Васил Евтимов: Искам хората да си спомнят, че съм направил нещо за Бургас

Черноморец отново ще се бори за Купата на България след 49-годишна пауза. Настоящите вицешампиони се измъкнаха срещу Рилски спортист със 75:73 във втория полуфинал насред „Арена Бургас“. Старши треньорът Васил Евтимов не скри радостта си от изстрадания, но ценен триумф за „акулите“.

„По принцип енергия почти няма. Няма да ви лъжа, финалът няма да бъде един от най-красивите. По-точно ще бъде грозен баскетбол, от сега ви предупреждавам, защото когато играеш трети мач в рамките на три дни и по начина, по който баскетбола се играе в днешно време, е изключително трудно. Утре по-жадният отбор и този, който покаже повече сърце, ще победи.“

„Сърцето, което имам аз и хората, които ме познават, искам тази емоционалност да я прехвърля върху моите играчи, да им дам увереност. Давам пример с Алекс Уандие, когато го изкарах още в самото начало на мача, той не беше готов да играе, но до последно вярвах. Кой от вас може да ми каже, че той щеше да бъде човекът, който ще спечели мача? Никой, но аз вярвам в моите играчи и постоянно им го повтарям. Даже не знам дали има треньор да вярва толкова, колкото аз в тях. По някой път за тях това е много трудно да го разберат, особено за българите. Виждате, че искат да спечелят и мен това само може да ме радва“, поясни наставникът.

„На полувремето казах на Уандие да ме слуша, но не чак толкова, защото аз съм емоционален и това не трябва да влияе върху неговата игра. Думите ми към него бяха още – Аз искам да си най-добрата версия от себе си. Ако един ден те изкарам и не ти кажа нищо, значи моята вяра в теб е приключила.- Двамата с Андрей Иванов са играчите, на които може би най-много се карам, но аз страшно държа на двамата, защото са много важни за нашия отбор. Видяхте, че Уандие ме послуша, сутринта сме правили системите в продължение на 1 час и нито веднъж той не сбърка. В моята глава той беше готов да играе. Когато влезе в игра и сбърка две системи напред, не беше готов да играе. Искам това да го разбере, защото може да играе на още по-високо ниво, а не във втора дивизия на Италия. Момчето има талант, страшни качества. За да стане по-голям професионалист, трябва да ме слуша.“

„Когато един ден се завърна с бастуна в залата, искам хората да си спомнят, че съм направил нещо за този град. Ще дам всичко от себе си, аз не съм се върнал в България да се доказвам, а за да помогна на родния баскетбол, защото страшно много си обичам родината. Мога да съм треньор и на друго място, просто пътищата ме отведоха в този град. Рано или късно аз ще зарадвам феновете, тъй като полагаме страшни усилия. Това ми е четвърта година като треньор, с всеки сезон ние вървим напред. Рано или късно този труд да се отплати. 49 години без трофей е страшно много. Спартак няма Купа близо 30 години, това също е много време, но ние трябва да използваме тази зала, в която явно стават чудеса, както се случи в четвъртия полуфинал от първенството през миналия сезон. Видяхте тогава за каква драма ставаше на въпрос, това ми е любимият мач като треньор“, каза още той.

„Когато хората скандират моето име, това ме радва. Това означава, че правя нещо, на което хората им харесва. Разберете, че не е лесно, защото всяка година имам почти нов състав. Трудно е да бъдат запазени чужденците, няма да ви лъжа. Когато казват, че моите чужденци са едни от най-скъпите, това не е така. Аз искам да ги запазя за по-дълъг период, просто финансовата част не ми позволява това. Всеки сезон работя с нови играчи. Не е лесно, но няма да се предам и продължаваме да се борим.“

„Всичките хора в моя тим са важни, от масажиста до шофьора на рейса. За да бъде един отбор успешен, всеки един трябва да си знае ролята. Казал съм на играчите, че не мога да им обещая, че всички ще вкарат по 20 точки, но ако дават всичко от себе си, отборът ще трупа победи. Това е най-важното.“

„Искам да кажа на публиката, че утре я чакам да се върне с нетърпение. Надявам, че феновете са останали доволни от това шоу, което им представихме днес. Искам да се върнат, да продължават да ни подкрепят. Обещавам, че ще се борим до край и с нож в зъбите, за да ги зарадваме“, завърши Евтимов.