Тина Димитрова – огънят на доброто

28-03-2026 14:00 | Андрей Романов/btvsport.bg | BGbasket.com

Пролет, топлина, ново начало и... надежда. Този в тези дни, в които природата се възражда за нов живот, а месецът е определян като "женски", поглеждаме към силните дами!

Сред тях е Тина Димитрова. За да вършиш нейните неща не ти трябва само физическа издръжливост! Трябва да се сдържаш всеки ден да не заплачеш, да носиш теглото на децата, които са пред теб и в същото време да им вдъхваш сила!

Няма по-подходящ герой от нея за рубриката ни "Баскетболни дневници", посветена на силните дами в баскетболните зали, от Тина! Тя е герой в епизод 10, който вече е достъпен на платформата VOYO.BG!

С баскетбол в кръвта

От близо 10 години Тина Димитрова е отдала съдбата си на това да тренира деца със специални потребности. Създала е три такива отбора в три различни града. Започва само с 8 деца, а сега стотици виждат в нея пристан, разбиране и повод за усмивки.

За всеки на този свят има музика, която увлича сърцето и душата. Тина Димитрова открива своята най-любима, когато е в четвърти клас. И това е звукът от тупкането на баскетболна топка.

„Учех в училище „Никола Вапцаров“, в Пловдив. Преди това съм тренирала волейбол и лека атлетика, но тогава се появи другарката Йорданова. Тя ме привлече към баскетбол и така след няколко месеца тренировки кандидатствах в спортното училище и ме приеха“, започва с типичната си широка усмивка Тина.

В своята кариера носи екипите на Марица Пловдив и Септември София, а когато се раждат децата ѝ – Екатерина и Димитър, също баскетболисти, започва нова глава в живота ѝ.

„Аз имах големи амбиции и покойния ми баща също, но на 18 години забременях и родих дъщеря ми. Върнах се в София, но след забременяването със сина ми, реших окончателно да приключа кариерата ми“.

Не до тук обаче спира следата, която Тина Димитрова оставя в българския баскетбол.

Уилям Босели – човекът, който промени всичко

Съдбата си знае работата. Докато синът на Тина, Димитър, играе в Сан Лазаро, пътищата ѝ се пресичат Уилям Босели – човек, който след заболяване остава в количка. Надеждата си обаче той не губи и за миг. И не просто не я губи – той вдъхновява.

"Това е човек, който за съжаление, който също вече най-между нас. Запознах се индиректно с него чрез спонсорката на отбора в Сан Лазаро. Тя ми даде да прочета неговата книга. Той промени живота ми, защото показа, че човек винаги трябва да се учи, че трябва да е добър, че не всичко се върти около нас и сам човек нищо не може да направи", споделя тя.

Именно това я кара да подеме благородната си инициатива.

"Това, което инициирах, беше да работя с баскетбол, с деца със специални потребности, което е моята мисия, вече всички знаят, с което много се гордея с тях. Сега отскоро работя и с баскетбол с колички, това е нещо много за мен. Трудно, че все още не съм готова да изляза напълно готова и да кажа „Аз съм готова да работя с тях!“, но мисля, че и това ще се случи“, говори с плам Тина.

Какви са предизвикателствата в тази работа? Как успява да се съхрани срещу тежките истории на своите баскетболисти? Какво казват родителите? И какво е да носиш светлината в себе си?

Тина отговаря в епизод 10 на "Баскетболни дневници". Нейната история, а и предишните ни епизоди, може да намерите на онлайн платформата ни VOYO.BG!

Харесайте BGbasket.com във Facebook