Как Денис Родман ще спаси света от ядрена война

2017 се превърна в годината, в която абсурдните шеги започнаха да се превръщат в реалност, пише The Guardian. Когато Денис Родман за първи път посети Северна Корея през 2013, беше забавно да си представим ексцентричния бивш баскетболист като вид посланик на САЩ. Идеята беше толкова нелепа, колкото и тази, че Доналд Тръмп може да стане президент.

Звучи нереално, но с покачването на напрежението между двете държави благодарение на ядрената програма на Северна Корея има голяма вероятност точно Родман да бъде човекът, който има ключова роля за предотвратяването на армагедон. Самият той вярва, че може да го направи. В интервю Родман предложи да „оправи нещата” между Тръмп и Ким Чен-Ун, твърдейки, че и двамата са му приятели.

Първата визита на Родман в Северна Корея беше по покана на севернокорейския лидер, който е израснал като фен на отбора на Чикаго Булс от ’90-те години. Родман – един от най-добрите защитници на своето поколение – беше ключова фигура в този отбор. Въпреки това той винаги е привличал внимание към себе си с ексцентричността си, а не толкова с играта си.

Родман оцветяваше косата си, носеше безброй пиърсинги, скачаше от скандал в скандал извън терена, а желанието му за внимание изглеждаше неизчерпаемо. Той излизаше с редица звезди, сред които Мадона и Кармен Електра, снима се в екшъни, позира в сватбена рокля и стана редовен герой в таблоидите заради самоунищожителното си поведение. Дори веднъж беше кандидат в „Звезден стажант”, но Тръмп го уволни, защото не произнесе името на първата дама правилно.

(Gulliver Photos/Getty Images)

Именно заради публичния му образ почти никой не прие „баскетболната дипломация” при пътуването до Северна Корея на сериозно. А тези, които обърнаха внимание, го направиха, за да критикуват Родман. Когато той обяви, че с Ким Чен-Ун са „приятели до гроб”, всички се питаха дали си дава сметка за хората, които новият му най-добър приятел е вкарал в затвора или екзекутирал.

В защита на Родман, това се оказа нещо повече от еднократно действие с цел търсене на популярност и медийно внимание. Той посети Северна Корея още няколко пъти и неизбежно попадна насред международни конфликти. През 2014 Родман получи остра критика, след като каза, че Северна Корея има основателна причина да задържи американския мисионер Кенет Бей. По-късно Бей заяви, че коментарите на Родман косвено да довели до неговото освобождаване – „заради неговите изказвания вниманието на медиите към моето задържане се повиши”.

По-рано тази година агентът на Родман каза, че клиентът му е помогнал в убеждаването на Северна Корея да освободи американския студент Ото Уормбиър преди смъртта му. Почти всички свързани с освобождаването на студента отричат, че Родман е имал нещо общо с това, но самият факт, че той е в позиция да си припише заслугата говори достатъчно за това, че той се превърна в нетрадиционното лице на отношенията между САЩ и Северна Корея. Както каза експертът по темата „Северна Корея” Кен Гоус „той не е най-добрият посланик, който бихме могли да имаме, но поне го имаме.”

Почти във всяка друга ситуация Гаус би бил прав, описвайки Родман като неподходящ посланик. Самият бивш баскетболист казва, че с Ким Чен-Ун „яздим коне, излизаме, караме ски, рядко изобщо споменаваме политика и точно това е хубавото”. Освен това Родман категорично не притежава такт и търпение, необходими в дипломатически ситуации и има склонност да пречупва всичко през себе си.

Иронично обаче може би именно всичко това превръща Родман в перфектния посланик в Северна Корея. Точно по изброеното той си прилича и с Ким Чен-Ун, и с Доналд Тръмп и по този начин той става единствената популярна личност с директна връзка и близост и с двамата лидери.

Нещото, което прави ситуацията между САЩ и Северна Корея толкова непредвидима е, че това е ядрена „схватка” без нито една от страните да е рационално мислеща. Никой няма реалистична идея за това как да се справи с ядрената програма на Северна Корея, като всички опции изглеждат или неефективни или потенциално катастрофални. Също така е очевидно, че управлението на Тръмп е много по-отворено към използване на ядрено оръжие от предишните. Решение засега няма.

Има ли вероятност баскетболна легенда, ужасен актьор и риалити звезда наистина да помогне за предотвратяването на ядрена война? Вероятно не. Струва ли си да му се даде шанс да го направи? Ами, защо не? Може ли дори мисълта за това да звучи нереално? Да, но предвид всичко, което се случи през последната година, е глупаво да отпишем което и да е възможно развитие, без значение колко абсурдно изглежда.