Тити Папазов: Трябва да подтиснем егото си и да помислим за националния мащаб на баскетбола (част първа)

От малко повече от два месеца Константин Папазов е председател на НБЛ. Това стана факт, след като той се отказа от треньорството, за да стане президент на новосъздадения Левски 2014. В дълго и пространно интервю за BGbasket.com, Тити направи равносметка до момента и разкри и какви планове има за следващите месеци. Ето първата част от интервюто с Тити Папазов, в което той говори за НБЛ (заб. интервюто е взето преди загубата на Левски 2014 от Берое в събота):

„За мен е голямо предизвикателство и много голяма отговорност ангажиментът, който поех, да стана председател на НБЛ. Това категорично промени и може би беше много малкото, което бутна в друга посока моят ангажимент към баскетбола. Много ми се иска българският баскетбол да тръгне в по-добра посока. Естествено това, което се вижда първоначално, е в лигата, а впоследствие такива резултати биха се видяли и в националния отбор. Това изисква време, доста лишения и доста обединение в клубовете. В много неща, в които сме бъркали – ако не главатар на грешките, то съм бил поне втори, защото винаги е имало огромно предизвикателство за мен да се следва Лукойл Академик, което е много хубаво и трябва да сме благодарни на Лукойл, че вече повече от 14 години е в българския баскетбол. През цялото време те са били локомотивът, а ние сме ги догонвали амбициозно. В тези години обаче се допуснаха доста грешки, които са може би вследствие на огромни амбиции във всеки един от нас, които пък са водили до амбиции у тях и до добри резултати, но и до грешни решения, които трябва да си ги кажем очи в очи. Ако имаме големи финансови институции като Лукойл или шестте години на г-н Василев при нас, не може да не отчетем, че има доста хора, които дават лично от себе си като Петър Георгиев например, и който като сложим чертата от 1992 година досега, със сигурност като отделна единица е дал страшно много за българския баскетбол. Всички ние обаче сме допускали грешки и ми се иска сега да сме заедно – може би ми е лесно като не съм един от главните герои и устремен вечно да побеждава и да постига някакви резултати, които обаче са илюзорни, ако няма необходимата ефективност, а именно производство на играчи и резултати на националния отбор. Ние всичко сме го свършили в индивидуалната част, за личната изява на всеки един от нас. Безспорно няма треньор, който да е работил в годините и да не е станал жертва на това да спасява клуба си и на това воден от амбицията да постигне резултат, да не е допускал грешки. Аз смятам, че съм един от най-грешните.

Може би защото сега съм на тази позиция и гледам мащабно и отговорно по друг начин, може би и защото съм човекът, който на този етап, без да имам голям потенциал, съм този, който отговаря за финансирането на БК Левски 2014, но съм убеден, че са допускани много грешки. Със сигурност ще ми се иска да запазим интригата в баскетбола, но в същото време и да поставим едни основи същите тези хора, които са в баскетбола, да останат в него, но и всички заедно да подтиснем егото си и да помислим за националния мащаб на тази игра, към който сме задължени да бъдем отговорни. Това е голямата ми цел за лигата. Българският баскетбол в момента отстъпва сериозно от европейския и не може ние да не сме част от вината. Много е лесно да се винят другите, а това в България се случва доста лесно – да има друг виновен за всяко нещо.

