Индивидуалната работа - пътят към успеха (видео)

Ейвъри Джонсън (nj.com)

22-03-2016 15:51 | Людмил Хаджисотиров

Людмил Хаджисотиров е достатъчно добре познато име в българския баскетбол, за да бъде представян. Настоящият помощник на Рилски спортист е един от блогърите в сайта на BGbasket.com, а след дълго прекъсване отново излиза с материал. Сега Удо коментира колко е важна индивидуалната работа за добра кариера и развитието на всеки играч...

За да станеш успешен баскетболист или професионалист в каквато и да било сфера отнема изключителни усилия и посвещаване от страна на дадената личност. Има много фактори, които предопределят нивото на потенциален успех на спортиста. В баскетбола конкретно това е един микс или букет от качества. Антропометрични данни(физическите параметри на баскетболиста), генетиката, нивото на талант, техническите умения, интелекта(или IQ), харкатера, нивото на работоспособност, както и някои други компоненти. Някои от тези фактори не можеме да контролираме и да подобряваме съществено, но други са изцяло в контрола на мотивирания баскетболист. Тук идва ролята на работната етика, на вътрешното гориво на всеки и на нивото на мотивация за да подобри максимално всеки един аспект, който е под неговия контрол. Феноменални играчи като Майкъл Джордан, Коби Браянт, Дражен Петрович и в последните години Стеф Къри са пословични с фанатичното си професионално отношение към индивидуалната работа. Въпреки уникалният си талант, работната им етика ги катапултира към звездните кариери и колосалните постижения на които имаме честта да бъдем свидетели.

Отборните тренировки са мястото, където отборната игра се подобрява и в рамките на отборната работа отделния състезател също подобрява цялостно уменията си. Но най-добрите и успели състезателите имат пословично отношение към индивидуалната допълнителна работа, защото знаят, че това прави разликата с останалите и може да ги издигне на желаното от тях ниво. Мотивацията на един играч може да бъде различна. Често вътрешното чувство да иска да бъде най-добрият, който може да бъде спрямо собствените си възможности е водещо. Осигуряване на финансова сигурност и просперитет също е значителен мотиватор за професионалния спортист. Популярност и публично признание за развитието и потенциалните успехи също е дразнител и мотиватор за повечето топ баскетболисти в световен мащаб. При най-добрите мотивацията е сбор от всички тези неща плюс още обективни и субективни фактори, но водещото е вътрешната нужда за усъвършенстване и това да бъдат възможно най-добрата версия на себе си.

Пиша този материал, защото постоянно си мисля и дискутирам състоянието на българския баскетбол и това как то може да се подобри. Темата за липсата на производство на достатъчно качествени баскетболисти през последните години никога не е била по-актуална от сега и казвам това с голяма доза горчивина. Причините за този факт са комплексни. Вината е разпределена между нас треньорите, организацията на клубовете, федерацията и не на последно място самите състезатели. Липсата на достатъчно мотивация, работна етика и глад за успех са в основата на това младите играчи да не се развиват, а опитните да не се доусъвършенстват, след като вече са станали професионалисти. Нужна е промяна в манталитета, за да може да има градация, развитие и като следствие - успехи от инвестираното усилие през годините.

Искам да насоча основно нещата към допълнителната индивидуална работа, която всеки състезател трябва да извършва за да достигне максимума на собствения си потенциал. Най-неприятно е когато човек погледне назад и разбере, че е могъл да работи повече и да направи повече от нещата, които зависят от него, за да бъде най-добрата версия на себе си. Както вече казах, отборните тренировки изграждат отборната игра и концепция и са мястото, където състезателят израства тактико-технически, но са крайно недостатъчни за всеки играч с високи цели. Индивидуалната допълнителна работа е това, което прави разликата и изстрелва играча на друго ниво спрямо собствените му възможности. Тази индивидуална работа се състои от няколко различни компонента. На първо място трябва да се възпитава професионално отношение в играчите от ранна възраст. Това е отношение към работата за техника, стрелба, физическата подготовка, режимът и храната, както и психическата стабилност и нагласа на състезателите. За да бъде успешен един баскетболист, той/тя трябва да е готов/а да „плати цената” и да живее в лишения и извън комфортната си зона. Трябва постоянно да избутва границата си на болка и лимита на работа, който може да свърши.

