Георги Фунтаров: Везенков е скритият ход на Сакраменто

В последните месеци Сакраменто е може би най-честото име споменавано в българския спорт след това на Александър Везенков, след като местният Кингс привлече българина. Именно в този калифорнийски град живее още един баскетболист, но вече бивш, който е обличал екипите на България. Това е Георги Фунтаров.

Той е роден на 20 февруари в София, като започва да тренира в Славия, а след това преминава в Лукойл Академик, където играе до 2010 г. преди заминаването си за САЩ. Фунтаров е бил част от националните отбори на България във всички възрасти. Печелил е европейската титла в дивизия Б при подрастващите.

Сам решава да се отправи отвъд океана и през 2012 г. завършва гимназия в Канзас. Още тогава прави впечатляващ дебют в гимназиалния шампионат на САЩ, като е избран за новобранец номер 1 на щата Канзас за сезон 2010/2011. Няколко сезона играе в най-силното колежанско първенство на САЩ – I дивизия на NCAA  (конференция BigWest) в отбора на Калифорния Дейвис. Участвал е и на най-голямата сцена в колежанския баскетбол - финалния турнир, наречен “Мартенската лудост”. Той ще е един от кореспондентите на BGbasket.com отвъд океана, а ето какво разказа за престоя си в САЩ:

- Здравей, Георги! Как се чувстваш в момента? За по-младите ни читатели можеш ли да разкажеш малко повече за себе си и как стигна до Американската мечта!

- Моето баскетболно пътешествие беше по-нестандартно по една или друга причина. Първите ми стъпки в баскетбола бяха на 11 години в Славия. Година по-късно вече играех за Лукойл Академик и до 17-годишен бях в този отбор. Обличах екипа и на националните тимове за подрастващи. Към края на този период от Лукойл ми дадоха възможност да се докосна и до мъжкия отбор, който по това време доминираше в България с Перо Антич, Тодор Стойков и др. И там някъде приключи по-нормалната част поне по българските стандарти в моята баскетболна кариера. В този период трябваше да взема решения за бъдещето ми. Пътят го знаех какъв ще бъде, ако остана в България от други примери в моята ситуция преди мен. Трудно е да обясня точно защо, но имах едно огромно чувство, че нещо просто липсва и това не е моят път. Това доведе до решението ми да направя всичко, което мога, за да замина за Америка и да видя дали това е липсващото нещо.

Процесът това да се случи тогава беше доста по-труден от сега и нямах никаква идея дори как да го започна. В началото направих най-очевидното нещо - намерих листа на топ 100 гимназии, където се играе в Америка, намерих личните имейли на всеки треньор, а след това им пратих мои клипове от сезона. Почти никой не ми отговори, а малкото, които го направиха, ми казаха, че било много сложно адмистративно. Тези мои неуспехи обаче не ме отчаяха и сякаш в един момент всичко си дойде по местата.

Не мисля, че публично съм споменал някога тази част, но ако има един човек, който е допринесъл най-много за мен не само баскетболно, но в живота ми като цяло, това е Иво Иванов и неговото семейство. Сигурен съм, че всички знае и чел невероятните истории в книгите му, но аз мога да кажа, че като човек той е още по-невероятен. Не съм сигурен напълно, но май бях на 15 години, когато се запознахме и му разказах за моите мечти за Америка. Как всеки треньор ми казва, че това е най-голямата грешка, която мога да направя. Не знам дали аз или той беше по-луд тогава да слуша 15-годишно момче, но реши, че моята идея да замина за Америка е добра. С доста помощ от Иво и една година пълна с административен ад, успяхме да намерим училище, в което мога да играя и уча. Това ме отведе да играя две години в гимназия в Лорънс, Канзас, в който баскетболът е религия. Ако сте чели историите на Иво, знаете какво имам предвид.

