Не стреляйте по пианиста - той толкова си може

Твърди се, че фразата, която е в заглавието, е взета от история, разказана от Оскар Уайлд за посещението му в Ледвил, Колорадо. Писателят забелязал табела в бара на кръчмата, която гласи: „Моля, не стреляйте по пианиста. Той прави всичко възможно“.

Трябваха ми два два дни, за да се уталожи в съзнанието ми този коментар. Преди време в един друг казах, че в съзнателния ми живот имам няколко дати и събития, свързани с националния отбор на България за мъже. В съзнанието ми изкача мачът срещу Полша през 2010 година, когато националите сломиха съперника в зала „Универсиада“, наваксвайки сериозен двуцифрен пасив. Спомням си за паметните срещи с Латвия в Ботевград и в Рига, в които лишихме една баскетболна страна от възможността да играе на Евробаскет 2022. Разбира се, победите срещу Франция през 2018 г. и световния шампион Германия през 2024 г., както и тази срещу Грузия на последното европейско, никога няма да избледнеят.

Едва ли някога ще забравя и последните двубои на националите в предварителните квалификации за световното първенство в Катар през 2027 г. Не ме разбирайте погрешно! Наясно съм, че не сме някаква баскетболна сила, но имена като Нидерландия и Австрия не ми звучаха стряскащо, когато бе изтеглен жребият, което прави провалът ни още по-болезнен. И за да бръкна дълбоко в раната, ще кажа, че този провал е на целия ни баскетбол, в който има немалко положителни неща, но в последно време за съжаление сякаш доминират отрицателните.

В последните години националният отбор бе олицетворение на битка и дух, с изключение на някои мачове. Така беше още по времето на Любомир Минчев, който след знаменитата победа над французите спомена, че най-важното за този тим е да има лице. Тази тенденция бе продължена и при Росен Барчовски. Виждал съм този отбор да не се предава срещу по-именити съперници.

Духът, лицето и битката обаче липсваха в тези квалификации, ако изключим мача с Австрия в Ботевград. Много хора нападнаха BGbasket.com и мен като автор за заглавието срещу австрийците, наричайки българските национали скандални, но когато изоставаш с 27 точки срещу страна, която не е помирисвала европейско първенство от 48 години, определението няма как да е по-различно, макар и написано с огромна доза тъга. Междудругото Австрия наскоро загуби от Албания, който може да ни е предстоящ съперник... Тъжно изглеждаха и последните минути на срещата с нидерландците, олицетворяващи думите на един футболен треньор: „Когато не можеш да имаш това, което харесваш, харесвай това, което имаш“.

Разбира се, отсъстваха и голяма част от основните фигури, които отказаха да играят по различни причини, като за никой не е тайна, че основната е да се подготвят за новия сезон в клубовете си, но слонът в стаята бе отсъствието на Александър Везенков. Да, с неговото присъствие възможностите ни да се класираме отиваха в други измерения и едва ли щяхме да треперим срещу нидерландци и австрийци. Ако трябва да съм честен, аз също се надявах той да помогне, въпреки контузията, получена през юни. Всяко зло за добро обаче, защото ако бяхме преодолели групата, отново щяхме да се скрием зад неговия гръб. Само той знае през какво е минал, гледайки националите отстрани, но без да му адвокатствам съм убеден, че щеше да помогне, дори и не в оптималното си физическо и здравословно състояние. Отсъствието на звездата на Олимпиакос води и до друг въпрос – има ли лидер този национален отбор?

Не искам да съм адвокат и на Росен Барчовски, независимо от целия хейт по негов адрес, но едва ли има само той и щабът му вина за провала. Все пак да не забравяме, че последните ни три класирания на европейско първенство са свързани с него като селекционер. Много от хората искат неговата оставка, но когато класираш отбор за голям форум след 11-годишна пауза в група с Латвия, Гърция и Босна и Херцеговина, заслужаваш и нужната доза уважение. Да, класирането ни на Евробаскет 2011 в Литва дойде по административен път, но това е и последният подобен шампионат, когато взехме и две победи. Освен това треньорският щаб не е виновен, че играчите не се връщат навреме в защита, както се случи на няколко пъти срещу Нидерландия. Междудругото на селекционера договорът му изтече!

Настроението ще бъде минорно дълго време и няма как да не е, когато си стигнал до положение, в което ще играеш предварителни пресявки за европейското първенство, където ще срещнеш съперници като Косово, Норвегия, Албания, Люксембург и Азербайджан. Казват, че най-тъмно е преди зазоряване. В българския баскетбол зазоряването е пълно, но може да послужи като отправна точка за онези, които го управляват в опит да се отлепи ютията, защото по-тежко не може да стане.

Силно вярвам, че тези момчета в националния отбор имат сериозни амбиции и тепърва ще ги показват, както и това, че могат да играят на по-високо ниво от това, което им предстои сега. Вярвам, че има достатъчно потенциал при подрастващите, но всичко зависи от шанса, който ще получат и как ще го използват.