Затворено писмо

15-12-2015 22:01

С наближаването на празниците се почувствахме почти като Дядо Коледа – затрупани от писма. Само че не с такива с желания за подаръци, а с отворени писма, изразяващи едни или други недоволства и претенции.

Затова и ние, от BGbasket.com, решихме да публикуваме едно писмо, за да не изоставаме от модата. Ето го и него:

Уважаеми клубове, ръководители, треньори, състезатели, фенове,

Доказано през годините, начинът за промяна на ситуацията в българския баскетбол, и където и да е, не е чрез говорене. Почти всяка година има по един бум на отворените писма, в които всеки казва какви са претенциите и мъките му и след няколко дни, а понякога и почти веднага, всичко се забравя. Промяна няма, кучетата си лаят, керванът си върви и ето ни в сегашната ситуация – по-лоша от преди и по-добра от тази в близкото бъдеще. Защото с определени действия и бездействия няколко състезателни поколения са обречени и това тепърва ще личи още по-ясно.

Успешният принцип не е особено познат на баскетболните хора, а в него са заложени по-малко приказки и повече действия. От години призоваваме хората, от които зависят нещата в баскетбола ни, да погледнат по-глобално, да не бъдат тесногръди и да действат в интерес на българските момчета и момичета, а не в интерес на егото си.

Всичко тръгна от едно интервю на Сашо Везенков пред БНТ (вижте ТУК). В отговор към него Академик Бултекс 99 разпространи отворено писмо (ТУК), Председателят на НБЛ Константин Папазов също взе отношение (ТУК), след което към Везенков се обърнаха и от БУБА баскетбол (ТУК). Ето и няколко факта – г-н Везенков каза доста истини. Това обаче не значи, че ги е казал по най-подходящия начин и на подходящото място, както стана ясно от реакцията на пловдивчани. Той и клубът му също са част от причината действителността да е такава, както стана ясно от отговора на БУБА. Окей, всяка страна има своите мотиви. Какво обаче се промени, след като бяха изговорени и изписани всички тези приказки? Абсолютно нищо.

Същото важи и за отвореното писмо (ТУК) от Хасково 2012, за който можем от публичните му изказвания да заключим, че всяка победа, постигната от него е въпреки съдиите и начина, по който те свирят мача, а всяка загуба е заради съдиите и начина, по който те свирят мача. Вариант грешката да е другаде е изключен. Но също – какво от това, къде са решенията и действията, за да бъде друга ситуацията. Къде е професионализмът на Хасково 2012, когато в мач срещу девойките на Септември 97, които са със средна възраст 17 години и 2 месеца, играят цял мач с чужденките си в състава (Мея Тирера – 40 минути, Лия Галдейра – 37), за да мачкат с 50 точки разлика противника. Резултат 107-59, от които 47 на Мея Тирера + 24 борби и 24 точки на Лия Галдейра, а резервите в отбора така и не намират място дори в такива мачове.

Ситуацията с недопускането на фотограф на агенция, на която НБЛ плаща, за да направи снимки, на мач от НБЛ, е толкова абсурдна, че няма какъв коментар да се направи. Няма да е лошо обаче да се знае кой казва какво се случва в тази лига и тя да има по-добър мениджмънт.

Ситуацията в Черно море Порт Варна не е добра от доста време и това се знаеше. Въпросът е какво постига това отворено писмо (вижте ТУК). И защо в него не е написано каква част от заплатите си са получили състезателите, за какво се ползва бюджетът, при положение, че отборът е съставен основно от български играчи и подобни въпроси, на които започнахме да намираме отговорите и ще продължим да го правим. В крайна сметка обаче върволицата от думи не помага за спасяването на потъващия варненски кораб. Действията помагат. А такива и в този случай няма.

Какъв е изводът от седмицата на отворените писма – думи много, действия и промени малко. Чуйте призива ни, съберете се, поговорете, скарайте се, ако трябва, но променете нещо, защото довършвате баскетбола. Понякога членове на УС са страни в тези отворени писма, а съветът ни към тях е не да си чешат езиците в медиите и същевременно да си правят мили очи по време на заседанията на съвета и винаги решенията да се вземат „следващия път”, а да проправят идеи за спасяване и развитие на българския баскетбол.

Това е нашето „затворено писмо”. Затворено, защото едва ли някой ще си извади поука от него и ще започне да хвърля в пространството по-малко празни приказки, а да действа за промяна повече, и както обикновено, ще сме изговорили всичко сами на себе си...

С уважение,

Екипът на BGbasket.com

Харесайте BGbasket.com във Facebook