Докато играх и учех там, се докоснах доста близко до отбора на Университета на Канзас. Синовете на Бил Селф и Дани Манинг (треньорите на Канзас) бяха мои съотборници и редовно бях част от този свят на най-високото колежанско ниво с бъдещи или бивши НБА звезди. След това последва една година във Вермонт, където играх в най-силната лига за гимназии в страната срещу Андрю Уигинс, Стивън Адамс, Нерлънс Ноел и още кой ли не. След като завърших гимназия във Вермонт, имаше интерес към мен от 5-6 колежа от първа дивизия. Отидох на визити до повечето от тези колежи и реших да отида да играя и уча в UC Дейвис през колежанската ми кариера. Там отново успях да се докосна, но вече на игрището, до най-високото ниво на колежанския баскетбол.

Последната ми година стигнахме до March Madness, където във втория кръг на турнира загубихме от тогавашния №1 Канзас. Това беше за мен най-добрият начин да прекратя баскетболната си кариера на най-високото ниво в колежа срещу отбора на Канзас, където започна Американската ми мечта. По това време същото чувство, което имах преди да замина за Америка, се появи отново, след като завърших UC Дейвис. Нещо ми казваше, че е време да се отделя от баскетбола и в резултат отказах всички възможности, които имах да се върна в Европа да играя и така приключи моята баскетболна кариера.

- Какво се говори в Сакраменто, след като стана ясно, че Везенков ще играе за Кингс?

- Сакраменто е град с фенове, които имат много обич и страст към отбора на Кингс. Част от причината е, че е единственият професионален спортен отбор в града и също заради златните години в началото на века, когато Кингс почти победиха Лейкърс с Коби и Шак. Поради слабите резултати в последните 20 години определено има малко недоверие от феновете към отбора, но след успехите миналия сезон малко по малко привържениците се завръщат и играчите имат уважението им.

Като имате това предвид, бъдете сигурни, че Везенков е име, което хората тук никога не бяха чували, което е нормално. Но с успеха, който отборът имаше миналата година мисля, че феновете вече разбират, че Кингс може би са намерили диамант, за който никой не знаеше. В момента всички в Сакраменто искат да знаят повече за Везенков и се чувства, че искат той наистина да е успешен тук.

- Смяташ ли, че ще успее да се наложи в НБА?

- Това дали той ще е успешен или не никой не може да предвиди. В НБА има изключително напрежение от много страни. Това е един огромен глобален бизнес, в който се въртят огромни пари. Самата дефиниция успех би означавало едно нещо за вас, друго за самия Везенков и трето за треньора му. Ако ме питате мен, той вече е успял със самия факт, че от отбора имат голяма вяра в него, без да играл дори един мач тук. Според мен най-важното нещо, е че той наистина ще получи истинска възможност да се докаже. Това не е един от тези трансфери, който е направен, защото е MVP на Евролигата. Всичко показва още от сега, че те наистина вярват в него и че ще направят всичко каквото могат да му помогнат да се докаже. Като играч не може да искаш нещо повече от това. Оттук нататък зависи само от него да се възползва от ситуацията.

Ако забелязахте това лято Кингс не подписаха с нито един нов голям играч, въпреки че имаха парите да го направят, което беше против очакванията на всички. Точно обратното, дадоха нов по-дълъг договор на Сабонис и върнаха обратно Харисън Барнс. Това показва, че първо вярват в играчите и системата си от миналата година и второ, че Везенков е единственото голямо ново подписване. Според мен той е техния скрит ход, за който малко хора говорят, понеже не знаят кой е. Но започне ли сезонът и той покаже ли, че е играчът, който всички видяха в Европа, това би го направило една от големите теми в НБА като Х-фактора, които може да помогне на Кингс стигнат по далече в плейофите. Всичко това показа, че той е голяма част от планове на Кингс за бъдещетото и стига да се докаже, ще го възнаграят по всички възможни начини.

Ще е важно за него да намери начини да се изолира от шума и стреса. Трябва да продължава да вярва в себе си, без значение какво се случва през сезона добро или лошо. Всички тези неща са възможни с подкрепата на неговото семейство и хората, които досега са му помогнали да стигне до тук. С характера и разума, които има, всичко друго ще се нареди за него по един или друг начин.

Очаквайте продължение.