Отговорете на самите себе си

Sнимката е направена, вчера на единственият баскетболен кош (без табло и ринг) и с „отлична“ настилка в НСА, Студентски град

15-06-2017 15:54 | Делян Дамянов

Нашият блогър Делян Дамянов говори за нивото на българския спорт, условията за спортуване и начините за развитие. Ето неговото мнение в поредната му публикация:

Замислете се - кога за последно направихте добър жест? Кога за последно помогнахте на някого, без да очаквате нищо в замяна, без да гоните свои цели и интереси? Кога направихте някого щастлив, ей така без причина? Замислихте ли се? Не, не отговаряйте на мен, отговорете на самите себе си. Защото тогава ще сте най-честни - не можете да излъжете собствената си съвест.

Нивото, не само в частност на баскетбола, но и на спорта у нас цялостно е... меко казано посредствено. И тук не говоря конкретно за нивото на спортистите и треньорите, за политиката и визията, за отношението на хората - говоря за всички тези фактори взети заедно. Вижте, спортът е отражение най-вече на манталитета на една нация. Начинът на мислене на хората, приоритетите, които си поставят и отношението към труда на другите, са основни при определянето на ценности, а оттам и в качественото развитие на социални дейности, в това число и на спортът. А той стремглаво запада с всяка изминала година, гонещ поредните си анти-рекорди. 

Защо другите го правят, а ние не можем? Ще кажете, че сме малка държава, че нямаме финансовите възможности на големите световни сили. Добре, нека погледнем Сърбия - държава с население почти колкото нас и с доста по-малък брутен вътрешен продукт. Замисляли ли сте се защо, сърбите имат такива успехи в отборните спортове? А чули ли сте някой сръбски треньор или състезател да каже нещо лошо за свой сънародник пред вас? Този дух у нас изчезна много отдавна и нека си признаем, че завистта и подлостта тук са на притеснително високи нива.

Виждали ли сте, при пътувания в западната ни съседка, колко игрища, зали и басейни има дори и в малките градове? Извинете, но в квартал на София, като Студентски град, пълен с млади хора,  няма НИТО ЕДНО баскетболно игрище! Да повтарям - НИТО ЕДНО! Не говорим за 10-20, а за едно! И съм сигурен, че причината да няма не е в парите. Как едно малко дете, играещо си на улицата ще добие представа за магията на този спорт. Знаете ли, че общините в Сърбия са задължени да дават процент (и то солиден) за спортните клубове в града? Интересува ме какъв процент от бюджета на район Студентски град, отива за развитие на спорта. И под спорт нямам предвид бой по дискотеките, защото за това определено има доста добри условия...

Реалността е, че у нас почва за развитие на професионален спорт няма и сегашните ни успехи в тази сфера, са дело на индивидуалните усилия на отделни хора, намерили собствен начин да се справят с всекидневните премеждия, да си осигурят финансиране и да компенсират липсата на условия с повече хъс. На светлинни години сме от успехите, които имахме в не толкова далечното минало и няма особени признаци за подобрение. Хората нямат мотивация да се занимават професионално със спорт, а дори и частичните им опити удрят на камък, сблъсквайки се със системата. Тъжно, но сме длъжни да си го признаем, за да се опитаме да променим нещата. И вина носим всички - от ръководители, треньори, състезатели, съдии, журналисти, до обикновените зрители! Спортът е на нивото на което сме и самите ние.

Сега искам отново да ви задам няколко въпроса, на които да си отговорите сами! Всички вие занимаващи се или интересуващи се от спорт:

- имате ли ясна политика за развитие или искате да печелите пари и да си крепите работното място
- вълнува ли ви бъдещето на младите хора и поколенията след вас или повече се интересувате от вашето собствено
- имате ли уважение - към съотборници, към съдии, към играчи, към фенове, към труда на другите  - или не можете да надмогнете собственото си его
- наслаждавате ли се на спорта като привилегия от която може да сте част или сте дошли за да избивате комплекси на чужд гръб
- готови ли сте да загърбите лични дела в името на обща кауза
- простират ли се амбициите ви по-далеч от това да съберете популярност и слава, ами да допринесете за цялостното развитие на спорта
- бихте ли приели чуждото мнение и бихте ли се вслушали в съветите, които ви се дават
- бихте ли признали, че сте сгрешили
- какви са истинските ви цели

Всеки ден, всички ние, с постъпките си, с отношението си, с мотивацията си, определяме бъдещето на спорта. Можем ли да променим отношението си, можем ли да се подкрепяме, можем ли да помагаме, да сме съпричастни, да се опитваме да сме по-добри от вчера? Достатъчно умни ли сме за да си вземем поука или ще повтаряме едни и същи грешки отново и отново? Не отговаряйте на мен, отговорете на самите себе си! 

Харесайте BGbasket.com във Facebook