Сезонът на доволните!

На финалната права сме на един баскетболен сезон в НБЛ, който се отличаваше от предишните с едно – няма недоволни. Всички изглеждат щастливи след почти всеки двубой – и победители, и загубили.

Остават да се изиграят мачовете, които ще определят кой ще играе за титлата и после срещите за разпределение на медалите.

Четвъртфиналите бяха с интрига, но не с кой знае какво качество. Какво бе общото – че абсолютно всички – без изключение са доволни от сезона! Защо ли – обяснението е едно – целите са ниски.

Деветите от Шумен са доволни, че първенството приключи и няма да харчат повече пари! Там и е малко странно точно това харчене на пари в последните години, но проблемът си е на тези, които ги дават. През отбора преминаха няколко дузини баскетболисти, включително чужденци на килограм – без никой да се задържи кой знае колко, а мястото почти винаги е на дъното.

В Левски са щастливи, че ги има! Че в не малка част от двубоите се държаха дълго време на терена равностойни срещу доста по-финансово спокойни отбори. Да, отбори, защото клубове в България няма (б.р. за това сме писали) Щастливи, че се наложиха няколко млади момчета, които могат да бъдат част от бъдещето на баскетбола ни, но в конкретния случай си зависи само от тях – ако в Левски не намерят повече пари. Треньорът Константин Папазов бе болезнено откровен – „Ако имахме пари, те нямаше да получат по-толкова игрово време“. Така е в родния баскетбол от много време...

Повечето български играчи се задоволяват с малко – не става въпрос за пари, а за цели...

В Перник също са доволни от пред, предпоследното място... Само два мача срещу Балкан бяха достатъчни, за да бъдат щастливи от представянето си. Изненадващо смениха през февруари треньора си, но това не доведе до промяна, нито игрова, нито в класирането. Просто сякаш за съперниците им стана по-лесно.

От Берое също изразиха задоволство от шестото място... и надежда, че догодина ще бъде по-добро. Тя винаги я има, но трябва да се вдигне летвата. Да треньорът Клечков логично не бе щастлив конкретно от отпадането от Черно море, но пък се поздравиха за сезона, защото са били нов отбор и са започнали от нулата.

В Академик – нали знаете, че няма да е по-различно от гореспоменатите отбори – доволни са. Как нямаше един да изрази по-различно мнение от клишето: „Можеше повече, но това са реалностите“. Воденият от Йордан Янков отбор спечели първия двубой от четвъртфиналите в Плевен, но логично загуби войната, защото никой не можа да надскочи собствения си ръст.

Хайде на бас, че и от полуфиналистите всички ще бъдат доволни в крайна сметка, каквито и да са изходите от мачовете.

В Спартак след слабото представяне за купата смениха треньора. Стабилизираха играта си донякъде и са в Топ 4 с реални шансове за медал.

Според скромното ми мнение участието им в някакъв турнир като Северна лига с късата резервна скамейка за втора поредна година им оказва негативно влияние върху цялостното представяне. Нямам идея каква е причината, но отстрани погледнато трансферната политика не е най-силното звено в отбора – пример, без да съм запознат с договорката е странно привличането на Христо Захариев. Това всеки си го мисли, но защо ли никой не смее да го каже.

В Балкан също ще бъдат доволни, защото треньорският щаб бе преследван от малшанс що се отнася до контузиите. През цялото първенство май нямаше мач, в който Васил Христов да можеше да използва всичките си картотекирани състезатели в този момент.

От Черно море също ще бъдат доволни, въпреки усилията на треньора Васил Евтимов да вдигне по-високо летвата. Тук трябва да отбележим, че клубното ръководство успя да му доведе май всичките желани играчи. Малшансът бе контузията на основен играч, като Евгени Хаджирусев, но тимът спечели купата и само това е достатъчно да кажат, че сезонът е успешен.

И не на последно място Рилски спортист. Шампионите май може единствени да не са щастливи от развитието до момента и още повече ако бъдат детронирани, но пък цял сезон не изпуснаха първата позиция, а и вече си имат ново уникално добър спортен комплекс с бижуто зала „СамЕлион“.

Кои други са доволни ли – естествено съдии, секретари, дежурни представили, ръководство на СК. Повече мачове, повече приходи. А и вече няма роптаенето на треньори, президенти срещу реферирането от предишните сезони с много редки изключение. Всички разбраха, че срещу „ръжен не се рита“ и „колкото и да си лаят, керванът ще си върви“. Май само от Миньор не са проумели за „държава в държавата“, но съм убеден, че скоро и от там ще се примирят.

Със сигурност и във федерацията и в НБЛ също са доволни, защото няма скандали, а дори и да има както е в България: „Всяко чудо е за три дни" и бързо всичко утихва.

Та това е баскетболният сезон. Кой ще стане шампион, кой ще е втори, трети... Няма кой знае какво значение освен за статистиката, защото идва есента – мачовете на истината в Европа, сблъскване с реалността и бързо приземяване.

След толкова много задоволство е време и да има недоволни. И това със сигурност ще са някои от настоящия коментар на BGbasket.com, но като се замислят ще проумеят, че има много истина в горните думи, защото  реалността е точно такава.

Приятно гледане!