Васил Стоянов: Това, което постигнахме, е все едно сме станали световни шампиони

Черноморец завърши със сребърните медали в Националната баскетболна лига през този сезон, след като за първи път в историята си игра финал в първенството. Пред BGbasket.com президентът на тима Васил Стоянов сподели мнението си за представянето във финалната серия срещу Балкан, за сезона изобщо и какви цели си поставя отборът занапред.

„Много неща не ни достигнаха. Когато серията в Ботевград стана 2-0, беше ясно, че много трудно ще станем шампиони. Ясно е, че Балкан е отбор с по-дълга ротация и повече опит. Ние имахме няколко отсъстващи играчи, които не само в серията, но и от месец ги няма. Яд ме е, че поне този мач трябваше да го вземем, исках да го вземем. Бяхме го взели дори, но при 12 точки, изпуснахме сами под коша, тогава щеше да стане 14, но както и да е.

На фона на това, което беше в Бургас, като дойдохме, това, което постигнахме, е не все едно сме станали републикански шампиони, а световни. Това, което казвам, е истина и немалко са причините в Бургас толкова години да няма баскетбол тук. Това, което направи тима, е равносилно на не знам даже какви шампиони. Това за Бургас не е правено никога. Имаше много силен баскетбол, знаете за отличията. Но дотам беше докаран бургаският баскетбол, че го нямаше. И ако не бяхме дошли тук преди 4-5 години, виждате в момента колко деца, колко хора имаше в залата. Имаме публика колкото на Балкан. Публиката, която беше на мача в залата, много добре я знам, защото моето минало е свързано с Черноморец. И баща ми играл тук, и аз съм играл тук до юноша, оттук съм тръгнал да играя баскетбол и в България, и в чужбина.

Знам каква е историята на бургаския баскетбол и при положение, че имаше такъв силен баскетбол, сега това да е пика – все пак това е финал. Някой да се похвали, че е играл финал в Бургас, няма да е истина просто. Но това не значи, че сме направили всичко. Много е да, наистина, страшно много даже. Никой не очакваше, никой не вярваше, защото имаше тук нещо, съществуваше някакъв баскетбол, което може да се нарече срамно. Нямаше въобще елитен баскетбол, нито в НБЛ, нито никъде. Това е положението, това обаче не означава, че сме направили всичко, въпреки че страшно много. Не знам дали някой друг щеше и можеше да го направи.

Този финал е за целия Бургас и за неговия баскетбол. Гледам, че хората започнаха да се връщат в залата. Хора, които не съм виждал още от дете. Значи има защо, но края на краищата това е гордост. Ето открихме и новата зала. Според мен трябваше да играем и финал за Купата на България, но там нещата малко по друг начин протекоха, но нищо де. Все пак финал и полуфинал не е лошо при положение, че Балкан имат традиции. Не е учудващо, че спечелиха. Не ме изненадва, но не исках така да стане, но това е положението.

За това, което беше тук положението пак казвам и ще го повтарям – самият факт, че в бургаския баскетбол никой не бе играл финал, е доста показателно. Надявам се догодина при положение, че всичко е както трябва и Черноморец вече има деца в школата - около 170-180, да гоним по-високи цели. Мога да преживея, че не сме взели този мач – трудно, но ще го преживея. Можем да видим и каква беше организацията на Балкан и феновете им, докато ние сме като новобранци в НБЛ, но това не значи, че не направихме неща, които никой не е очаквал. Който каквото и да говори, никой не е очаквал Черноморец Бургас да стигне полуфинал за Купата и финал на първенството. Да, всички ни казват не се ядосвайте, всичко е добре – да добре е, винаги може по-добре, а и по-зле.

Целите занапред си идват вече автоматично. Не може да искаш нещо по-малко. Сега целите са ясни – по-нагоре. Това какво означава – за Купата трябва да играем финал, а първенството пак финал, да не казвам, че трябва и да го спечелим, но трябва да е по-надолу. Но има и нещо друго – аз поне не си спомням от 1975 година Черноморец Бургас да е играл в европейски турнир по баскетбол. Това е другата цел, която ни задължава. Това вече е именно ФИБА Къп. Сега вече като вкараме и европейски отбори в тази зала и участваме в европейски турнир, тогава вече интересът ще стане съвсем друг. Просто нещата идват едно след друго. Ето вече имаме зала, имаме условия. Трябва да направим така, че отборът и организацията да се представя максимално добре, не само да участваме. Трябва да търсим максимално добро представяне и класиране. После вече ще видим какво ще стане.

Една по една целите си идват. Въпросът е не само да се поставят, но след това да се изпълняват и да се поддържат, за да не пада нивото, а напротив. До какво ниво можем да стигнем вече ние в България, не говоря само за Черноморец – трябва да го направим максимално хубав за гледане нашия баскетбол. Вече какво ще стане точно ще видим. Сега след малко почивка, започва подготовка след това, трябва да видим с какъв бюджет и състав разполагаме. Нещата не стават така изведнъж. Ние го усетихме на гърба си вече няколко години, защото много беше трудно в началото. Когато някой иска да направи нещо и най-важното го може, а има средства, тогава историята говори. Тук вече ще е важен този, който прави повече от това, което не е малко.

Ако не сме ние, не знам дали ще стане нещо повече засега поне. Не, че е самонадеяно, но това е реалността. Повече хора искат да го има това нещо. Ето видя се и на мача – има хора, които не искат, но това нас не ни интересува. Който иска, иска, който не иска, не иска. Ние се мъчим да направим най-доброто. Бил съм така цял живот и като играч, и сега вече като ръководител. Или се прави възможно най-добро, или по-добре да не се отчита само някаква дейност. Това не означава, че можем да направим каквото си искаме, защото си има реалности в този живот, някакви закономерности. Няма да станем европейски шампиони, това е ясно. Но да видим пък какво може да стане. Досега като нищо не е ставало, нека да направим нещо, за което хората искат да гледат. Ето волейболът в града шампиони, сега и баскетболът на финал. Каквото би могло да се направи, да се направи.

Много е рано още да се говори за състава. Не е минала още еуфорията за Балкан, ние сме още в някакво такова минорно настроение, въпреки че всеки ни повтаря това е голям успех за вас. Сега още не е моментът. Нека да минат още няколко дни, да видим какво става с държавата, с всичко и тогава ще мислим. Когато се мисли позитивно и искаме да направим нещо, трябва да се намерят подходящите хора. И вие сте видели, и публиката – всички можете да прецените кои са били подходящите хора и какви ще бъдат по-подходящи. Вече тук е въпрос на бюджет и още много неща. Нека малко си починем един месец, да видим кой какво иска може и трябва да направи и тогава вече ще се видят нещата. Засега да се радваме. Ето хората още викат в залата, явно са доволни, каквото и да е – финал.“