Валентин Лазаров - съдията строител

Валентин Лазаров

20-02-2009 18:58 | Елена Бойчинова (Експрес)

Строителният инженер Валентин Лазаров има в кариерата си на проектант 500 големи обекта по цял свят - от Бузлуджа и Външно министерство в София до куп спортни зали в Африка и Азия. Днес той не спира да проектира, дори в джоба му е проект за многофункционална зала в столицата. Баскетболните съдии, които са излезли от инструктажите на Тино обаче, със сигурност са с хиляди повече. Международен рефер от 1958 до 1983 г. Над 540 международни срещи, 22 финала на световни и европейски първенства.

От 1986 до 2006 г. е комисар на ФИБА, с участия като такъв на всички олимпиади и световни първенства за този период. От 1976 до 2006 г. е член на техническата комисия на ФИБА и заместник-председател на същата във ФИБА-Европа. От 2008 г. е председател на Комисия "Правила и тълкувания" на ФИБА. Ръководил е 320 съдийски семинари във всички континенти. 25 години (от 1982 до 2007) е Официален тълкувател на ФИБА за правилата. Авторитетната биография на един от най-големите ни рефери, заедно с Артеник Арабаджиан, сякаш няма край. Награди след награди, купи, плакети, признания превръщат дома му в музей.

Най-голямата награда за 77-годишния Лазаров обаче остава уважението. Признанието на феновете, които го аплодират наравно със звездите спортисти на терена. Уважението на пресата, на треньорите. И най-вече - уважението на играчите, чиито мачове ръководи. Най-големите му трофеи пък са снимките на звезди, които се заклеват на

"най-честния съдия в света"

И една очукана червена свирка, останала му като спомен от първото му голямо първенство. Подарена му от големия сърбин Радивое Корач, и то след като го е изгонил за фаул по време на мач. "Бях млад. В България свирех всички най-тежки мачове. Имах много хъс и исках да се докажа. Не ми пукаше от публика, от нищо. В Югославия, на европейското през 1961 г., за първи път свирих международен мач, в Панаирната палата пред 30 000 зрители. Двубоят беше на домакините с ГДР. Немците бяха младо отборче, много добро. Югославяните трудно спечелиха, с една точка. Тогава за сърбите играеше Радивое Корач, беше голяма звезда. Играеше много агресивно в нападение. Бях първият, който свиреше фаул в нападение, и за това го изгоних. По време на мача публиката хвърляла предмети, псувала, но аз не бях забелязал. Но след мача от двете ми страни по трима полицаи вървяха с мен по улицата. Сръбските вестници направо ме унищожиха, бях обявен за престъпник. На банкета след финала, на който сърбите останаха втори след загуби от Русия, Корач дойде при мен, ръкува се, поговорихме. Беше много приятен човек, много интелигентен. Станахме приятели. На този банкет ми подари свирката. С нея изкарах цялата си кариера", спомня си и сега с усмивка Лазаров.

Това, което изиграло най-голяма роля за спасяването на кариерата му обаче, била

подкрепата на най-големите управници

на световния баскетбол тогава - генералния секретар на ФИБА Уилям Джоунс и президента на ФИБА Робер Бишнел. След мача на домакините с германците двамата дали съвместна пресконференция и обявили представянето на Тино като "най-доброто, образцово и честно съдийство". "Така им затвориха устата на всички. Още си пазя един югославски вестник, на първа страница с големи букви: "Лазаров не е виновен", разказва доайенът. Така вместо да бъде върнат скоропостижно в България, Лазаров останал до края на първенството и дори получил наряд за финала. След тази случка кариерата му тръгва нагоре. Възлагат му финали за купата на Европа, на европейско първенство, както и финал на световно в Перу. "Това ми бяха най-силните години. Като излизах на терена, ми ръкопляскаха. За съдия това е уникално", казва още строителният инженер.
Другата голяма почест за него е едновременното признание на двата най-големи врага в българския спорт - "Левски" и ЦСКА. "Това е най-големият комплимент, тогава се разплаках. Вече бях в техническата комисия на ФИБА и заради това трябваше да се откажа да свиря. Аз исках да съм си рефер, но от федерацията наредиха. И близо една година не свирих. Дойде финалът на републиканското първенство. По телефона ми се обадиха Петко Маринов, който тогава беше капитан на ЦСКА, и Румен Спасов - капитан на "Левски". И двамата ми се обаждат: "Другарю Лазаров, двата отбора се събрахме и

