Посоки

(сн. НБЛ)

05-06-2023 15:15 | Райко Стоянов

Сезонът в Националната баскетболна лига приключи преди дни с титла за Балкан. Какви са посоките за развитие на новия стар шампион анализира Райко Стоянов* в коментар, който изпрати до BGbasket.com:

Балкан отново е шампион - за втора поредна година и общо седми път в историята на българския клубен баскетбол. Страхотно и похвално постижение. Сякаш многобройните привърженици на отбора дори започнаха да приемат тези успехи като рутина, даденост и златните медали вече се считат за програма минимум. Амбициите вече са за трета поредна титла, гарнирана с купа на страната и пробив на европейска - в шампионска лига или поне ФИБА къп.

Настава ли време за прогрес, за нещо повече по всички направления в стана на златните медалисти? Ако всяка година се постига еднакъв резултат, бил той и титла, това не означава, че се прогресира. Дори и след шампионска година има и може какво да се подобри и промени. Нека обаче видим кои биха били посоките на развитие, за да се превърне Балкан в още по-успешен не само отбор, а клуб.

Ще се спрем на двете, може би, най-възможни като идеи посоки, по които може да поеме клубът.

Посока 1 „Здрави основи за бъдещи успехи“

По-дългосрочната и нуждаеща се от огромно търпение посока е да се налагат основно млади играчи, не само местни, разбира се. Не е задължително по този вектор да се тръгне веднага, но защо той да не се заложи за изпълнение в по-обозримо бъдеще. Бързо високи резултати няма да се постигнат, но пък ще се положат основи за нещо много трайно и в дългосрочен план то би трябвало да носи успехи, както и приходи.

Да се помисли за изграждане на ДЮШ интернат, т.нар. академия, по подобие на футболната такава на Литекс до преди няколко години или тази в Разград в момента. Академията в Ловеч бе от голяма полза както на местния мъжки тим, така и за целия български футбол, в това число и на националния отбор. Основата на тогава все още приличния състав на държавния тим бе от момчета, израснали и обучили се в академията на „оранжево-зелените“. Много от тях бяха трансферирани в отбори от добро континентално ниво, други бяха водещи единици в редица наши клубове.

Ботевград има хубава и подходяща спортна и образователна инфраструктура, с малки подобрения и допълнения ще има нужната база. Мястото е спокойно и комфортно за подобно нещо. Доста родители ще са склонни децата им да се отделят от семейството и да заживеят в населено място от типа на Ботевград, отколкото да ги пратят в школи в големите ни градове или пренаселената, скъпа и криеща доста повече рискове столица, примерно. Тук ще трябва клубът да заработи в пряка връзка с училищата в града, за да се обособят и нещо като спортни паралелки в основните и средни училища. Под шапката на Балкан да се привлекат нутриционисти, педагози и възпитатели. Треньорите от академията да тръгнат по различни дестинации, турнири и дори часове по физкултура и да коментират привличане на всяко едно дете, открояващо се на ръст или спортен интелект.

В Балкан сега има интересен и добър подбор от талантливи юноши, някои от които вече са част от мъжкия състав или са в подстъпите му и в компанията на 3-4-ма по-опитни български играчи могат да поддържат нивото на отбора такова, че той да гравитира поне около средата на класирането в НБЛ и търпеливо да се чакат резултатите от работата в академията, с надежда в първия състав да се вливат все повече качествени попълнения от там. Когато един играч е израснал в школата, мъжкият състав печели и друго - много по-отдаден на каузата и лоялен към емблемата човек, който да не си тръгва при първата малко по-добра парична оферта.

Подобна политика ще има нужда от достатъчно толерантно отношение от страна на любителите на баскетбола в града, които да имат търпението. Не на всеки ще му харесва Балкан да не бъде с купи и титли, но пък целта ще бъде по-голяма! Тук стратегията е „посей, работи и търпи, за да пожънеш“, така че при спонсорите и партньорите на клуба също няма да може да се мине без да има достатъчно количество търпение и спокойствие. Спомоществователите на проекта ще чуват вероятно и негативни коментари, поне в първите „нетитуловани“ години, но несъмнено ще има и много положителни отзиви за избрания път.