Всеки състезател трябва да има своя собствена програма за развитие и индивидуална работа по време на сезона и извън него. Това са два различни периода от календарната година, но и в двата случая тази работа е изключително важна. Ще започна с допълнителните тренировки в активната част от годината. Някой сигурно веднага ще попита „ама как така допълнителна работа по време на сезона, нали има мачове и отборни тренировки?”. Истина е, че основните усилия и време за подобряване на индивидуалните качества на състезателя се извършват през лятото, но това не означава, че в сезона не се работи допълнително. Всеки един играч трябва да има програма за техника и стрелба както и за физическа подготовка по време на активния игрови период. Естествено тя трябва да е съобразена с отборната работа и отборните натоварвания, но те не се изключват взаимно. В груповата работа на всеки тим също има време за подобряване на индивидуалните качества, но усилията извън отборните тренировки отделят средните и посредствени играчи от добрите. При подрастващите и млади състезатели този вид работа е още по-важен. Учениците често тренират по един път на ден с клубните си отбори. При тях е задължително да намират време да добавят поне три допълнителни тренировки за техника през седмицата по време на сезона. Отделно спрямо индивидуалните нужди за подобряване на физическите си качества (сила, експлозивност, бързина и т.н.) те трябва да добавят 1-2 тренировки седмично в тази насока. Това разбира се е координирано и съобразено с натоварванията извършвани с клубния отбор.

Какво имам предвид когато говоря за тренировка за техника? Често състезатели и на мъжко професионално ниво отиват в залата „пострелват” малко позиционно и безидейно и си мислят, че са свършили някаква работа. Една индивидуална тренировка трябва да бъде структурирана. Трябва да се започне с вид статичен дрибъл (с 1 или 2 топки), както и такъв на скорост. След това трябва да се работи върху пробиви към коша след дрибъл или статичен старт. За високите и играчите, които играят с гръб към коша трябва да има и отигравания на нисък пост. Чак след тази част, която развива комплексните умения на състезателя идва време за стрелбата. Тя трябва да започва с така наречените „form shooting drills”, които са базовите упражнения в близост до коша за правилна постановка и освобождаването на топката ”release”. След тази част следвайки принципа на постепеността започваме работа за стрелба от движение първо от средна дистанция и накрая от тройката. Стрелбата от движение може да се редува в различните тренировки. Един ден може да се тренира стрелба от дрибъл след двойни смени или с 1 или 2 дрибъла. Друг ден може да се тренират стрелби с бягане, имитирайки транзиция, както и стрелби с излизане от заслони без топка. Накрая идва време за позиционните стрелби от далечна дистанция. В почивките и между упражненията се изпълняват различни видове наказателни удари като почивка, но с цели и норматив. Всичките стрелби се правят на вкарани или на поредни, не на стреляни за да има максимална концентрация. Една такава стегната тренировка може да се вмести в 50-60 минути. За професионалните отбори принципа е подобен.

Как може да се работи допълнително така, когато има по две тренировки на ден? Със сигурност има дни с една тренировка на ден когато може да се вмести тази допълнителна работа. В дните с две тренировки има различни решения. Преди първата тренировка може да се направи дрибъла и пробивите,а след тренировката част от стрелбата. Останалата част от стрелбата може да се направи преди или след втората отборна тренировка. Резултатът накрая е същият, а когато събереш отделните сегменти се получава цялостна индивидуална тренировка за деня. Естествено, че тези допълнителни усилия не може да са всеки ден, а значението на почивката, режима и възстановяването е изключително важно за да няма претренираност. Умният баскетболист може да намери баланс между натоварване и почивка в който три пъти седмично индивидуална работа трябва да е цел и норматив за младите състезатели и за професионалистите. Един от най-добрите плеимейкъри от 90-те години и треньор на годината в НБА през 2006 година Ейвъри Джонсън беше казал, че ”Самочувствието и увереността идват с индивидуалните тренировки”. Той и легендата Крис Мълин са били толкова добри в своята работа, че другите играчи са им плащали, за да тренират с тях и да се подобряват.

Допънителната работа за физическа подготовка е друга голяма тема, в която няма да навлизам в детайли, но тя трябва да е съобразена с отборната програма, както и със слабостите на отделните състезатели, върху които те трябва да работят. Като правило по време на сезона трябва да има поне две тренировки със съпротивление или тежести. И двете трябва да са за цяло тяло съставени предимно от многоставни упражнения, които да поддъжат или увеличават както базовата сила така и чисто функционалната, която е строго специфична за баскетбола. За играчите с дефицит в силата, може да се добави допълнителна тренировка със съпротивление. Изключително важно е този вид работа да се започне от ранна възраст със съответната специфика спрямо биологичното и хронологичното развитие на състезателите. Но най-важното е да се развие отношение на играчите към физическата подготовка, особено с оглед на значението на атлетизма в развитието на баскетболистите през последното десетилетие. Манталитетът на състезателите за допълнителната работа по време на сезона трябва да се промени, а позитивите са многократно повече в сравнение с усилията, които ще им коства.