Заслужилият победител и големият губещ

В неделя Нефтохимик 2010 спечели турнира за Купата на България за жени, който се проведе в Бургас. Триумфът на отбора шест години след последния му трофей в това състезание е напълно заслужен, след като баскетболистките на Дечо Коешинов направиха всичко необходимо, за да стигнат до победата.

Успехът срещу Монтана 2003 на полуфинал беше по-скоро очакван, но не и по начина, по който се стигна до него. Вярно е, че и съдбата не е на страната на монтанки през този сезон, като на турнира те продължиха да са в ограничен състав, заради контузии. Грешките и необмислените действия срещу Нефтохимик 2010 обаче бяха повече от допустимите предвид факта, че за тима играха две чужденки – Кортни Дювър и Неда Джурич, от които се очакваше да вдигнат класата на отбора, заедно с национални състезателки – Даниела Петева, Христина Иванова, Стефка Николова, а Виктория Стойчева е контузена.

Другият полуфинал можеше да предложи много повече от гледна точка на непредвидимост, въпреки че качеството си беше такова, каквото сме свикнали да гледаме в родните зали – почти отсъстващо. Безграничната мотивация и желание за доказване на Хасково 2012 за пореден път му помогна да победи един много силен противник – шампиона Дунав 8806. Хубавото в този мач беше, че разликата се задържа малка през повечето време и имаше интрига, а в крайна сметка успехът бе за отбора, който наистина се хвърли повече за победата и изигра по-добър мач – Хасково 2012.

Традиционно за мачовете за трето място за Купата, и този нямаше как да предложи много стойност на зрителите. Отборите, като че ли не бяха толкова уморени, колкото не намираха смисъл да изиграят тази среща. След мача старши-треньорът на Монтана 2003 Николай Боруков описа много точно мача – единият отбор се примири, че ще падне с 10 точки, а другият – че ще бие с толкова. От там нататък те просто изчакаха двубоя да свърши и да си тръгнат от Бургас.

Хубавото на финала беше, че се игра пред пълна зала, макар че хората в нея се брояха на стотици. Трябва да бъдем реалисти, така че присъствието на толкова зрители и подкрепата им съответстваха напълно на мача, който гледахме. Атмосфера и подкрепа имаше и това осмисли домакинството на баскетболистките от Бургас. Нефтохимик 2010 направи това, което трябваше да направи – ограничи максимално силните страни на Хасково 2012 и използва своите такива, за да поведе с 24 точки през третата част. Традиционно за Хасково 2012 през годините е да ползва къс състав с две-три баскетболистки с много голям принос. Когато тяхната игра бъде спряна обаче, няма кой да компенсира и отборът рухва. Точно това се случи във финала. Намаляването на разликата в края беше по-скоро очаквано. Самият Петко Маринов каза след мача, че когато се видиш с Купата в ръце, е трудно да запазиш концентрация и толкова голяма разлика. Разликата в стила на игра беше доказана и по друг начин – баскетболистките на Хасково 2012 обраха индивидуалните награди, а тези на Нефтохимик спечелиха отборния трофей.

Не можем да пропуснем и няколко факта, които са тревожни, и от които всички губят. Баскетболът, който играха отборите, изобилстваше от грешки и солови изяви. Затова красноречиво говорят цифрите – общото съотношение асистенции-грешки на четирите отбора, които играха в Бургас, е 116-132. Единственият отбор с положителен такъв коефициент е Хасково 2012 – 28-25, останалите имат: Нефтохимик 2012 – 35-37, Дунав 8806 – 31-33 и Монтана 2003 – 22-37.

И нещо друго – не се играе атрактивен баскетбол, а това отблъсква зрителите. Може да е някакво оправдание, че това е турнирен мач и е важна победата на всяка цена, но по този начин вървят и шампионатните срещи.

Друг проблем, е че няма дълбочина в съставите на нито един отбор – те разчитат пряко сили на по седем реално играещи баскетболистки. До три от тях са на терена по близо 40 минути, някои и пълни 40, а останалите две се въртят с други две. За пример можем да дадем състава на Нефтохимик, в който с най-много игрово време е Вера Перостийска – 34.5 минути средно, а шестата Лидия Върбанова е с 11 по-малко. Седмата Мария Желязкова е едва с 12.5. В Хасково ситуацията е още по-показателна – три баскетболистки имат по пълни 40 минути, една е с по 31 и една с по 27. Шестата има само 12.0 минути средно на мач. Сходно е положението и в другите отбори, а тази тенденция се забелязва най-вече в мачовете, в които победата е задължителна. Повечето резерви играят при сигурна загуба или при отрано спечелен мач.

И може би най-тревожният факт – нито в играта, нито в съставите на четирите отбора, се видяха млади таланти, които да искат да се наложат, да искат да се преборят за място. Някои се засягат, когато истината се каже, но с такава игра ще продължим да сме на опашката на европейския баскетбол и ще гледаме първенства на Стария континент както на клубно, така и на национално ниво, през крив макарон. Единствената състезателка под 20 години, която имаше роля в този турнир, се казва Борислава Христова. Борислава, която продължава да е една от малкото надежди на женския ни баскетбол. Ами какво ще стане само след пет години, когато родените около 1990-а станат по на 30 години? Кой ще играе?

От 144 комплекта медали, раздадени в държавните ни първенства за подрастващи при момичетата за последното десетилетие, четирите отбора от финалната четворка в Бургас заедно имат 13 от тях – Дунав е с 5, Монтана – със 7 и Нефтохимик – с 1. От тук идва и един въпрос, на който всеки ще намери различен отговор – инвестицията в кое си струва повече – във витрината с титли и помпането на его или в създаването на традиции и бъдеще за баскетбола?

И за да не говорим само за негативни мисли и критики, все пак трябва да се отбележат два положителни факта:

Проектът Хасково 2012 стартира едва преди три години, а за последните 12 календарни месеца има два от три възможни финала – нещо, което никой друг женски отбор не постигна. Освен това допреди Таня Гатева да поеме Левски след почти изцяло сменения състав, Елена Станкова бе единствената жена – старши-треньор на отбор от лигата. Преди два сезона Албена Бачкова води Берое Стара Загора, а миналия Красимира Банова беше начело на Рилски спортист, но техният престой на позициите беше краткотраен. Хасково 2012 има потенциал да развие школа и е важно да го направи, за да продължи още по-силно развитието си и да изгради традиции, да обучи млади играчи и треньори.

В дебютния си сезон като старши-треньор на женски отбор наставникът на Нефтохимик 2010 Дечо Коешинов спечели златен медал още при първия си шанс да го направи. Отборът определено е в подем, а Коешинов може да разчита и на подкрепата и съветите на предшественика си на поста Петко Маринов, което ще му помогне още повече в трупането на познания и опит като треньор на женски отбор.

Така изглеждаше Купа България 2015 – със заслужилия победител – Нефтохимик 2010 и големия губещ, който, дано не се загуби напълно – женският ни баскетбол.