Христо Ценов: Най-ценното ми отличие е доверието на играчите да останат толкова дълго време с мен

Един от най-успешните треньори при подрастващите в ЦСКА Христо Ценов се раздели с клуба след 11 години в него. Той обаче няма никакво намерение да се оттегля от баскетбола, като вече е устремен към новото предизвикателство в кариерата си. Двамата с Теди Буков направиха нов клуб, а в интервю за BGbasket.com Ценов разказа за проекта, за причините, довели до раздялата с „червените“ и какво смята, че трябва да се промени при работата с подрастващите у нас.

-  Защо се стигна до раздялата с ЦСКА?

- Повече от десетилетие е значителна част от живота и професионалното развитие на всеки човек, независимо с какво се занимава. При мен се получи едно пренасищане и имах личната необходимост да попадна в една нова и по-предизвикателна среда. За моя огромна радост тази възможност презентира себе си точно навреме.

-  Каква е равносметката ти за тези 11 години, прекарани в клуба?

- Опитвам да се концентрирам върху сегашния момент и да оценявам настоящото. Не обичам да си правя равносметки, защото това означава да се връщам назад. Адаптирам се в движение с помощта на опита и ценностите си, които не ми позволяват да бъда част от тоталното обезличаване и изкореняване на всякаква идентичност. Така реших да насоча енергията си на друго място.

-  Освен медали при подрастващите, преди година стана шампион и в ББЛ А група. Кое е най-ценното ти отличие до момента като треньор?

- Шансът да постигнем забележимо класиране с някои от поверените ми отбори през годините е благодарение на ред комплексни фактори. Като треньор, винаги съм се концентрирал само върху обстоятелствата, над които имам контрол. Не бих искал да обезличавам усилията на отборите си, които не са достигнали до медали. Независимо от класирането и нивото на талант в състава, винаги сме имали облик, разпознаваем стил и разнообразие от умения сред играчите. Това са критериите, по които оценявам приноса си и считам , че това би следвало да бъде справедливият подход и на всички заинтересовани. Безценна е възможността да проследиш развитието на едно дете от първите му крачки в залата до участието му в мъжки отбори. Най-ценното ми отличие е доверието на момчетата да останат толкова дълго време с мен. Удовлетворява ме ежедневната работа и треньорската дейност, като процес, а не като моментно изживяване и отличие.

-  С какви чувства си тръгваш от ЦСКА?

- Благодарен съм за възможността да остана ангажиран с любимия си спорт за толкова дългово време, представлявайки една институция, каквато е ЦСКА. За мен раздялата с клуба не беше като излизането от супермаркет. Бях крайно емоционален към значимите за мен хора и не скрих тъгата си от раздялата с тях. Най-голяма стойност за мен има връзката с момчетата.

-  Разкажи за новия проект, който правите с Теди Буков. Какво представлява и каква е идеята?

- По проекта “СОФИЯ ИЙГЪЛС” двамата с Теди Буков сме ангажирани от Николай Рашков, движеща сила в една от водещите компании в логистичния бизнес, в България и Европа. Инициативата за създаване на баскетболен клуб “СОФИЯ ИЙГЪЛС” е изцяло негова, подкрепена с нашия ентусиазъм, любов към играта и експертиза. На база на миналото си в баскетбола в България и САЩ, както и благодарение на корпортивния си опит,  г-н Рашков успя да създаде впечатляваща организация за отрицателно време. Съумяхме да сформираме екип, който материализира общите идеи за изключително кратък период от време. Разполагаме със завидна основа, над която да градим и всички ние сме много мотивирани да извлечем максимума.

-  Какви цели си поставяте?

- Основната цел на компанията е да има пряка ангажираност с локалната общност, като усилията по посока на подпомагане на баскетбола са част от ESG стратегията на корпорацията.  Целите на клуба са на първо време да създадем масовост и ангажираност от колкото може повече деца с играта и генерално да спомогнем за популяризирането на баскетбола в България. Дългосрочните ни цели нямат таван! Усилията ни сега са насочени към попълването на най-малките възрастови групи, но е въпрос на 3-4 години, драстично да разширим дейността си. Ръководството на клуба в лицето на Николай Рашков, полага системни усилия за обезпечаването на дейността ни чрез партньорства, които да ни гарантират устойчивост и сигурност във времето.

-  Какво трябва да се промени най-вече при работата с подрастващите, според теб, за да произвеждаме повече играчи и да се представяме по-добре на европейските първенства?

- За да има промяна, първо трябва да има воля за такава. Говоря за единен стремеж към доближаване до нещо по-добро. Аз лично не разпознавам подобно желание сред по-голяма част от треньорите и ръководителите на клубове. Начините за подобряване качеството на баскетбола на национално ниво са два: увеличаване на баскетболната общност; и/или повишаване на квалификацията на треньорските кадри.

Баскетболната ни общност е твърде малка на фона на тази в повечето държави на Стария континент, за да вярваме, че можем да бъдем конкурентни на тях. Трябва ни повече масовост. Това е най-лесният и пряк път до повишаване на квалитета на играчите ни. Повече масовост, означава по-конкурентна среда, която от друга страна повишава качеството. Инвестиране в осведоменост и грамотността на треньорите е вторият начин. Оптимизацията на човешките ресурси ще извлече максимума от състезателите. 

Факт е че нямаме организацията и система за постигането на нито една от двете цели. Вярвам, че ни е нужно хибридно решение, породено от самоинициативност от страна на клубовете, подкрепена от БФБ. Ръководителите на отборите трябва приложат работещи механизми за повишаване на броя деца, играещи баскетбол. Федерацията е нужно да помага с образоването на треньорите, както и с контрола на ежедневната им работа. Това са реални цели: удвояване на броя на ангажираните с баскетбол деца; подобряване на обучението на треньорите.

Не подкрепям всеобщото разбиране, че представянето ни на европейските първенства, трябва да е критерий за оценка на работата на всички ангажирани. Твърде много внимание и значимост се отделя на това. Очакванията са непропорционални на нивото на баскетбола ни. Под тази тежест, ние често прибягваме до хаотичност в действията си и към “хитрости”, които ограбват и ощетяват децата ни. Европейските първенства при подрастващите имат културна и социална стойност. Това е „парад” на национална идентичност, демонстрация на нрав, духовност и ценности. Виждам и уважавам нациите, които конкретизират и демонстрират възпитателните си приоритети чрез поведението и играта на “бъдещето” си. Иска ми се и ние да притежавахме необходимата проницателност, да се възползваме по-мъдро от тези възможности. Да, чудесно е да печелим, но колко висока цена плащаме?

-  Имаш ли амбиции отново да водиш национален отбор?

- Амбиции, не. С радост и чест бих помогнал, но в моето възприятие, отново въпросът опира до наличието на визия, ясна стратегия и стремежът към конкретни цели. При поставянето на такава система, няма да е необходимо да оценяваме работата на всички национални отбори единствено чрез крайния резултат в отделните срещи. Ще имаме възможност да оценим индивидуалния прогрес на играчите и отборната игра чрез ясни критерии, а не като запалянковци, които виждат единствено дали топлата минава през ринга.