Лилия Георгиева: Треньорската професия е мисия

Лилия Георгиева приема като мисия треньорската професия. По-рано тази седмица старши треньорът изведе Локомотив София до Купата на БФБ при 16-годишните девойки в Самоков след драматичен финал с Берое Стара Загора.

Наставникът е сред главните действащи лица в клуба, а в последните години подрастващите в различните възрасти постигат все по-сериозни успехи под нейно ръководство. Пред BGbasket.com старши треньорът и на женския тим на Локомотив говори за спечеления трофей, за прогреса на момичетата до 16 години и за предстоящите финали във въпросната възраст.

-Спечелихте трофея след драматичен финал с Берое. Какво се оказа ключово за победата?

-Победата в този финал не дойде лесно, беше плод на изключително силна емоция, характер и колективен дух. Ключово беше това, че момичетата не се отказаха нито за миг, дори когато нещата изглеждаха трудни. Изиграхме много интелигентен тактически мач – успяхме да се адаптираме към силните страни на Берое и да ограничим техните основни състезатели, но най-вече – сърцето. В решителните минути излязоха на преден план лидерските качества на състезателките, борбеността и желанието да се преборят за всяка топка. Това ни донесе купата.

-Доволна ли сте от представянето на вашите момичета и има ли какво още подобряват те?

-Много съм доволна от представянето им, не само в този турнир, а и през целия сезон. Те показаха огромен напредък, не само технически, но и в манталитета си като спортисти. Въпреки това винаги има какво да се подобрява и ние го знаем. Работим усилено върху индивидуалните качества, игровата зрялост и способността им да взимат бързи и точни решения под напрежение. Предстои ни още много работа, но с такова желание за развитие, каквото виждам у тях, съм сигурна, че ще вървим само нагоре.

-Какво Ви е мнението за нивото и конкуренцията на турнира в Самоков?

-Турнирът в Самоков беше на добро ниво. Все пак участваха силни отбори, всеки с различен стил на игра, което даде възможност на момичетата да се сблъскат с разнообразие от тактически ситуации. Това е безценно за развитието им. Радвам се, че конкуренцията беше сериозна – това ни принуди да излезем от зоната си на комфорт и да търсим нови решения във всяка среща. Именно такива моменти изграждат отборите и състезателите.

-Какво означава този трофей за клуб като вашия, който в последните години утвърди своето сериозно присъствие при подрастващите в женската част?

- За нас този трофей е много повече от златен медал и купа. Той е символ не просто на победа, а на устойчивост, характер и преодоляване. Годината беше изключително трудна за тази възрастова група – преминахме през много препятствия, включително контузии, болести и моменти, в които отборът израстваше. Затова тази купа не е всичко – най-ценното е, че въпреки всичко тези момичета не се отказаха. Те избраха да продължат, да се борят, да вярват една в друга – и това донесе успеха. Това е истинската награда,че децата растат не само като състезатели, но и като личности със силен дух. Купата само подчертава един процес, в който Локомотив София продължава да гради стабилна школа с ясно виждане, много труд и обич към играта. За нас това е доказателство, че вървим напред не само в резултатите, но и в ценностите, които създаваме.

-Предстоят финали при момичетата до 16 години в София. Докъде се простират амбициите ви в най-важния турнир от сезона?

-Амбициите ни винаги са максимални, но не от гледна точка на задължителна титла, а от стремеж да покажем най-доброто, на което сме способни. Финалите са голямо предизвикателство, защото там се събират най-добрите отбори от страната и всяка грешка струва скъпо. Подготовката ни ще бъде насочена към това да влезем уверени, тактически подготвени и обединени като отбор. Ако го постигнем, резултатите ще дойдат. За мен най-важното е да видя развитието на момичетата, тяхната увереност и желание да се състезават на високо ниво, както и колективната игра.

-Вие водите голяма част от подрастващите отбори на Локомотив, включително и женския тим, където също играят част от по-младите баскетболистки. Какво дава и взема треньорската професия, особено когато става дума за работа с деца?

-Треньорската професия е преди всичко мисия. Тя изисква пълна отдаденост, търпение и постоянство, но също така дава неописуемо удовлетворение. Да видиш как едно дете израства пред очите ти  не само като състезател, но и като личност. Това е нещо безценно. Разбира се, понякога е трудно, влагаш много време и енергия, често се сблъскваш с разочарования и трябва да си силен и за себе си, и за тях. Но когато видиш усмивките, успехите, сълзите от радост, разбираш, че си част от нещо много по-голямо. Като треньор давам не само знания за баскетбола, давам сърце. Влагам се в тях изцяло, защото знам, че децата, които водя, прекарват огромна част от времето си с мен  повече, отколкото с много други възрастни в живота си. Затова вярвам, че отговорността ми не е само спортна, а и човешка – да ги науча на дисциплина, уважение, подкрепа, работа в екип и най-вече – да не се отказват, когато е трудно. За взимане няма какво да коментирам, защото всеки дава от себе си това, което може и иска да даде, без да бъде задължен. Най-хубавото идва с времето. Когато години по-късно срещнеш пораснали деца, с които си работил, вече изградени личности, добри хора, амбициозни, почтени, с мечти и посока, тогава разбираш, че си оставил следа. И тя не се измерва в победи или титли, а в това, че си помогнал някой да повярва в себе си.