Пак Германия! Нормално. А бъдещето обещава още повече

16-09-2025 10:07 | BGbasket.com

Помните ли една февруарска вечер – 25 февруари 2024. Ботевград, залата – пълна до пръсване, въпреки че българският национален отбор беше загубил от Швеция в първия си мач от кампанията за попадане сред финалистите на Европейско първенство през 2025 г. Настроението не беше от най-добрите, но все пак пристигаше Германия. Актуалният световен шампион.

Коуди Милър-Макинтайър обаче не показа и грам колебание и притеснение от съперника и наниза 23 точки, а Христо Захариев записа 15, Георги Боянов – 11, а германците си тръгнаха победени с 67:62.

Хубав ден беше. И двата отбора се разделиха, но тръгнаха по различни пътища. Едните нагоре към върха, а другите … Това е друга тема.

Наясно съм, че отборът, който снощи стисна зъби и пребори устремените към първа европейска титла турци, има само един общ играч с онзи от февруари 2024 в лицето на Оскар Да Силва и повтарящи се фигури са само треньорът Алекс Мумбру и най-вероятно някой друг масажист и медицинско лице. Но надеждата за нашия си баскетбол тогава бе огромна.

Квалификациите продължиха, Бундестимът бе на крачка от отпадане от битката за място сред финалистите. Още в следващия си мач немците паднаха и от Швеция, но накрая стиснаха зъби и се класираха за шампионата. Пътят им мина отново през България, като на 23 февруари тази година в Бамберг Маншафтът се наложи с 94:85. Далеч не толкова убедително, въпреки че в състава вече бяха Айзък Бонга, Даниел Тийс, Йоханес Тийман, Андреас Обст и центърът Йоханес Войтман (той пропусна почти цялото европейско заради контузия, но бе в 12-те на германците за Тампере и Рига).

ЕвроБаскет 2025 приключи и както гласи старата максима, която Петко Маринов припомни в коментара си преди финала „В баскетбола става като във футбола: всички играят и накрая германците печелят“.

Та и в Рига така. Германците играха, играха. И този път никой не успя да ги победи.

„Лисицата“ Денис Шрьодер, в неподражаемия си стил, с ехидна предизвикателна усмивка не показа страх (донякъде и респект) към никого в гонене на своята цел – да се издигне и да стане по-велик от Дирк Новицки. На терена с успехите си той дори задмина големия Дирк. И как не – Световна титла, Европейска титла, медали, полуфинал на Олимпийски игри, MVP-трофеи.

Шрьодер пожела място в Залата на славата и със сигурност го заслужи, поне що се отнася до приноса му за трофеите на витрината на германския баскетбол. Той от днес вече е на 32 и дали ще има сили да продължи мисията си на поне още едно голямо първенство предстои да видим. Дори расистките инциденти в началото на шампионата не му повлияха, а даже напротив. Противоречива фигура от години, той все пак успя да обедини една цяла нация и да накара германците да се гордеят отново, а политиците да го възхваляват в речите си.

Но ЕвроБаскет 2025 показа, че бъдеще има и то може би е още по-светло. За отбора, чиито основи постави Гордън Хърбърт след разочароващото отпадане в груповата фаза на Мондиала през 2019 г., в този турнир играха трима, родени през 2001 г. - Франц Вагнер, Тристан Да Силва и Юстус Холац. Блестеше 26-годишният Айзък Бонга, 28-годишният Оскар Да Силва. А и резерви има - отсъстваха 28-годишините Айзия Хортенщейн и Мориц Вагнер. И тук въобще не говорим за 19-годишните младежи, които станаха втори в света също през това лято – родените през 2006 г. Ханес Щайнбах, смятания за наследник на Шрьодер гард Кристиян Андерсон и центъра Ерик Райбе, всички играещи в американското колежанско първенство.

Именно колективът и отборния дух бе в основата на успеха и в неделя. Показа го и Франц Вагнер, който по време на цялото празнуване на триумфа беше облечен с екип на своя отсъстващ брат Мориц. "Този отбор е прекрасен. Всичко се простира далеч извън терена. Всички те са ми братя", подчерта Франц след финала. Показаха го и играчите в коментарите си за липсата на Алекс Мумбру, прекарал в болница много от времето в груповата фаза. Показа го и самият Мумбру, който в името на отбора отстъпи назад и се отказа от водещата си позиция на пейката в полза на помощника си Алан Ибрахимагич.

