Ангел Иванов преди 32 години: Няма съдия, който да е убеден, че винаги е бил прав

На днешния ден 80 години навършва един от доайените на баскетболното съдийство у нас – Ангел Иванов. От bgbasket.com честитим годишнината на Бебо, както е известен в баскетболните среди, с пожелание за здраве и щастие.

Припомняме ви едно интервю, което Ангел Иванов дава за първото баскетболно списание у нас БУБА Баскет през далечната 1994 г. за репортера Георги Николов:

„Ангел Иванов: Имам повече проблеми с треньорите, а не с играчите“

- Какво е за Вас баскетболното съдийство? Хоби, професия, начин за изява, израз на любовта ви към играта?

- От всичко по малко. По стечение на обстоятелствата от година и половина съм безработен и си изкарвам хляба само със съдийство. На практика в момента съм професионален арбитър без да имам и без да искам да имам такъв статут. Имам проблеми с намирането на подходяща работа, която би ми позволила през сезона да пътувам един-два пъти по за няколко дни, за да ръководя мачове зад граница. За мен съдийството е начин на живот, на себеопознаване и себевъзпитание.

- В тази връзка - случвало ли Ви се е да имате проблеми с тестовете на ФИБА за физическа годност. Пък и по правилник ви остават само две години?

- До днес не съм имал никога проблеми с покриване на нормативите. В същото време на няколко пъти по доклад на "доброжелатели" съм бил изваждан за по месец-два докато регулирам теглото си. Разбирам, че баскетболният съдия трябва да има спортна фигура, но не намирам, че точно при мен този проблем е толкова голям. Що се отнася до възрастта в Америка половината от съдиите, които ръководят плейофите в НБА, са на по 55 години, че и повече. Тази граница до 50 години ту бе въвеждана, ту бе отменяна под натиска на различни влиятелни кръгове във ФИБА. Съвсем нормално е тези, които идват отдолу, да напират, а тези, които са към 50-те да не са съвсем съгласни, че трябва да приключват. За себе си съм убеден, че бих могъл да свиря мачове още доста време. Чувствам се отлично физически, да не говорим за опита, който съм натрупал...

- Случвало ли се е да съжалявате след някой мач?

 - Разбира се. След тежък и отговорен мач нощите ми са най-тежки и непоносими. Ако го нямам на запис винаги преповтарям в съзнанието си спорните ситуации и възпроизвеждайки ги си правя самоанализ на представянето. Това е много по-лесно, когато имам възможност на видеото да проследя всичко. Напоследък в европейските турнири стана практика домакините да предлагат на съдиите касетка с мача - това е много положително. Ще кажа честно - няма съдия, който да е убеден, че винаги е бил прав и че решенията му са били правилни. Важното е, той да бърка защото не е преценил правилно, а не под давление на други сили.

- Проблемите в България?

- Те са толкова много... Малко са младите, които да ме карат да съм сигурен за утрешния ден на българското баскетболно съдийство. За днешния съм по-голям оптимист. Убеден съм, че в момента имаме не по-лоши съдии от една Турция, например, която напоследък все по-здраво заявява новата си роля в европейския баскетбол. В същото време страни като Гърция, Италия, Испания, франция, които са водещи в баскетбола, имат и много по-добро съдийство. У нас се нуждаем от една по-стройна организация, под егидата на федерацията, разбира се. От човек, който да вкара нещата в пълен ред. Списъкът на ръководещите мачове от "А" група е разводнен доста, в него има хора, които нямат качества да свирят срещи от "Б" група, но поради някакъв териториален принцип или заради криворазбрани икономии им се възлага да свирят важни мачове и това понякога е фатално.

- Къде виждате най-силното си място като баскетболен съдия?

- За мен проблемите и напрежението свършват когато застана в центъра на терена и хвърля топката за начало। о на мача. Притеснявам се преди това, настройвам се психически, загрявам, (у нас мнозина си позволяват да пристигат в последния момент въпреки наредбата, която е категорична - най-малко един час преди мача). Когато срещата започне, аз действам почти само по интуиция. В същото време благодарение на големия си опит знам при кой отбор откъде би могъл да дойде проблемът. За съжаление най-често това не са играчите, а треньорите...“