Хладнокръвният победител Sergio Llull

(сн. euroleaguebasketball.net)

27-05-2023 13:19 | Симеон Маринов

На редакционния имейл на BGbasket.com отново бе получен коментар от нашия читател Симеон Маринов. Този път той споделя мнението си за звездата на Реал Мадрид Серхио Люл след драматичната победа на тима му срещу Олимпиакос на финала в Евролигата.

Публикуваме коментара му без никаква редакторска намеса:

"Sergio Llull (Юл, Люл, Юй или за по-лесно ще ползвам просто Серхио). Победител. Човекът, който раздели Везенков от заслужена и закономерна титла този сезон, която щеше да бъде венец на невероятната му година с Олимпиакос, с единствения си точен изстрел в срещата, но в най-важния момент – 3.1 секунди преди края.

За хората, които не се интересуват от играта с оранжевата топка, може да прозвучи странно – как един отбор е водел 3.1 секунди преди края, после противникът повежда и на всичкото отгоре онзи, същият отбор е имал и възможност да спечели със стрелба със сирената??? И всичко това в някакви си 3-4 секунди? Да, това прави баскетбола толкова интересен, динамичен и зрелищен за гледане спорт, дори и за редовия спортен любител. Вместо лежане по терена за бавене на времето и печелене на ценни секунди, в баскетбола получаваш динамична размяна на кошове в двете посоки и понякога докато си отишъл да си сипеш разхладителна напитка и сложиш нещо сухо в чинията, твоят любим отбор е наваксал изоставане от 15 точки – това е съвременният баскетбол размяна на серии.

Но да се върнем към Серхио. Човекът, който породи много критики и бе до голяма степен причина за грозното сбиване в мач №2 от серията между Реал М и Партизан. Неспортсменското нарушение, което извърши, бе причина за плеяда от гневни коментари по негов адрес, но в същото време малко хора си дадоха сметка, че за негово наказание нямаше как и да става въпрос, след като той единствено извърши фал по време на игра (за което си деяние бе наказан с неспортсменско нарушение от съдиите) и остана напълно безучастен в последвалите грозни сцени, развили се след това. Дали постъпката подхожда на един шампион – не, но и шампионите имат емоции. А тази статия е посветена на Серхио с потника на Реал Мадрид и неговата блестяща, изпъстрена с отличия кариера и последната му титла в Евролигата.

За 16-те си поредни години с екипа на Реал Мадрид, да, не е правописна грешка – шестнадесет последователни години, играейки за един и същ отбор - нещо, с което едва ли много състезатели биха се похвалили в днешно време, Серхио е спечелил 7 пъти шампионата на Испания, 6 пъти Купата на страната, 8 пъти Суперкупата, 3 пъти Евролигата и веднъж интерконтиненталната купа на ФИБА (оставяме настрана всички спечелени медали с националния отбор на Испания). Преди няколко дни той записа мач номер 1000 с екипа на Реал Мадрид.

За това време играта му претърпя сериозна метаморфоза. В началото той бе атлетичен и експлозивен комбо гард, който тероризираше противниковите рингове, участник в конкурси по забивки в Испания, един от най-силните гардове на позицията си в Европа, силно желан от НБА отбори. През сезон 2016-17 в Евролигата Серхио записа най-добрите си средни показатели в категориите точки и асистенции - 16.5 точки и 5.9 подавания средно на мач, вкарвайки рекорден в кариерата си брой от 73 тройки от 221 опита за 33 срещи, завършвайки 59 от своите 85 опита около и в близост до коша.

Но както се казва „много хубаво не е на хубаво“. Когато изглеждаше, че е достигнал върхова форма и е най-добрият гард в Европа, по време на подготовката на Испания за Европейското първенство през 2017 година, в приятелска среща срещу Белгия, Серхио контузи тежко своето дясно коляно, което го остави задълго извън игрището. Но по-значимото бе, че контузията отне много голяма част от атлетизма и способността му лесно да достига до коша, преминавайки покрай защитата – експлозивността, отскокът, рязката смяна на посоки не бяха същите. Поради това Серхио с всяка изминала година започна да нагажда и адаптира промененото си тяло към постоянно развиващия се баскетбол и не спря да търси рецептата за това как да бъде полезен и успешен с екипа на Реал Мадрид, въпреки намаляващия му атлетизъм и растящата му възраст.

Да се върнем обаче към победния изстрел на Серхио над разперената ръка на Мустафа Фал (чийто разпер на ръцете се равнява на 2 метра и 30см). Ако има състезател в Европа, за когото е валидно правилото, приложимо отвъд океана при изстрел на най-великия стрелец, Стеф Къри – няма негова стрелба, която да влезе в графата лоши шутове, то това е Серхио Юл, който го е доказал през всичките тези 16 сезона по европейските зали.

Дали ще стреля от центъра, от ¾ на игрището, от далечно или средно разстояние, ще поднася с парабола, достигаща върха на таблото, за него няма място на игрището, от което той да не може да отбележи. Това, което го прави още по-ценен е, че винаги поема отговорност в най-важните моменти, когато се изисква хладен ум и гореща ръка. От краче, извън баланс, през ръка, без да гледа, с гръб, някой с право ще нарече повечето от стрелбите му циркови, безотговорни, лишени от всякаква логика хвърляния на оранжевата топка. През годините обаче Серхио се превърна в специалист на трудните и наглед невъзможни изстрели и жив пример на това, че, когато силно вярваш в успеха – няма невъзможни неща на игрището.

Дали кариерата на 35-годишния Sergio Llull е можела да бъде дори по-успешна, ако не се бе контузил през 2017г.? Би ли могъл да има някаква роля в ротацията на отбор от НБА? За колко дълго? Това са все въпроси, на които няма никога да получим отговори и бихме могли само да предполагаме. Но едно е сигурно - за жалост на всички нас българите, които подкрепяхме Александър Везенков в титаничния му сблъсък срещу Реал Мадрид за спечелване на титлата в Евролигата тази година, последният решаващ изстрел попадна в ръцете на хладнокръвния победител Серхио, който отново доказа защо може да му се разчита в най-напечените моменти и защо ще остане като една от легендите в европейския баскетбол."

Симеон Маринов

Харесайте BGbasket.com във Facebook