Героите извън светлините на прожекторите

(сн. BGbasket.com)

30-06-2016 16:08 | Делян Дамянов

Неделя е, ден за почивка – дори и за Господ. Да, ама не! Не и за момичетата от БК Монтана 2003. Обикновено това е просто техният пореден тренировъчен ден. Тогава, когато повечето хора се наслаждават на следобедната си дрямка, Петър Гергов отново е извикал в залата малките на възраст деца, с големи сърца, които усърдно и концентрирано изпълняват неговите указания. Пробиви, стрелби, нападение, защита – минута след минута. Часовникът тик-така в ритъма на капките пот, падащи от челата им върху паркета. Умората се усеща, но тя е от тази хубавата, която изпитваш когато знаеш, че даваш и последните си сили за нещо, което толкова много обичаш! Без излишни думи, без помпозност и драми. Само здрави тренировки – тихо, кротко и целенасочено. Така, както трябва да бъде. Така, както го правят истинските герои – тези извън светлините на прожекторите.

Чудите се защо е всичко това? Какъв е смисълът от всичките тези часове труд и цялата вложена енергия? Може би в понеделник около 16 ч. сте разбрали отговора. Шампион за момичета до 14 години по категоричен начин стана отборът на Монтана 2003. Да, звучи като сценарий от американски баскетболен филм, но в Монтана това е самата реалност, и то от доста време насам. Начело с великолепните треньори и деца, подпомагани от ръководството, града от Северозапада се превърна в един от най-големите женски баскетболни центрове в България. И макар с население от има-няма 30-тина хиляди души, школата продължава да жъне успех след успех, така както стана и тази година. Разбира се, това не е плод на някаква случайност или благоприятно стечение на обстоятелствата. Два са основните фактори, благодарение на които мечтите се превръщат в реалност – работа (при това качествена и здрава) и любов към това, с което се занимаваш. А тези две неща ги има в изобилие от години в Монтана и точно затова резултатите са налице. Да си треньор на подрастващи е изключително тежка и отговорна професия, костваща много време и търпение. Но всичко това си струва, когато видиш радостта в детските очи. Както гласи една известна сентенция: „Капката дълбае камъка не със сила, а с упоритост“! Именно това е принципът на работа, който се изповядва там и към който, според мен, трябва да се стремят всички останали школи в България. Защото да си упорит значи да се бориш и никога да не се отказваш, както в играта, така и в живота. А да видиш това чувство, този характер, предаден у децата, повярвайте ми, е безценно!

Потенциал определено има – видя се, че в доста от отборите на това първенство има перспективни момичета, които биха могли да се реализират професионално като състезателки. От тук насетне обаче трябва още повече работа, адски много работа, тъй като точно в следващите няколко години се извършва прехода към професионалния баскетбол. Това е крачка, която трябва да се извърви заедно, като едно цяло, от състезатели, треньори, родители, клубове и федерация. Изключително важно е да се взимат правилни решения, тъй като в този момент те са съдбоносни за бъдещето на българския женски баскетбол, който реално се намира в един от най-тежките моменти в историята си. И мисля, че именно сега ръководните органи са длъжни да се вгледат и да вземат пример от модела за работа на БК Монтана 2003, тъй като той очевидно е успешен и дава нужните резултати. Не е нужно да се преоткрива топлата вода, когато решението е пред очите ни...

Накрая завършвам с няколко думи към малките шампионки от Монтана (някои от които са вече трикратни), а и към всички подрастващи, четящи тази публикация. Оттук насетне вашето бъдеще зависи най-вече от самите вас! Затова продължавайте да тренирате здраво, сериозно и концентрирано на всяка тренировка – без оправдания, без изключения. Бъдете готови да дадете всичко в името на отбора си. Слушайте и вярвайте на своите треньори. Уважавайте противниците и съдиите. Запомнете, че баскетболът е чест и привилегия, която ще ви даде много неща – най-вече незабравими моменти и приятели доживот! И най-важното – НИКОГА, ама НИКОГА не спирайте да преследвате мечтите си! Защото без тях нищо няма смисъл...

Харесайте BGbasket.com във Facebook