Историите на: Петко Маринов

08-06-2011 23:33

Петко Маринов не обича лампионите. Избягва да разперва рядко ръце към тавана. Сутрин като се събуди много внимава какви ги върши. Поне докато не изпие първото кафе. Така е от години. От години датира и един голям белег върху дясната му ръка. За него предстои да ви разкажем днес, в история №5 за легендата на ЦСКА.

"Беше отново преди един отговорен мач с голям залог и разбира се - срещу Левски. Спомням си, че ни предстоеше финал в зала "Универсиада". Срещата беше толкова отговорна, че ни бяха събрали на лагер предишния ден. Спяхме в Банкя. Преди важни двубои обаче аз имах проблем със съня и почти не мигвах. Но преди този с Левски взех хапче за сън и наистина съм спал добре", връща лентата назад Маринов.

Ставайки сутринта по първи петли, защото такова е било и изискването на известния със строгия си нрав треньор на армейците Цвятко Барчовски, Маринов вижда, че неговият съотборник Тошко Богданов, с когото делят една стая, все още не се е събудил. Изправя се до леглото му и го подканя да става.

"Докато обяснявах на сънения Тошко, че никак не е хубаво да закъсняваме за закуска, а трябваше да сме в столовата в седем, протегнах рядко ръце нагоре. И тогава белята стана. Срязах си жестоко ръката на лампиона, а той се пръсна на парчета. Ръката ми я събираха направо, толкова беше раздробена. Имах увредено сухожилие, безброй рани, падна дълго кърпене и естествено... пропуснах един от най-отговорните мачове за себе си и за своя отбор", коментира стрелецът с №6 върху екипа си.

От тогава са му останали няколко спомени. Вечният белег върху ръката след шевовете. Хапчето за сън, което никога не повтаря да вземе отново. Горчилката, че гледа срещата като зрител в зала "Универсиада" с превързана ръка, а ЦСКА губи от Левски. Както и гневното изречение от големия български спортен журналист и още по-голям привърженик на армейците - Петър Хаджийски: "Този тулуп, който никога през живота си не прави физзарядка.. точно тази сутрин ли реши да го направи в стаята си." Разбира се, обръщението към Петко Маринов е отправено хем с яд, но и с много обич и подкрепа от човек, който не пропуска нито един мач на любимия му баскетболен отбор.

ОЩЕ НОВИНИ