10 години без Божидар Такев

17-06-2019 11:00 | BGbasket.com

На днешния 17 юни преди 10 години българският баскетбол загуби една от най-големите личности в историята си. На 89-годишна възраст, през 2009-а си отиде видният баскетболен деятел, бивш състезател, капитан на националния отбор, треньор, съдия - Божидар Такев. Именно с неговото име са свързани някои от най-големите успехи на родния баскетбол.

Божидар Такев е роден на 4 януари 1920 г. в София. Централен нападател в „Спортклуб",,Левски” и „Академик”. Капитан на националния отбор, треньор на столичните студенти и мъжкия национален състав. С „Академик" е двукратен финалист и веднъж полуфиналист за КЕШ, световен студентски шампион (1957 г.) и вицешампион (1961 и 1967). Като треньор на националите има 5-о място на ЕП-55 в Будапеща. Известно време е преподавател в Обединения политехнически университет (София), АЛЕИ и СУ, а по-късно председател на баскетболната ни федерация. При основаването на женската комисия към ФИБА през 1953 г. е избран за неин член, а по-късно става неин президент. Дългогодишен член на изпълнителното бюро на ФИБА, от 1984 г. е пожизнен „почетен член на ФИБА". Заслужил треньор, заслужил деятел, заслужил майстор на спорта, заслужил съдия. Имаше висше образование – политехническо, английска филология, ВИФ. Владееше няколко езика.

На 89 години Божидар Такев бе кажи речи връстник на българския баскетбол. През 1931 г. той е само на 11 години и тогава били популярни летни лагери - досущ като днешните кампове, където се събирали около 140-150 деца над 12 години. На тях баскетболният бацил не пощадява и Такев. Американският студент Чарли им открехнал баскетболните тайни. От тогава баскетболът е неговият път и живот. В него той получава хиляди признания за слава, медали и какви ли не отличия. Последното, може би и най-високото и престижното, е орденът, кристалната купа и грамотата за заслуги в развитието на световния баскетбол. „Стараех се винаги да бъда стриктен и почтен - и като състезател, и като треньор, и като съдия, и като ръководител. Компромис може да има, но след обстойно обсъждане. И да се знае от всички”, признаваше си Такев.

Дипломатичността и подходът му бяха известни на всички. Неговото кредо се побираше в леснодостъпните думи: „Баскетболната игра е отборна. Резултатът е дело, не само на отделна единица - звезда, а на усилията на целия екип".

Божидар Такев бе от баскетболните будители на България. Книги - тънки и дебели, от баскетболната Мека - САЩ, пръв е носил в България, превеждал ги е, разпространявал ги е. Неговата баскетболна библиотека бе може би най-богатата - различни автори, изадатели, на различни езици. Той бе и един от малцината българи, присъствали на 7 олимпиади - в Рим през 1960 г. ръководи срещата САЩ – СССР, бил е в Мексико (1968), в Мюнхен (1972), в Монреал (1976) и в Москва (1980).

На същата дата, преди четири години, на 81-годишна възраст ни напусна и един от големите баскетболисти на България – участникът на Световното първенство през 1959 година в Чили Емануил Гяуров.

Гяуров е част от едно от най-великите поколения в българския мъжки баскетбол. Освен на Световното първенство в Чили, той е част от националния отбор за Европейското през 1955 в Унгария и Олимпиадата през 1960 в Италия.

На клубно ниво е шампион на България през 1955 с Ударник София и през 1961, 1963, 1964 с Локомотив София. Носител на Купа на НРБ с Локомотив през 1966. Капитан е на Локомотив София близо 20 години.

Емануил Гяуров попада в символичния отбор на десетилетието за 1950-1959 година заедно с Антон Кузов, Атанас Пейчински, Виктор Радев, Владимир Славов, Георги Кънев, Георги Панов, Илия Мирчев, Кирил Семов, Любомир Панов, Методи Томовски, Никола Илов и Цвятко Барчовски. Три пъти е част от идеалния отбор на железничарско първенство.

Харесайте BGbasket.com във Facebook