След края на ЕвроБаскет 2025 можем да погледнем и другите печеливши, но и губещи, от случилото се през последния месец по терените в Ларнака, Тампере, Катовице и Рига.

Печеливши бяха всички фенове на атрактивната игра, които имаха възможност да се „запознаят“ с бъдещето на европейския баскетбол в лицето на финландеца Миика Мууринен. Най-младият участник в турнира не остана само млад за статистиката, а прикова вниманието на фенове и скаути с атрактивната си игра, с невъзмутимото си противопоставяне и енергията и желанието да се докаже срещу струващите милиони звезди от ранга на Янис Андетокумпо, Никола Йокич и т.н. 18-годишната машина за забивки на Финландия се очаква съвсем скоро да бъде топ-избор в драфта на НБА и да последва по пътя към славата играча, на който се дължи възходът на финландския баскетбол през последните години - Лаури Марканен. Но юношата показа и здрав разум, като смело обяви, че пътят му към НБА минава през NCAA.

Другата добра новина на това европейско първенство бе представянето на Турция. Ергин Атаман получи приза за Най-добър треньор на турнира, но в състава на южните ни съседи герой беше едва 23-годишният Алперен Шенгюн. Крилото на Хюстън даде заявка да стане следващото голямо европейско име на световната баскетболна сцена. Представянето му това лято ни кара да очакваме с нетърпение какво ще се случи през сезона в НБА, когато ще играе рамо до рамо с Кевин Дюрант.

Този турнир бе показателен и за още една световна звезда, която пише история – Лука Дончич. Макар да не успя да изведе своята Словения до полуфиналите номер 77 показа, че може да е господар на всеки един терен, на който стъпи. Добра новина най-вече за феновете и шефовете на Лос Анджелис Лейкърс в НБА. Лошата новина бе, че Лука си е Лука и върви с техническите нарушения, сръдните и противоречивия нрав. Дончич е (само) на 26 години. Има време да помъдрее и да...се превърне в най-великия играч в историята на ЕвроБаскет. Един трипъл-дабъл в турнира и няколко на косъм го показаха.

Сред големите печеливши са и Грузия на 26-годишните Гога Батадзе и Сандро Мамукелашвили, и Израел на 24-годишния Дени Авдия, които записаха историческо представяне през лятото на 2025. Доволни и горди могат да са и в Швеция с 24-годишния си лидер Пеле Ларшон и Португалия, които никой не слагаше в сметките.

Разбира се, имаше и губещи. И на първо място – световните сили Сърбия и вече бившите европейски шампиони Испания.

Но, всъщност трябва ли да ги мислим. Двете суперсили чакат нови силни поколения. Испанците гледат с надежда към момчетата, които завоюваха европейска титла при 18-годишните. Сърбите пък са на върха при 16-годишните. С големи резерви явно е и Франция, която на ЕвроБаскет беше едва ли не с третия си отбор. При липсващи 13 контузени потенциални национали „петлите“ не успяха да надскочат малшанса и си събраха куфарите рано-рано. Но и това го има в играта. Играта, която всички играят. А накрая Германия печели.

P.S. И, за да се върнем там, от където започнахме. България все пак се представи на ниво на този ЕвроБаскет. Страната ни имаше трима представители, които стигнаха до финалната фаза в Рига. Реферите Венцислав Великов и Мартин Хорозов получиха мачове от елиминациите, след като преди това съдийстваха на отговорни мачове в групите съответно в Лимасол и Тампере. Комисарят Елеонора Рангелова пък записа ново престижно назначение и стана първата жена делегат на ФИБА на финал на мъжко европейско първенство в 90-годишната история на шампионатите. Бившата националка отново бе на кадем за Германия, след като преди две години бе делегат на световната централа и на финала на Мондиала във Филипините. Явно международното признание и доверие на ФИБА в България е голямо. Сега само трябва да поработим и върху това да върнем световния респект към страната и на терена. Като начало - можем да вземем пример от Германия.