Четири важни сюжетни линии за Сакраменто през първата половина от сезона

Повече от половината от сезон 2023/2024 в Националната баскетболна асоциация вече е в историята. По този повод един от сайтовете отвъд океана, отразяващи отблизо изявите на отбора на Александър Везенков Сакраменто – sactownsports.com, анализира ключовите сюжетни линии за „кралете“ до момента. Докато следите всичко най-интересно от НБА, може да си осигурите още по-приятно изживяване с inbet bonus.

Ето и акцентите от анализа за Сакраменто:

1. Продължаващото израстване на Кийгън Мъри

Преценката на Сакраменто трябва да вече да е до голяма степен потвърдена, след като тимът се сблъска с много подигравки и критики за избора на Кийгън Мъри пред Джейдън Айви като четвърти в Драфта на НБА през 2022 г.

Мъри надгражда своята звездна дебютна кампания – където той постави рекорда за новобранци за направени тройки (206) – с въздействаща и гъвкава защита, разширен офанзивен репертоар и напредък като борец.

Старши треньорът Майк Браун и неговият екип често са избирали да поставят Мъри в най-трудните опоненти в мачовете. Независимо дали Девин Букър, Донован Мичъл, Лаури Марканен, Деймиън Лилард, Стивън Къри или Шай Гилджъс-Аликзандър, той е поел предизвикателството.

Безбройните му тренировки преди сезона с Ди‘Арън, които редовно включваха игра един на един, изплащаха дивиденти за способността му да движи краката си и да се защитава на периметъра. На 6’8 с размах на крилата 6’11, неговата странична скорост и дисциплина позволиха на дължината му да повлияе на противниковите офанзивни играчи.

Освен няколко играчи, записали по-малко от 150 минути, дефанзивният рейтинг на „кралете“ е най-лош с Мъри на пейката. Техният рейтинг в защита от 116.0 с него на пейката се подобрява до 113.7, докато продуктът на Айова е на паркета.

Потенциално поради гореспоменатата работа извън сезона със светкавично бързия пойнтгард на Сакраменто, той изглежда най-добре използван за защита на периметърни играчи. Това е неочаквано развитие, като много аутсайдери не са сигурни какъв е защитният таван на Мъри от сезона на новобранците – но много необходим за „кралете“.

Той също така намери начини да се подобри като борец, изкачвайки се до 5.6 на мач от средното му 4.6 миналата година. След осем мача с осем или повече борби през миналия сезон, той успя да постигне това девет пъти в средата на втората година.

Отново, той има рамката да превъзхожда в този аспект, но приспособяването към физиката на НБА и оставането на ангажираност в този аспект се отплаща.

В офанзивен план процентът от три точки на Мъри падна от 41.1 на 36.9 процента. Все пак неговият елитен талант остава очевиден – няма по-добър пример от избухването му с 47 точки с 12/15 от тройката срещу Юта Джаз през декември.

В 19-те мача преди това избухване той реализира 30.4 процента от своите 6.6 опита за три точки на мач. Но от представянето на Юта нататък, тези числа възлизат на скандалните 43.5 процента при 6.5 на мач.

Той е смъртоносен на преход, неразумно е да се отървете от него и започва да проблясва някои способности извън дрибъла, включително в средния клас.

По-късно в тази статия Фокс получава комплименти за това, че е превърнал повечето си опити от средна дистанция в тройки, но голяма част от това е свързано с неговата работа между мачовете, която вече е усъвършенствана. За Мъри, който отправи само 15 процента от ударите си между 4 фута и линията за три точки като новобранец, удвояването на този показател е добре дошла гледка.

„Важно е не само за неговото развитие, но и за нашето, защото той има шанс да бъде едно от тези момчета“, каза наскоро Майк Браун. „Трудната част е, че се опитваме да ускорим развитието му по-бързо от повечето млади момчета на неговата позиция, но той свърши фантастична работа, като я прегърна и показа, че може да приеме предизвикателството.“

„Той е развълнуван да приеме предизвикателството и това го прави наистина специално. Небето е границата за него. Той е висок, може да стреля от дистанция, показа способността да стига до ръба и определено показа, че владее играта.“

Вътрешното развитие и продължаващият растеж на Мъри са от съществено значение за дългосрочния таван на Сакраменто като група и организация и той продължава да дава основания за значителен оптимизъм.

Ди‘Арън Фокс се чувства комфортно, уверен е и ефективен от разстояние

Скокът на Фокс миналата година дойде като убиец от среден клас и завършващ оспорвани мачове - което доведе до удостояването му с първата награда Clutch Player of the Year. Въпреки че е известно, откакто той влезе в лигата, че ако стане ефективен и ефикасен от линията за три точки, ще направи чудеса за играта му, някои играчи не могат да направят този скок.

Влизайки в неговия седми сезон, имаше минимален външен оптимизъм в това отношение. Той бързо доказа, че е грешно. Наскоро навършилият 26 години поваля тройки с най-висок в кариерата си процент на сила, който засенчва всичко, което е правил преди.

