Квалификация преди квалификацията

(сн. lap.bg)

02-08-2017 17:59 | Калоян Кюркчиев

В Европа от всички отбори, участващи на световните квалификации за първенството в Китай, само 13 са в така наречените „предварителни квалификации“. Сред тях, за съжаление, е и България. Стигнахме до битка, за да се класираме в основната фаза…. на квалификациите.

Не е време, а и не е нужно, да се коментира защо нещата стоят по този начин. Просто трябва да го приемем като факт и да се опитаме да докажем, че не ни е мястото сред най-непретенциозните тимове от Стария континент. А причината е проста: не бяхме сред 24-те държави, участвали на последния Евробаскет.

Затова и сега ще трябва да преминем едно поносимо на пръв поглед препятствие, каквото е тази квалификация. Другите две страни, срещу които ще се изправим, са Португалия и Беларус – две школи, които не са над нас като ниво със сигурност. Дори можем спокойно да твърдим, че сме фаворити. Или поне се самоопределяме като такива. Според ранкинга на ФИБА, то ние сме една класа над предстоящите ни съперници. 51-ви сме в света, португалците се нареждат 84-ти, а беларусите са чак на 92-ра позиция.

Толкова със сухата статистика и форматът, който е измислен, за да се достигне до заветния Китай. Поглеждайки реалистично, то ще ни бъде доста „трудно“, за да не се класираме към следващата фаза. Срещите са на разменено гостуване, тоест имаме право на грешки, а и от трите състава в група първите два продължават напред по дългия път към азиатската страна. Задача „предварителен етап“ е постижима, но ние винаги можем да си усложним нещата. Проста сметка казва, че при две домакински победи в Ботевград пред родна публика нашите баскетболисти спокойно могат да дишат при гостуванията си.

„Срам ще е, ако не се класираме“ – думи, изречени от националния ни състезател Чавдар Костов, които са толкова верни, че чак ни е страх да ги потвърдим. Тези думи могат да бъдат казани само от един капитан, осъзнаващ какво предстои за националния ни отбор.

Напрежението обаче никога не е добър съветник. Затова и не трябва да тръгваме с огромни очаквания. Малко или много, все пак ние – хората, обичащи българския баскетбол, се надяваме на 4 от 4 – добре ще ни стои. Не забравяме обаче, че потенциал в нашия състав има, ала е нужно време. Време, което все не ни стига. А и тези срещи можем да ги определим като „контроли“ за големия баскетбол, който би трябвало да усетим през следващите месеци.

Подготовката за този рунд е налице: имаме 6 срещи, 4 от които спечелени, а съперниците не са на лошо ниво. И двата ни загубени сблъсъка са при гостувания, което не опрощава нищо, разбира се. Факторът „домакинство“ ще бъде съществен. „Арена Ботевград“ ще даде това, което зависи от нея – мощна подкрепа, която да вдъхне увереност на нашите баскетболисти. Проблемите с поста център сме ги имали, а и сега ги имаме. Сред 12-те играчи, отпътували за Португалия, само един е на този пост: 212-сантиметровият Николай Вангелов. Риск, който можем само да се надяваме, че ще бъде оправдан.

Предвид селекционера на отбора ни – Любомир Минчев, то нещата са изпипани до максимална степен. Педантичният наставник със сигурност внимателно е избрал кои да представят България в тези квалификации, а и неговото чувство към играта би ни помогнало да имаме силен старт в този етап.

Няма начин да не бъде споменат най-именитият ни състезател – Александър Везенков. Той сам знае каква отговорност е на плещите му, но това вместо да му е тежест – мотивира го. Още във времето, в което играеше в гръцкия Арис, тежкото ни крило винаги е бил най-силен, когато е трябвало да покаже лидерските си качества, които безспорно притежава.

Обратното броене приключи, време е да видим националите ни в пълния им блясък.

Датите за почитателите на баскетбола са ясни: две поредни съботи в Ботевград – на 5-ти посрещаме Беларус, а на 12-ти, с надежда, че вече ще сме се класирали, ще „кръстосаме шпаги“ с португалците. Корави, но преодолими – това са нашите опоненти в следващите срещи.

Пътят е страшен, но славен за нашите баскетболисти. Много срещи трябва да се изиграят, за да се класираме на световно, но все от някъде трябва да се тръгне. Общо взето ще трябва да преминем цялата Китайска стена, изразяваща се в толкова многото срещи, които бихме изиграли, за да достигнем заветната цел: КИТАЙ 2019.

Момчета, ваш ред е!

Харесайте BGbasket.com във Facebook