Необходимост или безумие

В понеделник беше взето едно от най-революционни решения в българския баскетбол. Управителният съвет на федерацията реши в следващите три години в женското първенство да не играят чужденки. Решението предизвика много спорове, като според някои хора това е единственият начин за възраждане на женския ни баскетбол, а според други – то е твърде драстично. Както всяко нещо, това също има плюсове и минуси.

На пръв поглед липсата на чужденки ще даде по-голям шанс за изява на българските състезателки. Те ще натрупат повече опит и игрово време, а това би трябвало да се отрази и върху представянето им в женския национален отбор.

Голям проблем на българския спорт, не само на баскетбола е, че обикновено чужденците взимат далеч по-големи заплати в сравнение с българите. Много често обаче те са посредствени и нивото им изобщо не съответства с претенциите им и възнагражденията, които получават. Това е една безумна практика, която трябва да спре. По-добре е да се дава шанс на българите, отколкото да се плаща на знайни и незнайни чужденци, а нашите играчи да търкат пейката.

Липсата на чужденки в женското първенство обаче определено ще понижи класата му, а с това най-вероятно и зрителския интерес. Феновете обичат атрактивен баскетбол, а малко или много чужденките в отборите допринасят за него.

Наличието на чужденци не означава непременно, че те ще вземат мястото на родните състезатели. Ако те са качествени, българите също ще израстват покрай тях, тъй като могат да взимат пример и да се докоснат до различна култура.

Едва ли има силно първенство в Европа и по света, в което играят само с местни състезатели. Положителното в случая е, че българските отбори, които участват в европейските клубни турнири, все пак ще могат да картотекират чужденки. Тях обаче ще могат да използват само за европейските си мачове. Това със сигурност би ги направило по-конкурентноспособни на останалите тимове. Проблемът обаче е, че чужденките няма да могат да се адаптират толкова добре към отбора, тъй като няма да участват в повечето мачове. Това най-вероятно ще се отрази и на цялостното представянето на тима.

При мъжете промяната далеч не е толкова драстична. Отборите ще имат право на максимум петима чуждестранни състезатели, като до четирима от тях могат да са едновременно в игра. За следващия сезон пък е предвидено да има поне по двама българи на терена.

Всеки отбор, който използва четирима или петима чужденци, задължително трябва да има отбор и в А група, за да се обиграват българските състезатели. В противен случай се плащат огромни суми.

Колко чуждестранни състезатели има в един отбор не е толкова важно, колкото броят на тези, които могат да са по едно и също време на игрището. Има тимове, които участват в Европа и се нуждаят от по-сериозно подсилване на отделни позиции. Това не означава, че всички чужденци трябва да могат да са едновременно в игра. Четирима на терена определено са много, но е хубаво, че тенденцията е към намаляване на техния брой.

Да се върнем на женския баскетбол. Нужда от промяна със сигурност има. С всяка година отборите в първенството намаляват. Представянето на националния отбор далеч не е това, което всички искаме да гледаме, а Евробаскет 2019 също изглежда трудна задача. Решението да няма чужденки в първенството е „стъпка назад“, както го определи и президентът на федерацията Георги Глушков. Може би по-добър вариант би било постепенното намаляване на техния брой.

Желанието на 12 от 13 отбора обаче бе категорично – без чужденки у нас. Единствено Хасково 2012 до последно отстояваше противоположната позиция. Мнозинството спечели, а отговорността е на всички – и на федерацията, и на клубовете. Българските състезателки пък трябва да се възползват от шанса, който получават. А дали решението е било правилно, ще разберем след три години…