетболните съоръжения, не бях виждал до момента. Част от срещите се провеждаха без наличието на главен съдия. А когато бе в залата не седеше на мястото, където трябва да е според регламента, наредбата и т.н. – на секретарската маса. И заради това в доста от случаите ставахме свидетели на комични ситуации, когато даден треньор недоволен от съдийско отсъждане отиваше към масата за апостроф, той виждаше там само секретарския апарат. И докато намери главния съдия сред публиката минаваха няколко игрови ситуации и вече нямаше смисъл от никакви реакции. И това е тактика! Нали?

* Не мога да напиша никога името на Румен Пейчев в кавички

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър