Денят, след който баскетболът не е същия

07-06-2007 04:25

Дражен. Просто като чуете това име и сте баскетболен фен, няма как да не се изпълнят със сълзи очите ви. На този ден преди 14 години света изгуби един от най-големите си баскетболни гении. Този, който накара хиляди хора да се радват на прекрасната игра. Тези които са го гледали никога няма да го забравят, той бе герой за своето време, сякаш бе от друга планета. Ще го запомним с високо вдигнатия юмрук в знак на победа, нещо с което той стана емблематичен, докато играеше...

Когато той се роди, всички искаха да го държат в ръцете си. Още в началото баба му казва: „Това дете е специално, то е дар от Господ. Дражен ще бъде нещо много важно в този живот...”

Дражен Петрович е израснал в малко крайморско градче, Шибеник. Повечето от детските си години е прекарал както всички останали деца в града.

„Дори и тогава, той се различаваше от тях”, казва Невен Спахия, най-добрият му приятел. „Където и да отидем, Дражен имаше привилегии. Като бяхме малки, по-големите батковци винаги ни биеха. Но никога не закачаха Дражен. Дори го защитаваха. Дражен беше много мъдро момче и знаеше как да се отнася добре с всички.”

Раликата от другите разбира се бе неговото изключително желание да играе баскетбол. Той просто обожаваше баскетбола. Заедно с брат си Александър престояваха с часове по площадките в града.

"Tопката беше по-голяма от него, но това не бе пречка. Tой я взимаше, дриблираше и шутираше по цял ден," спомня си брат му Александър. „Много обичаше топката.”

„Загубите не ги понасяше. Мразеше да губи. Когато загубеше на площадката, след това с часове не говореше на никой. Мразеше да губи дори и когато играехме карти. След всяка загубена среща с отбора на Шибенка, оставаше в залата и тренираше,” казва Невен Спахия.

С течение на годините Александър Петрович става един от най-добрите играчи в страната и преминава в Цибона (Загреб), а 13-годишния Дражен влиза в света на баскетбола чрез местния клуб Шибенка.

Дражен тренирал два, дори понякога по три пъти на ден - с отбора тренирал вечер, а преди това сам, в 7 сутринта преди училище, като правел минимум 500 стрелби на ден. Отивал първи в залата и си тръгвал последен. На 15 години Петрович вече е бил включен в мъжкия отбор на Шибенка, а талантът и здравия труд го утвърждават като най-добрия млад играч в цялата страна...на 16 години.
"50 или 60 точки в мачовете на юношите бяха нещо нормално за Дражен", спомня си брат му. "Той можеше да бъде лидер не само при тях, но дори и при по-големите"

