Дневниците на Мици: За Ритуалите

10-07-2011 10:47

Рубриката "Дневниците на Мици" продължава с нов материал. Този път тя разказва за ритуалите на състезателките:

Според един мой бивш и уважаван треньор, успехът на един спортист зависи изцяло от трите Р-та - работа, работа и пак работа. Моето виждане е, че в подготовката и кариерата на един атлет три ключови думи определят спортния му път: работа, себераздаване и известна доза късмет. В този ред на мисли може да се каже, че ако работиш усърдно и преодолееш себе си в някои аспекти в името на спорта, успехът ти е гарантиран... Освен ако не се намеси онази висша и непозната, така плашеща и респектирана от всеки атлет сила, наречена липса на късмет. Тъй като не съм експерт по окултните науки, не бих си позволила да коментирам този термин. По-скоро бих споделила някои мои ритуали преди мач, които ми позволяват да остана концентрирана и евентуално да предизвикам късмета на моя страна.

Първото и най–важно нещо е да си избера песничка за припяване по време на мача. Каквато и да е важното е да знам поне припева наизуст, за да мога да си я тананикам в определени моменти от мача (на ум, разбира се. Идеята е треньора да не разбере, че си припявам по време на мач). Песента обикновено е със сравнително бърз ритъм и влиза в употреба в точно определени ситуации. Например, когато искам да създам впечатление, че разбирам и съм изцяло съгласна с треньора, а в същото време и понятие си нямам за какво говори той. Или просто е важно да запазя мълчание по време на неговия монолог, който често се състои от риторични въпроси или чисто и просто двузначни словоизлияния, имащи за цел да ми докажат колко погрешно е било да отида на точка А, вместо да пресека по зелената линия и да застана на точка Б. В такива моменти се старая да включа мозъчния I-pod и да си затананикам например последния хит на вокална група “Врабчета„ (не ме питайте коя е, нямам представа).

След като съм си избрала песен на мача идва ред на ритуала по връзването на косата, надминаващ по важност дори обличането на екипа. Като се замисля, ако си забравил да си обуеш шортите, на което публиката е била свидетел не един и два пъти, винаги можеш да се върнеш до съблекалнята и да се преобуеш, но ако косата ти е зле вързана, никой няма да ти даде 5 минути почивка, за дооправяне на прическата. А би трябвало!!! Второто най–дразнещо треньорите нещо, след шумното дъвчене на дъвка по време на разбор, е когато се опитваш да залижеш или прибереш бунтуващата се коса зад ушите... Като че ли не стига, че около себе си виждаш само коса и тук-там някоя приближаваща се опасно близо баскетболна топка, ами си длъжен и да чуеш треньорските специално заучени за тази деликатна ситуация реплики: “Ти, сега ще играеш ли или ще си оправяш косата?” или “Това е баскетболен мач, а не конкурс по красота!”... Затова е изключително важно преди мача да се отделят от 5 до 10 минути за направата на стегнато и издръжливо опашле, което може да бъде подсилено с няколко фиби, стига те да не са в нарушение с правилника за безопасност на ФИБА, за допълнителна сигурност.

Третият ритуал, неизменна част от подготовката ми преди мач, е вкарването на първия кош преди стартирането на загрявката. Изключително важно е тази първа топка, изстреляна по посока на коша да влезне през ринга, премине през мрежичката и попадне обратно в ръцете.