много ви молим вие да ни свирите

И двата отбора! Много ме трогна това", казва Тино с усмивка. И допълва: "Тогава бяхме много близки приятели със състезателите. Много ни уважаваха. Още от деца играехме игрички с Ваня Войнова. Тя например като ми кажеше "Нямаше фаул", аз се поправях. Защото й имах доверие. Но това важеше и за нея. Бяхме много почтени и затова ни уважаваха състезателите. Никога не съм имал проблем с играч. Единственият такъв бе, като се върнах от Сирия, където бях пет години. Не бях свирил в България. Тогава се беше появил Атанас Голомеев. Не беше ме виждал. На мач ми се обади и веднага му дадох техническо. Беше ядосан, но после се разбрахме. Свирил съм максимум 5-6 технически нарушения в цялата си кариера."

Честността му прозира и от един случай, в който

сам се предлага за наказание

след мач. "С Арто (Арабаджиан - бел. ред.) свирихме финал за купата на България - "Славия" срещу "Балкан". Мачът беше много оспорван. В един момент изникна взаимно недоразумение между мен и колегата. Георги Христов дриблира и стреля към коша. Имаше съпротивление с противник. Веднага след стрелбата пак имаше фаул. С Арто свирихме едновременно. Аз мислех, че фаулът е при стрелбата и трябва да има два фаула. Той смяташе, че нарушението е след това. Аз бях старши съдия и се наложих да има два фаула. Арто се съгласи, но ако ми беше обяснил, и аз щях да се съобразя. Свърши мачът с една точка победа за "Балкан". Още в съблекалнята се разбрахме какво е станало. И двамата подадохме заявление във федерацията: Така и така, сгрешихме, настояваме мачът да се преиграе, наша е вината, нека бъдем наказани. И така се случи. Имахме дори международни назначения в Италия и Израел, но ние не отидохме", спомня си Тино невъзможната за днешно време случка.

Именно честност, смелост и лично достойнство на и извън терена Лазаров продължава да проповядва пред хиляди млади рефери в Азия, Африка, Америките, Европа. Обиколил е навсякъде, за да разнася идеята на баскетбола и съдийството като основен тълкувател на правилата на ФИБА. "Нивото на съдийството зависи от десетки качества. Аз го представих като математическа формула. Това е сложна формула, която зависи от много фактори", пали се проектантът. Според него не става дума само за познаване на правилата и тълкуванията или за дарбата на съдията да прави селекция между различните движения, нито само за отборно мислене с колегата на терена или механиката и познаването на играта. Става дума за особено важни неща като личност, смелост и късмет. "Когато си личност, не само на терена, а въобще, състезатели, треньори, публика те приемат. Най-голямата победа за един съдия е това. Тогава ти прощават, дори да сбъркаш нещо, защото знаят, че не си го направил умишлено. Всеки съдия бърка, това е човешко.

Само Господ не прави грешки

Ако вземете Майкъл Джордан и го сложите да свири, никой няма да му протестира, защото той е личност", категоричен е Лазаров. Второто важно за него е куражът. "Не е престъпление да не видиш нещо. Престъпление е да го видиш, но да не го свириш. Затова трябва да не те е страх", споделя бившият рефер.

Много отдава и на късмета. "Англичаните хубаво го казват: да си роден със сребърна лъжица в устата. Аз си признавам, ако не беше първият ми мач, сигурно пак щях да пробия, но щяха да минат няколко години. За мен е късмет. Или пък ако не бяха ме подкрепили тези важни хора, не бяха дали пресконференцията - отивах на кино, щяха да ми отрежат главата", казва Тино. Човекът, който владее пет езика, но езикът на баскетбола остава негова страст цели 60 години...