Дойде времето и ние да се усмихнем!

„И на табла да биеш Бразилия, пак е престижно“. Това бяха думите на Пламен Константинов през юни 2018 година, когато мъжкият национален отбор на България по волейбол удари именно бразилците във Варна след 3:2 гейма в мач от Лигата на нациите. Тогава Константинов бе в ролята на селекционер на волейболните национали, които отдавна бяха превърнали в традиция това да побеждават тимове от световна класа. Като почитател на волейбола, който следи мъжкия отбор от много време, мога да кажа, че самият Константинов бе свикнал да побеждава тимове от рода на Бразилия и като играч, но това е друга тема на разговор.

Все пак думите на бившия селекционер важат с пълна сила и за първата победа на българския национален отбор за юноши до 18-годишна възраст на европейското първенство в Белград, Дивизия А. Селекцията на Стойо Чолаков сломи Германия с 85:80 след огромна доза характер, проявен през целия мач, особено в заключителната четвърт, в която блеснаха голяма част от играчите, но най-вече колективът. Успех, който ни накара и ние най-сетне да се усмихнем това лято и да позабравим за незадоволителното представяне на младежите и девойките преди това. Още по-радостното е, че тези момчета отказаха действащия европейски шампион в тази възраст – нещо, което не се случва често в българския спорт и още повече в родния баскетбол. И ако мога да се върна към коментара на Константинов, ще допълня, че и на шах да победиш Германия, пак ще е престижно, а на баскетбол – безценно.

Въпреки разочарованието от това, че не спечелиха с необходимата разлика, за да завършат на третото място в групата, този успех едва ли някога ще избледнее в спомените на тези момчета, които трябваше да се вдигнат ментално от загуба с 40 точки срещу Италия по-малко от 24 часа преди това. Тук идват и поздравленията за спортно-техническия щаб. Треньорите предадоха нужната вяра на играчите, дори когато изоставаха с двуцифрена разлика срещу германците. Както отбеляза и самият Чолаков – характерът или го имаш, или го нямаш, а тези баскетболисти го имат в изобилие.

Имам възможността да гледам този форум отблизо и спокойно мога да кажа, че разликата между фаворитите и останалите отбори е огромна, но мога да допълня, че нашият отбор изобщо не седи зле до този момент. Момчетата демонстрират доста добро лице в защита и ако нападението им бе на висота срещу Израел, резултатът можеше и да е положителен в откриващата среща. Историята показва, че последната победа на България срещу Бундестима на европейско първенство за подрастващи е от 2006 година. Последният ни успех пък за 18-годишни в Дивизия А на шампионат на Стария континент датира от 2012 година, когато Петко Делев изведе представителния ни отбор до осмото място.

Силно се надявам с този успех да бъдат опровергани и тези, които са смятали, че отборът няма да вземе и ръка на това първенство. Да, шампионатът е далече от своя край, но познавайки българската действителност, едва ли някой възлагал големи надежди на тези момчета, с оглед на класата на отборите на шампионата.  

Сега предстои осминафинал с Франция и на пръв поглед задачата за продължаване напред изглежда немислима. Оптимистът в мен си пожелава победа, но реалистът смята, че ако тези момчета покажат същата игра, каквато демонстрираха срещу Германия, ще бъде достатъчно отново да се усмихнем, независимо от резултата. На всеки е ясно, че целта е оставане в елита и едва ли има човек, свързан с българския баскетбол, който да не стиска палци за това, за да можем да имаме представител в елита и през следващото лято.