Чисто спортно-технически може би най-добре за моят имидж и, естествено, зле за моята психика и настроение, са резултатите на Левски. Всички очакваха, че Левски ще бъде привилигерованото дете на лигата, защото аз съм президент, но виждате, че към днешна дата тимът има две победи над Черноморец и Академик Пловдив, плюс три загуби у дома плюс загуба в Плевен, която е абсолютно заслужена, но и болезнена. Не се чувствам щастлив от резултатите, но съм доволен, че в баскетбола има сериозно раздвижване. Резултатите, които постига Спартак са много добри и това е нещо, което може само да ни радва. Тимът от Плевен може би е един от отборите с най-нисък бюджет и в същото време с изключително добро представяне до момента. Имаме изявен лидер в лицето на Лукойл Академик, който за пореден път направи много добра селекция и отново е фаворит. Надявам се, че разумът ще надделее и в Балкан, въпреки промяната на кмета, не виждам причина човек, който е бил баскетболист да бъде по-малко разположен към баскетбола и към този спорт, който дава най-голяма радост в този град и заслужава адмирации. Не виждам там да има катаклизъм, а дори вярвам, че Иван Гавалюгов ще наследи с още по-голяма амбиция това, което бе направено от тандема Цветан Луканов-Георги Георгиев. Този тандем беше в основата на това Балкан две години да бъде в подножието на шампионската титла и може би само, по мое лично мнение, едно тяхно грешно стратегическо решение, което беше в интерес на хората, ги лиши от шампионската титла. Отборът на Черно море беше с голяма амбиция и сериозни финансови възможности, но сега клубът няма такава финансова подкрепа, но се справя много добре. Естествено трябва да отбележа много стабилното представяне на Берое, появата на Академик Пловдив, който е млад и амбициозен отбор и е от град, който би трябвало на икономическа база да има своето стабилно присъствие в лигата. Има много неща, които могат да ме радват. Аз съм човек, който е супер позитивен и ако искаш да извадиш позитивните неща напред ги вадиш тях, а ако искаш да покажеш негативите, ги показваш. Това е въпрос на психология. Аз лично смятам и много искам, когато завърши сезона, освен добър финансов резултат, всеки един от клубовете да е доволен, че е гласувал за мен. Ако съм успял да ги удовлетворя с моите действия, за мен ще бъде една добре свършена работа. Финансите са много важни в този момент, но на мен ми се иска да направим една баскетболна общност, която да се опита да създаде продукт. Естествено, ще има първи и десети. Ще има някой много щастлив, ще има доста разочаровани, но смисълът на това, което се прави, дори и в Пловдив, който сега се връща на голямата баскетболна сцена, се вижда. Има как да станат нещата, стига да има възможност поне за някакво частично финансиране.

Благодаря на всички кметове за тяхната помощ. Убеден съм, че има още повече какво да се желае. Много съм щастлив и съм силно обнадежден от разговора, който проведох с Найден Зеленогорски и от предстоящия ми такъв с кмета на Плевен Георг Спартански, защото наистина Плевен е град, в който Реал Мадрид с най-успешния треньор в света е прекланял глава. Да, тогава е имал финансовата стабилност от Плама, а сега ще има такава от Общината. Плевенският баскетбол заслужава, а той е на Общината и на хората в града, не е на отделни личности. Готов съм навсякъде да отида, да разговарям с всеки и да помогна на всеки, доколкото имам възможност с контакти и с моята популярност. Много съм амбициран българският баскетбол да направи добър резултат тази година на ниво НБЛ, който да бъде в основата на едно добро бъдещо представяне на националния отбор. Не зная какво трябва да се случи, за да се върна на треньорския пост, въпреки че всички твърдят, че е въпрос на дни аз да седна отново на пейката на Левски. Смятам, че щом съм узрял за това мое решение, не е логично да се връщам назад. Не съм избягал от отговорност, както много хора смятат. Щях да избягам, ако бях отишъл в чужбина, а за това не липсваха възможности. Нито за момент обаче не съм си представял, че мога да бъда част от това Левски да няма баскетбол, а може би щеше да се случи точно това, ако бях заминал. Едно от нещата, които не постигнах в своята кариера, е класиране на национален отбор на Европейско първенство като старши треньор, въпреки че съм имал съпътстваща роля в такъв успех. Много ми се иска 2017 година България да участва на Европейското първенство и това минава през добри игри на българските играчи в лигата и значимо тяхно присъствие. Сигурно можем да говорим много „за” и „против” колко трябва да бъдат чужденците, а във времето ще узрее и този анализ. Моето лично мнение е, че трябва да бъдем по-позитивни и по-единни. Много е лесно сега, когато не съм в солта и пипера, да говоря за обединение и липса на егоцентризъм, който вероятно съм проявявал, докато съм бил треньор на Левски, воден от огромната амбиция да детронираме Лукойл Академик. Успяхме да го направим и освен положителната емоция и буквите в историята, нищо не се промени. Напротив, даже съдбата беше доста жестока и точно, когато пред Левски предстоеше европейски полет и нов път на развитие на много по-високо ниво от това, което досега са видели българските стандарти, се случи най-лошото за баскетбола. Естествено, то бе далеч по-лошо за други хора. Да, това е моята огромна болка. Никога в живота ми повече няма да мога да играя квалификации за Евролига като треньор. Бил съм много близко до огромните успехи на Обрадович в турнира, но не съм си представял, че някой ден може да водя отбор, а имаше и такава възможност, която се ограничи от това, което се случи с КТБ и финансирането на Левски. Това обаче ми даде възможност да анализирам много неща, които са далеч по-важни и далеч по-приоритетни стратегически за бъдещето на българския баскетбол и в частност Левски."

Очаквайте утре втората част от интервюто с Константин Папазов, в която той говори за моментната ситуация и бъдещето на Левски 2014