Изживяваме мечтите си с Александър Везенков

В края на миналата година написахме, че Александър Везенков изпраща най-силните 12 месеца в кариерата си. Страхотно участие на европейското първенство в Грузия, Финална четворка на Евролига и място в Идеалния отбор на турнира, гарнирани с титла и Купа на Гърция.

След подобно представяне, шансът за качване на още едно стъпало, а не поемане в по-ниска орбита, е малък. Но крилото показа, че изявите му не са били някакъв своеобразен фойерверк и има какво още да видим. А именно – нов златен требъл в Гърция, последвани от финал на Евролигата (загуба с кош в последната секунда от Реал Мадрид), избиране за MVP на най-силния турнир на Стария континент, както и онова, което всички в българския баскетбол мечтаеха да видят – трансфер в НБА!

След 37 години България отново е част от Лигата на извънземните. Благодарение на Александър Везенков феновете и радетелите на този спорт у нас буквално изживяват мечтите си. Обличайки екипа с №7 на Сакраменто, 28-годишното крило направи пробив, който малцина са вярвали, че ще доживеят да видят в днешно време. В ситуация, при която клубният ни баскетбол е дръпнал ръчната и върви доста усилено надолу като ниво и качество, а нито един наш състезател не е дори на ниво Шампионска лига на ФИБА. Искрата обаче блести, именно благодарение на Александър Везенков. А неговото участие в НБА е най-значимото събитие за българския баскетбол през този век. Повече от всичко друго, случило се за този период от вече близо 25 години.

След като стана MVP на Евролигата, крилото направи решителната стъпка и подписа за 3 сезона с кралете на Калифорния. И макар преходът да е по-труден, отколкото той самият се е надявал, фактът че е сред най-големите имена, бори се с ЛеБрон Джеймс, прави чадъри на Стеф Къри и ниже тройки пред погледа на Никола Йокич е напълно достатъчен за страна като България.

Разбира се, участието му в НБА ще се отрази цялостно на националния ни отбор. В далечна перспектива надеждата е той да запали младото поколение и след 10 години да имаме доста по-качествен избор за представителния състав. Но в краткосрочна ефектът е негативен, защото Росен Барчовски забравя за неговото присъствие в състава му. През лятото България имаше двуполюсни изяви – три победи над Норвегия и Австрия в последния етап на предварителните квалификации за ЕвроБаскет 2025 и очаквани поражения в олимпийската пресявка в Турция. Там "лъвовете" изиграха и един много добър мач с Украйна, който приключи след 71:80 с продължение. Победа нямаше да прати България напред в битка за Париж, но със сигурност щеше да е с крайно положителен ефект върху по-младата селекция на Барчовски.

На този фон предстоят нови тежки битки пред трикольорите. Нашите попаднаха в група със световния шампион Германия, Швеция и Черна гора по пътя към европейското първенство през 2025-а. Шансове има, тъй като първите три тима печелят визи за турнира. Големите надежди, в отсъствието на Везенков, ще бъдат към поредния натурализиран. Коди Милър-Макинтайър прави страхотен сезон с екипа на Баскония, но проблемът е, че играе в Евролигата и не е ясно дали ще е на разположение. Брандън Йънг пък се подвизава в НБЛ и на всички е ясно, че разликата в класите е много драстична. Ще стигнат ли играчи от втора дивизия на Италия и Испания за нов европейски подвиг? Предстои скоро да разберем.

МАЧОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛИТЕ ПРЕЗ 2023 г.

Европейски предквалификации, група F

Румъния – България 61:62

България – Португалия 90:82

Общо: 2 мача, 2 победи, 152:143 точкова разлика, 2-ро място в класирането след Португалия

Европейски предквалификации, група J

Норвегия – България 86:80

България – Австрия  83:71

България – Норвегия 91:69

Австрия – България  71:85

Общо: 4 мача, 3 победи, 1 загуба, 339:297 точкова разлика, 1-во място в класирането

Олимпийски предквалификации, група А

Украйна – България  80:71 след пр.

България – Турция 66:104

България – Исландия  76:93

Общо: 3 мача, 3 загуби, 213:277 точкова разлика, 4-то място в класирането