За първия си отбор Дражен казва : "Ако е истина, че първата любов е тази, която ще помним завинаги, то тогава Шибенка ще остане завинаги в сърцето ми. Всичко започна там, и сега още си спомням онези часове, които прекарвах сам на игрището...само топката, коша и аз..."
Една година в армията дава време на Дражен да помисли къде да продължи кариерата си. Шибенка с всички усилия се опитва да го задържи, има невероятно много оферти от клубове от цялата страна, дори треньора на Notre Dame пристига в Хърватия, за да се опита да привлече Петрович.
"Има нещо по-силно от мен, аз съм щастлив когато работя. Трудно е да обясня това на някой, който не е изпитвал това чувство. Чувството, когато в залата се чувате само ти и топката."
След като преминава в Цибона Загреб, в първия си мач за новия клуб Дражен е безпощаден срещу родния си клуб Шибенка - завършва с 56 точки. За четири сезона в Загреб, Петрович се превръща в звездата на отбора, бележейки по 37.7 точки средно на мач, печели Купа "Радивой Корач", Купата на Хърватия и става шампион на страната.
Трудно може да се определи някой мач, в който Дражен е бил най-продуктивен. Те са толкова, толкова много.
В един мач срещу Реал Мадрид Дражен вкарва 49 точки и подава 20 асистенции. Цибона бие със 108 - 91.
В друг той вкарва 29 точки пак срещу Реал Мадрид и то само за едно полувреме.
Обаче в един мач на 23 Януари, 1986 година в Загреб Цибона среща Лимож. След 13 минути игра Цибона губи с 16 точки (27-43) и нещата не изглеждаха добре. Дражен взима нещата в свои ръце и вкарва седем тройки в седем поредни атаки, завършва с 51 точки, общо 10 тройки и 10 асистенции. Цибона побеждава със 116 – 106.
Съотборника му Франьо Арапович разказва за мача:
„Беше страхотна гледка, защитата на Лимож го пазеше само него, тъй като знаеха, че само той ще шутира. А той продължаваше да им вкарва тройка след тройка. Беше невероятно, 10 000 души изпаднаха в екстаз.”
Следващата стъпка на Дражен е преминаването му в Реал Мадрид, където се задържа един сезон, но отново е топреализатор на тима с 28.8 точки, и печели Купа "Корач" и Купата на Испания.
През следващата година Дражен прелита океана, за да заиграе за отбора на Портланд. Дражен обаче явно не е харесван от треньора Рик Аделман. Години по-късно през кариерата си същият, явно осъзнал грешката си лансира много европейски играчи. През първата си година Петрович стига финал на НБА. През следващия сезон, когато преминава в Ню Джърси Нетс единствен Клайд Дрекслер казва : "Току що загубихме една бъдеща звезда".
В Ню Джърси Дражен се превръща в един от основните играчи на тима, като през първия си сезон бележи по 10.7 точки средно на мач, а през втория по 20.6, като играе във всичките 82 мача. През сезон 1992/1993 познатият като Петро в САЩ вкарва по 22.3 точки, без да подозира, че ще е последният в кариерата му.
Дражен изигра последния си мач срещу Словения във Вроцлав, Полша на 6 Юни, 1993. Един ден по-късно, когато се връща заедно с отбора на Хърватска у дома, решава да промени маршрута и тръгне с кола с приателката си Клара от Франкфурт, Германия.
„Разхождахме се на летището във Франкфурт, когато той изведнъж се спря и каза, че ще се видим на утрешната тренировка. Каза ми, че сам ще се придвижи до Загреб. Дадох му билета и му казах, че може да се присъедини към нас, ако възникнат проблеми. Чакахме около 40 минути, след което се появи Александър, който каза, че Дражен е тръгнал с кола,” спомня си Мирко Новосел.
На път към Загреб, малко извън Денкендорф, при лоши метеорологични условия Клара, която е шофирала колата, при голяма скорост губи контрол и се сблъсква в тежкотоварен автомобил...Дражен загива на място...(7 Юни 1993, 17.20 часа). На 29 години на днешния ден преди 14 години. Той обаче ще живее завинаги в сърцата на милиони фенове по света.
В знак на благодарност и уважение, Нетс изваждат от употреба фланелката с номер 3. През 2002 е приет в баскетболната Зала на Славата и е наричан от мнозина като баскетболния Амадеус. В Олимпийския парк в Лозана е направен специален паметник в негова чест. Съдържа 16 мраморни плочи, за всеки един от сезоните които той е изиграл.

Дейвид Стърн
„Дражен Петрович бе изключителен млад човек, истински пионер за баскетбола в целия свят. Той проправи път на всички останали чужденци в НБА. Неговият принос към световният баскетбол е огромен. Ние сме горди, че го познавахме и той бе част от нас.”

Майкъл Джордан
„Беше голямо предизвикателство да играя срещу Дражен. Всеки път като играехме един срещу друг бе истинска битка. Той винаги играеше на пълни обороти, както и аз срещу него. Имахме интересни двубои в миналото с Дражен.”

Руди Томянович
„Дражен според мен бе един от най-добрите стрелци в лигата. Особено сполучливо играеше срещу Хюстън Рокитс. В една от срещите ни вкара 44 точки. Той имаше голямо сърце, невероятно желание да играе баскетбол, играеше така, сякаш обожава играта”

Фил Джаксън
„Имаше голям респект към другите играчи. Много работеше върху своята защита. За всички европейски играчи защитата е невероятен проблем. Той с големи усилия реши този проблем. Обичаше играта, имаше голямо желание за победа. В нападение създаваше проблеми на всеки отбор. Можеше да стигне още по-нагоре.”

Уилис Рийд
„Не съм виждал такъв играч като Дражен, който да работеше толкова много. Неговото влияние в НБА, и в баскетбола бе огромно. Първият играч от Европа, който получи голямо признание в НБА”

Клайд Дрекслър
„Имаше невероятен шут от тройката, но можеше и да пробива и да подава добре. На всички ни липсва, изключителен младеж. Беше удоволствие за мен, че го познавах.”

Том Нюъл
"Не бях виждал през живота си аматьор или професионален играч, който да тренира повече от Дражен. Невероятен професионалист."

Хуан Антонио Самаранч
„не е вече между нас, но всъщност е...защото си спомняме всеки ден за него. Аз се сещам за Дражен всеки път като гледам баскетбол. Какъв пример за младите играчи. За мен бе най-добрият играч в Европа за всички времена.”

Чък Дейли
„Всички в НБА оцениха Дражен като феномален играч. Той стреляше фантастично, дори и от такива позиции, за които други играчи не биха си и помисляли да стрелят. Един от най-добрите стрелци, които съм виждал.”