Успех! И здрави нерви също

Божидар Такев (gong.bg)

21-04-2008 10:09

Един мъж говори развълнуван пред почти 150 човека на Общото събрание на българската федерация по баскетбол. Един мъж на 88 години. Един мъж, чийто глас потреперва, когато споделя, гледайки аудиторията в очите: „Баскетболът бе моят свят!”

И все още е неговият живот...

Божидар Такев.

На 88 години, един от най-големите в българския баскетбол, демонстрира с няколко искрени думи, с вълнението си, нещо много важно, което би трябвало да притежава всеки от отговорните фактори в този спорт у нас.

Чиста емоция. И себераздаване. За баскетбола.

Тези, които са прекарали безброй безсънни нощи в очакване на някой мач – разбират. Играчи, треньори, ръководители – няма значение.

Тези, които Играта е успяла да завладее – разбират. Хубавото е, че такива имаше сред онези почти 150 човека на заседанието в хотел Родина, където се решаваше съдбата на българския баскетбол поне за следващите 5 години.

Тези, които първи станаха на крака, за да аплодират прави човека, отдал по-голяма част от своя живот за каузата, която споделят с него.
Колкото повече са, толкова по-добре. И толкова по-лесно ще му е на новия президент на баскет-централата ни Михиал Михов. Макар че, трудното тепърва предстои за него.

Та нали сега идва ред дадените обещания да бъдат изпълнени, а целите – реализирани. Сега идва ред на времето, когато оправданията са... неподходящи.

Така, както постъпи вече бившият председател на федерацията ни по баскетбол. Атанас Тонев се оттегли с достойнство след повече от 10 години на върха в този спорт у нас. Оттегли се без сам да сочи с пръст постигнатото и без да си затваря очите за пропуските. Защото най-ценното е да можеш да гледаш в очите хората, които са ти се доверили.

Дано Михаил Михов, който спечели оспорваната битка с не по-малко амбициозния конкурент Владимир Боянов, демонстрирайки намерение да оправдае доверието на избралите го делегати, да продължава да ги гледа в очите.

Но най-вече да бъде себе си, тъй като отговорността е негова, въпреки факторите зад гърба му. Огворност понякога сладка, но по-често доста тежка. Защото ще има ситуации, в които дори едно решение, едно действие или... бездействие, могат да значат повече от безброй други.

И дано прокрадналите се намеци за натиск, манипулации и закриване на клубове да нямат плодотворна почна занапред!

Така, че г-н Михов и на вас, като на Пини Гершон, за доброто на баскетбола:
Успех! И здрави нерви също!