Борислава Христова: Бих участвала в драфта, за да предизвикам себе си

(сн. BGbasket.com)

22-06-2019 16:40 | Иван Вълчанов

В момента Борислава Христова е в родния си град Варна, почивайки преди началото на лятната подготовка за предстоящия сезон в колежанското първенство на САЩ. Тя завърши образованието си, но ще изиграе още една година в колежа, за да усъвършенства играта си, след което е твърдо решена да продължи да играе баскетбол. Ето какво разказа тя за BGbasket.com по време на финалите за момичета U16 в София, където тя подкрепи родния си клуб Черно море Одесос. По време на финалите тя получи и наградата си за най-добра българска баскетболистка, играеща в чужбина като състезателка на университета Вашингтон Стейт.

- Каква е равносметката ти за сезона – за теб и отбора ти?

- Имахме смяна в треньорския щаб. Новата треньорка, която дойде, има изключителни знания за играта, олимпийска шампионка е и дори наскоро беше приета в залата на славата. Винаги, когато има смяна, е трудно състезателите да свикнат с новия стил на игра, а нейния стил беше много по-различен от това, което играхме предишните сезони. Трудно беше и изиграхме един не много успешен, но полезен сезон, защото успяхме да си опознаем силните и слабите страни. Надявам се, че догодина, когато приложим наученото, ще имаме доста по положителен сезон.

- Как смяната повлия на теб? Успяхте ли да се сработите бързо?

- В деня, в който дойде до сега, тя беше изключително строга към мен, защото знаеше възможностите ми и искаше да ме направи най-добрия играч и съотборник който мога да бъда. Беше ми трудно, защото трябваше да играя на позиция четири поради липсата на централни нападатели в отбора. Мисля, че се успях да се справя добре с тази промяна. Не играх според възможностите си, което се дължеше на много различни фактори, но се надявам следващия сезон да е по-успешен. Сега треньорите научиха моите способности, а аз техните и заедно сме си поставили високи цели. Принципно ми е по-удобно да играя на позиция гард-крило и за мен беше ново да играя нещо различно от това.

- Кое е най-ценното, което научи от живота и образованието си в САЩ, отвъд баскетбола?

- Факти като това, че не ми се заминаваше за САЩ, че успях да се справя на ново място, нова култура, без да знам езика ми показа, че волята и характера, които човек показва през трудностите, е това, което те изгражда. В училище беше изключително трудно, но просто трябваше да стиснa зъби, защото знаех каква е цената. Американците са известни с това, че са изключителни работохолици, това ме зареди и ме накара да работя точно толкова усилено. Всяка сутрин в пет часа съм станала, отивам в залата и започвам да тренирам индивидуално. Учиш се от живота, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да работиш упорито и усърдно.

- Имаш ли идея или виждане за това какво ще правиш след сезона в колежа – развитие в професионален отбор в Европа или нещо друго?

- Аз винаги съм искала да играя баскетбол, защото той ме зарежда и аз го обичам. Щом досега не съм се отказала, нямам намерение да го направя сега, но въпреки това, никога не се знае какво ще се случи. Първата ми цел е да завърша годината, да се усъвършенствам, след това ще опитам да играя в Европа, а за WNBA – каквото стане. Взимам тази година, защото нивото в WNBA е изключително високо и искам да съм готова. Бих участвала в драфта, за да видя възможностите си и да предизвикам себе си. Ако това не се случи, трябва да си създам име в Европа.

- Това, което се цени в САЩ, както в драфта, така и от страна на феновете, не е само какъв си като играч, а какъв си и като човек. Освен като чисто статистически показатели, ти успя да си създадеш и добро име и позитивен имидж. Усещаш ли това и как успя да го постигнеш?

- Може би се дължи на това, че още от малка, откакто съм започнала да се занимавам с баскетбола, каквито и успехи да съм имала, никога не съм искала да се хваля с тях, мотивирарвали са ме и след това са оставали в миналото. Така са ме научили родителите и треньорите ми. Винаги съм искала да продължавам да работя и да постигам по-големи успехи. Това, което новият треньорски щаб ме научи, и това, което много се изисква в WNBA и колежанския спорт като цяло, е да си добър играч, но още по-добър съотборник. Най-важното е да поставяш отбора преди себе си и да не показваш каквито и да е емоции да повлияват на съотборниците ти. Трябва да си добър лидер, който да ги кара да вярват, че когато си на игрището, отборът ще победи. Това е, което се стараем да усъвършенстваме и добавим в играта ми.

- Какво беше отношението на американците към теб през годините, имала ли си проблеми или точно обратното?

- Американците са такива, че понякога могат да бъдат малко фалшиви, но това го има навсякъде. Но когато си чужденец там, хората винаги се отнасят добре с теб. Винаги е било така спрямо мен. Разбира се, навсякъде има и конфликти, но като цяло отношението е добро – хората, които вървят по улиците, и не те познават, ти се усмихват. Аз започнах да се усмихвам също, защото е просто заразно в добрия смисъл на думата. Всички те подкрепят и се опитват да те направят най-добрия човек, който можеш да бъдеш в залата и извън нея.

- Как виждаш нещата в България от това, което успя да проследиш?

- Успях да гледам последния мач между Балкан и Левски Лукойл и нивото беше много високо. Впечатление ми направи атмосферата в Ботевград – това трябва да се вижда във всяка зала, във всеки мач, но не само при мъжете. Общо погледнато залите са много празни и за да се развива спортът, хората трябва да го подкрепят, за да могат децата да виждат, че са подкрепяни и развитие в България има. Когато аз играех с момичетата на моята възраст, както и по-големи, нивото беше доста високо, както и конкуренцията. Сега според мен е паднало и не знам дали това се дължи на липса на ресурси или на това, че децата имат други приоритети пред баскетбола. Но има много добри момичета при 16-годишните, които трябва да се развиват, защото са бъдещето на баскетбола ни.

- Кое е най-важно, за да има развитие у нас?

- Според мен трябва да има много повече зали и бази за подготовка в които децата да могат да влизат по всяко време на денонощието. Без да се притесняват, че ще бъдат изгонени след един час тренировка. Трябва да се финансират клубовете, и по-специално женските, защото вече почти не останаха отбори, а има изключително талантливи треньори и състезателки. Треньорите тук трябва да бъдат с високо вдигнати глави, защото именно те са тези ,които подготвят играчите за големия баскетбол. Те са хората, които хващат децата от малки и работят с тях, докато ги направят състезатели. В колежанското първенство на САЩ отиват вече готови играчи, а всеки може да работи и да постига резултати наготово.

Харесайте BGbasket.com във Facebook