Жалко първенство…

(сн. Фейсбук страницата на Монтана 2003)

27-04-2018 11:00 | Лилия Янкова

Бившата национална състезателка Лилия Янкова продължава да следи отблизо случващото се в българския баскетбол. Тя е съавтор на първия алманах на този спорт у нас, през годините е работила и като журналист във в. "Дума", като има свой собствен блог и в BGbasket.com. В него тя изяви желание да напише коментар за изминалия сезон в женското първенство у нас.

Завърши най-жалкото държавно първенство в историята на женския ни баскетбол. Шампионската титла спечели българският национален отбор. Или по-конкретно Монтана. Между двата тима на практика се оказа, че има знак на равенство – като състав и треньор.

Преди 25 години (дори не смея да спомена предишните славни времена), когато България за последно участва на Европейско първенство, Монтана щеше да изживява неистова радост да е сред първите шест на тогавашния републикански шампионат. Баскетболистките на Берое щяха да изпитват удовлетворение, че участват в надпреварата при най-добрите 12 тима, а тези на Славия щяха да мечтаят да спечелят квалификацията за влизане в елитната група. Днес тези три отбора са лицето на клубния ни баскетбол. А такова чудо никога не е било!

Нищо лично! Но ситуацията вече е излязла от контрол и освен думата „жалка“ може да се използват и други синоними за това състояние – тъжна, нещастна, печална, мизерна, безславна… И миналото няма да ни помогне да издрапаме от дъното.

Обвиненията са взаимни – федерация, клубове, арбитри. Всеки със своята истина, със своите игрички и желание да командва парада. А той, парадът, завършва с равносметката за уникално по състав и качество първенство, срамни загуби на националния женски отбор, липса на представителен тим при 20-годишните и конфузни технически и физически умения надолу по стълбицата след тази възраст.

Ако някой след затриването на бургаския отбор и по средата на шампионата на хасковския е допускал, че Монтана няма да спечели купа и титла - или живее на друга планета, или е бавноразвиващ.

След края на едно първенство по традиция специалистите казват, че идва време за изводи. Те обаче се правят, когато има нещо налице. Промъкналият се оптимизъм, че виждаш ли в Берое имало няколко, забележете не една, а няколко талантливи момичета, е меко казано дебилски. И от тези баскетболистки едва ли не се очаква да превърнат българската каруца със счупените колела в модерен автомобил. Е, това, честно казано, мен ме озадачава. Защото някой някъде явно е загубил реална представа или не му пука, че нас ни бият като тъпани на всички фронтове и съперниците ни не ни броят за живи.

Никога, ама никога не съм си представяла, че така ще се овъргаляме в калта и ще докретаме до момента, когато всяка състезателка, която що годе може да дриблира, стреля и подава, ще бъде националка.

Колко Коледи преживяхме, а чудесата все не идват и не идват! Защо ли?

Харесайте BGbasket.com във Facebook