Станислав Говедаров: Подкрепили сме да има четирима чужденци, но няма да ползваме толкова

Ямбол е от отборите, подкрепили предложението за увеличаване на броя на чужденците на терена в НБЛ от трима на четирима. Това призна пред BGbasket.com президентът на клуба Станислав Говедаров. Той обаче бе категоричен, че в тима му няма да се възползват от това и ще продължат да разчитат основно на български играчи и през следващия сезон. Ето и какво още каза Говедаров по темата:

"Не мисля, че качеството на баскетбола въобще и на българските състезатели зависи от броя на чужденците. Истината е, че в момента имаме липса на качествени български играчи и трябва да разчитаме на млади момчета, на които обаче по един или друг начин изискванията, които имат, не съответстват на това, което предлагат на пазара въобще като пазар на труда, ако трябва да го погледнем от тази гледна точка.

На нас по-големият ни проблем е да вкараме младите състезатели в игра, които наистина да помагат и да имат някакво влияние в играта, а не просто да са само като бройка вътре в отборите, пък в същото време реално да не ги използваме. Ние сме един от малкото отбори, които почти непрекъснато през сезона използват трима свои състезатели – Андон Вачев, Йоан Христов и Георги Герганов и ще продължим и през следващия да разчитаме на младите.

Ние сме подкрепили да има четирима чужденци и един българин, но нашето решение не е мотивирано от нищо друго, освен от едни статистически показатели. Нашият статистик Христо Добрев е направил един анализ на база на игровите минути на българите и чужденците. Когато трима чужденци и двама българи играят, не дава предимство на добрите български състезатели, а на тези, които са с по-ниско ниво.

Гласуването ни е продиктувано и от гледна точка на бюджета, с който ние разполагаме, защото не можем да си позволим класните топ български играчи и на нас ни излиза по-адекватно да използваме чужденци, които са с много ниско ниво на заплащане, но пък дават игра като добрите български играчи. Тук опира до един анализ на чисто статистическа база, който е изпратен и до федерацията. Реално, когато са имали право да бъдат четирима чужденци и един българин на терена, българските играчи са играли повече минути, отколкото когато са били трима чужденци и двама българи.

Не знам какво противопоставяне се търси. Който може да играе, ще играе. Но какво се опитваме да правим – да даваме изкуствено път на българските играчи. Добре де, ама някой направил ли е анализ тези български играчи, дори и по-млади и подрастващи, какво ниво имат? С какво ще ги защитим по този начин? Те, като са вътре в отбора, са част от него, но като не играят реално, какво ги развиваме. Мога да дам пример миналата година с това момче Ерик Димитров, което игра в Стара Загора, и което има едни изисквания, които са доста по-високи от на американски състезател, който няма такива изисквания.

Ние, за да съставим един отбор, имаме бюджет, към който се придържаме. За разлика от повечето клубове, ние сме с по-малък бюджет вероятно и от Шумен. Макар че миналата година имахме четирима чужденци, на база на това нещо може да се направи анализ нашите български играчи колко време са играли и колко време е давано на състезатели до 19 години от нашия отбор. Аз сега ще изкажа мнението си, но никой няма да си направи труда да погледне статистически как е изглеждал отборът на Ямбол през годината – че нито чужденците са играли повече, отколкото в другите отбори, напротив, даже е по-малко и че те са били четирима, но са подбрани така, че няма как да играят четиримата едновременно на терена. Това се касае за отбори с претенции като ЦСКА, Бургас и т.н., да могат да използват още един, който да е на терена, което няма как да го спрете.

Това е въпрос на преценка, на идея и на работа в школата. Искаме да имаме състезатели, а в същото време не ги развиваме по никакъв начин. Те се развиват на мачове, не на тренировки. Всички искат младите състезатели да влязат. Няма как да стане обаче, докато ние не направим едно първенство за тези млади състезатели, защото до 19 години знаете колко мачове играят през годината. Те играят между 5 и 7 мача, няма как да стане. Докато аз бях юноша, преди 20-25 години, ние всяка седмица имахме мачове без изключение. В случая държавата стоеше зад баскетбола, федерацията също. Сега всичко пада на гърба на клуба и клубовете изнемогват чисто финансово, защото е много трудно в наше време да поддържаш един отбор в НБЛ. За да имаш някакви претенции, трябва да имаш бюджет от около 650 000 лева, който ние, за съжаление, нямаме.

Не е въпрос само на криза, а и на отношение на хората към спорта. Тази култура, която я имаше към спортните мероприятия преди години, малко по-малко започна да изчезва поради това, че ние не поднасяме продукт, който да бъде адекватен и качествен. Освен че НБЛ е лицето на българския баскетбол, ние вътре трябва да развиваме и състезатели, които да попълват националния отбор и т.н. Това е логиката и всички председатели на клубове трябва да я следват, а не само да взимат децата и по никакъв начин да не ги развиват. Дори има отбори, които в контроли не ги пускат да играят, само и само да спечелят. Но не всеки път това да победиш носи ползи във времето, по-скоро обратното.

Нямам намерение да използваме четирима чужденци на терена в никакъв случай. Това, че има право, който иска - да го използва. Има глава на раменете си, да го мисли.

Бил съм играч, при нас са идвали чужденци и ние сме ги мачкали. В момента клубовете са принудени да търсят това нещо, защото реално от това като качество цялостно страда баскетболът и няма конкуренция между отборите, а когато няма такава, няма как да израства никой – нито млад, нито ветеран. Ние просто сме принудени от обстоятелствата да търсим допълнително чужденци, които да имат право да играят на терена, което според мен, дори и да имаш право, малко трудно ще се получи.

Реално ние гласуваме „за“ на базата на един статистически анализ, но и с ясното съзнание, че ние няма да използваме четирима. Идеята ни е да се придържаме или към двама или към трима, даже тази година по-скоро смятаме да са само двама."