В 36 мача Фокс реализира 39.0 процента от своите 8.1 опита за три точки на мач. Само Пол Джордж, Тайлър Хироу, Тайрийз Халибъртън, Стеф Къри и Лаури Марканен поразяват повече удари от дистанция при толкова опити, колкото Фокс.

Това променя всичко за него. Въпреки че неговият плаващ и среден външен вид остава уместен и навременен, рекордните 35 процента от неговите опити за гол от полето са дошли от тройката.

Фокс изглежда изглежда не е просто добър стрелец, но флиртува с елитен статус.

Това е огромно развитие за него самия и за екипа на Сакраменто, който го гледа като крайъгълен камък на франчайза. Едновременно с това подобрената му защитна ангажираност направи прякора „Swipa“ по-подходящ.

Недостатъчно привличане на попълнения преди сезона

В началото на сезона „кралете“ на практика бяха със същия състав. Тяхната стартова петица от Ди‘Арън Фокс, Кевин Хъртър, Харисън Барнс, Кийгън Мъри и опорите на пейката Малик Монк и Трей Лайлс останаха.

Оттам нататък привличането на Крис Дуарте, подписването на действащия MVP на Евролигата Саша Везенков и трикратния шампион на НБА Джавейл Макгий имаха за цел да увеличат тяхната дълбочина. До средата на сезона обаче това рядко се случва.

Дуарте започна 11 мача, докато Браун търсеше помощ в защита на фона на борбите на Хъртър, но той също така регистрира седем мача, в които не игра по решение на треньора, включително четирите от последните на Сакраменто. В защита, неговият натиск върху топката понякога осигурява различен вид на „кралете“, но той се справяше с някои проблеми с фалове, средно 4.8 за 48 минути.

И докато изборът му на стрелби в рамките на атаката може да бъде съмнителен, спадът му на едва 31.3 процента от тройката не помага на неговия случай за повече игрово време.

Везенков е на противоположната страна на това. Той може да е най-добрият стрелец от тройката в отбора, с очевидна увереност по време на всяка възможност, която неговите съотборници и треньори аплодират - това е, което той трябва да направи.

В 33 изиграни мача крилото има средно 37.5 процента от тройката за 12.7 минути. Сабонис, Фокс и Монк възнаграждават изключителното му движение без топка, но макар да се справя добре в някои ситуации, защитата е основен фактор за това защо той не е пускан от треньора.

Браун често споменава Ману Джинобили, когото е тренирал по време на престоя си в Сан Антонио Спърс, и бавното му приспособяване към играта в НБА. Все пак Джинобили дойде в НБА на 25, докато Везенков в момента е с три години по-възрастен. Това не означава, че той не може да се подобри, но въздействието му е минимално до този момент.

Що се отнася до Макгий, той се състезава с Алекс Лен за около 13 минути на мач, в които Сабонис почива. През миналия сезон Кингс редуваха Лен, Ришон Холмс и Чимези Мету и дори експериментираха с Лайлс по време на тези периоди. Изглежда имаше убеждение, че Макгий може да осигури известна последователност в тази роля, но продукцията му варира.

Докато Лен пропусна голяма част от сезона поради контузия на десния глезен, Макгий получи достатъчно възможности, но тази позиция все още изглежда нерешена.

Срещу Атланта в понеделник той изпълни тази роля с малко под 10 изиграни минути. В предишните три мача на Сакраменто той не влезе в игра. Това беше включено и изключено през по-голямата част от сезона с Макгий, а Сакраменто е в подобна позиция, търсейки надежден отговор в резервния център.

Резервният пойнт гард поставя подобен дебат. Дейвиън Мичъл и Кион Елис се редуваха с тази отговорност, като наскоро Монк беше използван на това място.

4. Предстоящото превръщане на Малик Монк в свободен агент

По-голямата част от ядрото на Сакраменто е заключено за три или повече сезона. Фокс, Сабонис, Барнс и Хъртер имат договори, които важат до сезон 2025/2026. Мъри все още е в договора си за новобранец, а на Лайлс му остава една година.

От техните ясни Топ 7, Монк е единственият играч без споразумение след 2023/24. Без да навлизаме твърде дълбоко в спецификата, Сакраменто Кингс могат да предложат на Монк максимум около 19 милиона долара годишно след края на този сезон сезона. С това как се представя, има въпроси около това дали това ще бъде достатъчно.

След Фокс и Сабонис, Монк е техният трети най-добър играч през по-голямата част от сезона – въпреки че Мъри продължава да затвърждава аргументите си.

Монк има средно 15.0 точки и 5.5 асистенции за своите 26 минути при 43.6/39.1/82.2 стрелби. Това е връх в кариерата по точки, асистенции, процент от три точки и опити за три точки (6.4) за гарда.

С Монк на паркета, офанзивният рейтинг на Сакраменто е 116.1, който пада до 113.9, когато той почива. Неговата способност за разиграване беше от решаващо значение за поставянето на Сабонис, Макгий или Лен в пик-енд-рол, заедно с докосванията му и последващите пасове към стрелците.

Няма съмнение колко много е означавал Монк за „кралете“, а предстоящото му превръщане в свободен агент е един от най-важните въпроси след сезона, пред които се очаква да се изправят.