Ако се работи правилно и безкористно от всички нива в клуба в тази избрана посока, по вече изграден пример от европейските и световни практики, неизбежно е да има позитиви и то за дълги години. Градът може да стане не само населеното място с най-обичащата баскетбола публика, а и главен център за развитие и реализация на таланти в тази игра в страната. Публиката ще има още по-лично отношение към Балкан, когато пред очите ѝ са се състояли новите Георги Христов, Николай Пеев, Йордан Колев, Сашко Везенков и др. Ще се увеличат и децата, особено от града и областта, които да пожелаят да свържат живота си с баскетбола.

Посока 2 „Бърз успех - тук и сега“

Това изглежда като другия вариант за Балкан. И по настоящем ботевградчани имат школа сред водещите в страната, друг е въпросът какво е общото състояние на баскетболната игра в България. При тази посока на развитие, ръководството е нужно да опита да надгради веднага над това, което постигна мъжкият състав последните две години. Първо - да се запази гръбнакът от състезатели - водещите български, плюс най-класния чужденец Суарес, а след това да се вземат поне още две-три много качествени попълнения, за да се вдигне общото ниво и повиши конкуренцията в състава. Ще има повече опции за ротации, взаимозаменяемост, без това да се отразява на резултатите и тактиката на треньорите.

По-добре да се отделят повече сериозни средства за запазване на вече доказали се играчи и да се привлекат тези 2-3-ма наистина правещи разлика състезатели, за сериозни заплати, отколкото да се вземат доста на брой баскетболисти, за по-малки хонорари, но с по-неясни възможности, което в течение на следващата кампания да се окаже така, че евтиното да излезе по-скъпо. Целта все пак ще бъдат нови достижения – победа в турнира за купата на България и силно представяне в евротурнирите, както и запазване на званието шампион. Това означава точна селекция през летния период и правилно проведена предсезонна подготовка за стартовите два-три месеца от новата състезателна година.

Същевременно, ако клубът предприеме движение в посока 2, покрай силните и вече опитни играчи е важно да растат и по-млади, но как точно да се случва това ще бъде задача с повишена трудност за щаба на Петър Златанович. Ако има позитивни резултати в Европа, сезонът би се наситил с по-голям брой мачове, пътувания, а следователно и с някои травми или претоварвания на лидерите.

Тук идва моментът, в който младите надежди да са получавали своето време и внимание в тренировъчния и мачов процес и да могат да покриват водещите единици, когато това се наложи. Тези от тях, за които това ще бъде затруднение заради по-голямата ротация и повечето на брой класни играчи, може да бъдат преотстъпени, за да трупат опит в реална среда. Определено обаче това да си силен отбор, пълен с доказани и звездни имена, и в същото време да се опитваш да интегрираш юноши е нещо контрастиращо и трябва да се избере едното или другото, хибриден вариант е почти невъзможен.

Феновете на тима несъмнено очакват още успехи и клубът е необходимо да мисли как да ги постигне. Под каква форма и с каква политика на развитие. Големите победи в близко бъдеще и наличието на куп силни и именити играчи обаче могат да се случат само след осигуряването на по-голям бюджет. Това се знае от ръководителите на всеки клуб. Това го осъзнават и тези компании, които и сега отделят от средствата си за Балкан. Заради нуждата от набиране на още по-голям бюджет за преследването на сериозни цели в близките няколко сезона, факторите в клуба е задължително да мислят за алтернативни начини на допълването на хазната – чрез по-силен маркетинг, модерен мърчандайзинг, политика за привличане на повече публика в залата, по-целесъобразно използване на свободните площи в и около Арена Ботевград и др.

Реално, и двете посоки изглеждат оправдани. Едната би имала дългосрочен и траен ефект, а другата скорошен, но и двете не дават гаранции. Както всяко нещо в живота, гаранции за успех липсват, но обезателно трябва да се опитва развитие, да се следва определен път и да се върви в избрана посока без отклонение и влияние от външни фактори. Ясно е, че и за двата типа посоки на „пътуване“ трябва сериозно гориво под формата на финанси. Въпросът е в коя от посоките иска клубът да влага сериозен ресурс.

В Балкан със сигурност имат различни варианти за бъдещата му визия. Потенциалът, енергията и фенската база, с които разполага новият стар шампион, дават огромни възможности не само за съществуване, а за сериозно развитие и прекрасни резултати от всякакъв характер и е време да се мисли по-глобално и дългосрочно.

*Райко Стоянов е завършил педагогика на обучението по физическо възпитание, след това магистърска програма по спортна журналистика. Преди време е работил като журналист, а в момента е в сферата на предлагането на спортни услуги, като поддържа и две фейсбук страници със спортна насоченост.

Харесайте BGbasket.com във Facebook