Доминацията на НБА играчите на Евробаскет 2011 (част втора)

Втора част на коментара на Людмил Хаджисотиров за представянето на играчите от НБА на Евробаскет 2011 (първа част ТУК):

Уникално първенство направи Пау Гасол. По-големият от двамата братя показа защо е уважавана сила в световния баскетбол и доминираше по всички показатели извеждайки отбора си до титлата. Марк Гасол направи също страхотен турнир. Няма да забравя преди да замине за Мемфис, каква структура на тялото имаше Марк. Приличаше по-скоро на кюфте от колкото на баскетболист, но за няколко години работа с топ специалисти отвъд океана в областта на кондиционната подготовка той преобрази формата на тялото си, както и играта си.

Калдерон направи супер кариера в Торонто Раптърс и пренесе ценния си опит и талант на евро терените по безупречен начин. Руди Фернандес е изключителен талант, който само доразви уникланите си атлетизъм и умения в Портланд за да може да доминира с националния отбор на Испания. Естествено, може би най-голяма роля имаше Хуан Карлос Наваро. Безстрашният и безобразно нахален шутинг гард на Барселона разнищваше защитата на всеки отбор и най-вече, когато това имаше най-голямо значение. Не трябва да забравяме, че на пук на това, което някои хора казват  Наваро направи много добър и солиден сезон в НБА преди няколко години. Той подобри рекорда за тройки за новобранец и единствената причина да се върне в Барселона е, че там щеше да взима много повече пари необлаган с данъци от колкото в Мемфис. Разбира се „La bomba" има и доста по-съществена роля в клубния си отбор Барселона. Огромен принос и разлика в подкошието за Испания направи  играча на Оклахома Сити- Сeрж Ибака. Експлозивният Афро-Испанец показа как се играе ако на игрището има един много атлетичен тъмнокож център от НБА, а вие си представете какъв кошмар би било за евро играчите ако има няколко на терена по едно и също време.

Отборът на Франция също бе претъпкан с НБА играчи. Не мисля, че треньора им Коле успя да извлече максимума от тях, но те въпреки това, повече на базата на атлетизъм и талант стигнаха до финала на първенството. Тони Паркър отново бе познатия лидер на отбора. Той правеше неща, финтове и атаки, които са оставили защитниците му замислени до ден днешен. Много странно ми бе как може някои хора да коментират как прекалявал с дрибъла, като те и в мечтите си не могат да дриблират или правят на игрището неща като него..те дори не разбират неговия баскетбол, защото са от различни планети..но това е друга дълга тема. Франция имаше и един страхотен Никола Батум, който показа очевидно прогреса си след няколкото си години в Портланд. Много солиден в подкошието бе и центъра на Чикаго Йоаким Ноа. Синът на небезизвестният тенисист от близкото минало - Яник Ноа, помогна много на отбора си и му даваше нужната твърдост в подкошието. Естествено не мога да спомена всички НБА играчи от Евро 2011, а със сигурност пропускам  добрите изяви на много други, но мисля, че като цяло генералната тенденция бе доста ясна.

С няколко думи накрая искам да спомена и страхотното включване на Македония. Отборът имаше уникален дух и желание за победа, а и много ясно си личеше страхотната работа на треньора Марин Докузовски. Има един факт обаче, който за мен е неоспорим. Без феноменалното включване на американеца Бо Макейлъб македонците най-вероятно нямаше да могат да излезнат от групата си. Бо показа невероятна скорост, атлетизъм и умения с топката, които остават неразгадани за защитниците му. Американецът на моменти се гавреше с противниците си за радост на цялата публика. Казвам това, защото от много специалисти отвъд океана той бе определен като таланат на НБА ниво и дори смятан от някои за потенциален стартър за някои отбори.

Като цяло смятам, че въпреки критикувания от много хора формат на първенството се получи един много качествен и интересен международен баскетболен форум. Благоприятното стечение на обстоятелствата, че повечето НБА играчи, които участваха са в зенита на кариерата си или близо до нея вдигна невероятно нивото на цялото първенство. Класата, атлетизмът и индивидуалното им превъзходство направиха баскетбола много по-атрактивен за гледане, а същевременно изведе техните отбори безапелационно до челните места в класирането. Да се надяваме, че това текучество на играчи ще продължи и за в бъдеще за да можеме още дълги години да се радваме на майсторството на тези таланти. А до тогава може да благодариме на локаута в Америка и да се наслаждаваме на повечето от тези играчи като основни фигури вече в Евролигата и другите им клубни отбори в Еворпа. Още с началото на сезона в най-силния турнир на стария континент, един от основните герои Андрей Кириленко спечели MVP на седмицата и показа сериозното си преимущество и в клубния баскетбол в Европа. Във втората седмица от Евролигата над всички отново бе НБА играч в лицето на Никола Батум, който се състезава за френския шампион Нанси по време на локаута. В края на месец ноември ако всичко върви по план българските фенове на баскетбола ще могат да наблюдават на живо един от най-добрите пойнт гардове в света през последното десетилетие (Тони Паркър) в двубой срещу българския шампион Лукойл Академик. Събитие, което не е за пропускане и е задължително в колекцията на всеки себеуважаващ се баскетболен фен или експерт.

Андрей Кириленко - MVP  на първата седмица в Евролигата - ВИДЕО

Никола Батум - MVP втората седмица в Евролигата - ВИДЕО