Валентин Лазаров: Не очаквах да бъда приет в Залата на славата, приятно съм изненадан

28-05-2013 15:12

Навремето изкарали легендарният наш съдия в 11 часа вечерта, за да свири на Фидел Кастро у нас

Снощи стана ясно, че Валентин Лазаров ще бъде приет в Залата на славата. Така той ще стане третият българин с това признание след Ваня Войнова и Артеник Арабаджиан. Каквото и да се каже за Лазаров ще бъде прекалено малко, а името му предизвиква уважание по целия баскетболен свят. BGbasket.com се свърза с легендарния бивш съдия и комисар, за да разкаже той как се чувства след признанието, а разбира се бе обърнато внимание и на други теми като съдийството у нас и една-две интересни случки от неговата кариера, включително такава с кубинския комунистически лидер Фидел Кастро:

"Получих тази сутрин съобщението. Бях носител на всички възможни награди на ФИБА, но не очаквах да бъда приет и в Залата на славата. Имам Баскетболен Оскар, имам голямата награда на ФИБА, на ФИБА Азия, на ФИБА Африка и сега това ме изненада приятно. Тук човек бива забравен, един плаче друг го проклина, но там ще си остане.

Като направя сметка съм повече от 60 години в баскетбола. В началото играех в Политехниката, а преди това завърших двегодишна школа за млади състезатели, каквато имаше навремето. След това видях, че не мога да стана много висок, а бях много амбициран и исках да съм ако не най-добрия, то поне един от най-добрите, в това, с което се захвана. Затова реших да стана съдия. Баскетболът ми беше любимият спорт. Моят живот е бил толкова разностранен и разделен на две - между професията ми и баскетбола.

Веднъж бях в Африка, в Конго, и свършихме семинара по-рано. Отидохме с колега в Air France, тъй като там не беше много приятно да се седи и да се молим да си тръгнем един ден по-рано. В края бяхме в листата на чакащите, но останахме и след това се оказа, че същият самолет падна и се разби с 400 души. Това си спомням. Имам стотици случаи свързани с баскетбола. Например никой не знае, че една вечер около 23.00 часа ме хвана Борислав Стойчев и ми каза да се обличам с униформата и да излизам. Аз го попитах къде, а се оказа, че Фидел Кастро играеше баскетбол в залата на ЦСКА и се наложи да му свирим.

Свирил съм много срещи. Човек не може да претендира да е голям съдия, ако навремето не е свирил поне 3-4 пъти Югославия срещу СССР, Югославия срещу САЩ, Югославия с Бразилия и друг такъв вид мачове, каквито съм свирил много.

Артеник Арабаджиан ми е много добър приятел и ние винаги сме били такива. Той е две години по-стар от мен по възраст, но пък аз станах по-рано международен съдия. Аз станах 1958 година, а той 1967, докато аз работех в Сирия. Винаги сме били в много добри отношения и не е имало завист както например сега.

В залата на славата в Спрингфилд, където е колежа, в който е работил и е измислил баскетбола Джеймс Нейсмит, първа бе приета Ваня Войнова. Ние двамата за съжаление сме съдии, а би трябвало някой състезател да има, но за съжаление ни е такъв баскетбола сега, че няма как да стане.

Аз съм бил 25 години активен международен съдия, след това 25 години комисар на ФИБА и инструктор. Спортът ми е донесъл много неща, много удоволствия. Посетил съм 126 страни и една част от живота ми е в пътуване. Другата половина ми е в професията, като имам над 500 построени сгради по мои проекти, включително такива национални и в чужбина. Тук има Министерството на външните работи, други правителствени сгради, посолства, спортни съоръжения и т.н. Това ми е професията - експерт по спортни съоръжения и комплекси.

Започнах да се занимавам пак със съдии, защото ми е мъчно, че съдийството е в същото състояние, в каквото е и баскетбола. Имаме съдии на добро ниво, има млади таланти, а нивото е над средното. Нямаме среща от първенството, която да е опорочена от лошо съдийство. Има грешки разбира се, но никога съдийско решение не е определяло изхода на даден мач. Нямаме и топ съдии. В една от книгите ми съм дал една математическа формула, че нивото на съдийството зависи от много фактори и коефиценти. Мъча се да науча нашите млади съдии, че трябват изключителен труд и себеотдаване, за да работиш върху всеки един от тези коефиценти и фактори, които влияят на нивото на съдийството. Не е лесна работа. Човек колкото и да има дарби поне 35-40 % от нивото се постига с много труд и тренировки. Много хора мислят, че като станат международни съдии и вече са достигнали върха на възможностите си, а това е началото на стълбицата.

За съжаление и Лукойл Академик и Левски са в много лоша форма. Има изравняване на силите, така че резултатът е непредвидим. За съжаление това изравняване не идва от възходящ баскетбол. Видяхте каква битка водеха отборите срещу Рилски и Балкан, а Рилски загуби, защото сами те не вярваха, че могат да победят. Няма фаворит във финала и ще видим, че пак разликата ще бъде 2-3 точки за някой от отборите."

Тагове: Валентин Лазаров