Станчо Петров: Всички клубни треньори трябва да са в помощ на националния селекционер

Петров е кандидат за наставник на женския национален отбор

Утре УС на БФБ трябва да решава кой ще поеме женският национален отбор. Две имена са кандидати за старши треньор на тима, като това са Георги Божков и Станимир Петров. Ден преди събранието на федерацията BGbasket.com разговаря с Петров, за да разкаже за своите идеи, защо е кандидатствал за поста и какво вижда за родния баскетбол.

Първо, заради тези, които не Ви познават, кажете нещо повече за себе си...
"Роден съм през 1942 година в град Плевен, а след като завърших 11-и клас дойдох в София, където от 1962 до 1968 година бях състезател в Левски Спартак. Завърших и специалност радио и телевизия, а през 68-а година ставам студент в НСА и играя за Академик до 71-ва. След това бях една година съюзен треньор във федерацията, а през 1974 година постъпих като методист в дружество Академик. Там отговарях първо за всички спортове, а след това и специално за баскетбола. В Академик изкарах до 1989 година - като треньор на мъжете имам 4-о място в първенството, а при жените 9-о. През 1986 година след кончината на Иван Гълъбов старши треньор на женския национален отбор стана Нейчо Нейчев и той ме покани за негов помощник. Тогава се готвихме шест месеца за Световно първенство, класирахме се на седмо място, а за отбелязване е, че това класиране бе счетено за незадоволително. След това работих още известно време и през 1991 година заминах като треньор в италиански клуб, където бях с една българка Елена Тончева, която беше и националка. От 1991 до 2011 година съм бил треньор в Италия на различни детско-юношески отбори и жени във втора дивизия. Участвах в създаването на детско-юношески школи в два града, като в единия имах и друга работа 13 години и дори получих пенсия. Така реално имам пенсия в България като треньор и в Италия за годините, в които съм работил там."

Защо решихте да се кандидатирате за старши треньор на женския национален отбор?
"Разбрах, че е имало испански треньор, който е водил женския национален отбор четири години и ми казаха, че мястото сега е свободно. Така реших и си подадох молбата да бъда треньор на отбора, но с пълното съзнание, че в момента в България има много други много добри треньори в женската част, които са дали много повече от мен. Длъжен съм да спомена Георги Чомаков, Иван Лепичев, Славчо Бояджиев, Любомир Борисов, Георги Димитров и ред други, които са работили и работят в женската част. Независимо от всичко аз си подадох молбата, тъй като желая да помогна на българския баскетбол да излезе отново на ниво. Вярно е, че са минали 26 години, но вярвам, че с тези момичета трябва да се работи, за да се върне силата на женския баскетбол. Ако видим класиранията ни преди години те ще покажат, че в Европа сме били трети, а в Света винаги до седмо място.

Подтикна ме също и това, че в организационно отношение според мен баскетболът е променил своите навици. Преди залата на стадион Васил Левски бе пълна със специалисти, със стаи за научно-приложна технология, с видео магнетофони, с които да се наблюдават тренировките на известни треньори и от НБА, а пък долу залата винаги беше на разположение на всички, които искат да играят. Сега тя е предоставена на БУБА, а горе е празно, като до такова нещо не трябва да се стига.

Другото, което ме накара да направя това е ако можем да съживим женския баскетбол в София. Затова имах предложение да върнем академичната школа, която да направи групи в студентските години, а може и по-рано. Същото важи и за отбори като Славия, Кремиковци и други, които да се възстановят с общи занимания, които да стимулират момичетата и да съберем отново тези, които вече не играят баскетбол, а трябва. Също така липсват и състезателки от провинцията - елиминираха се центрове като Пловдив и Перник, които ги няма никакви в женската част."

Какви наблюдения имате върху българските състезателки?
"Наблюдения имам върху отборите, които играят в лигата. В тях ми прави впечатление, че има доста какво да се желае. От тази гледна точка, когато си представих кандидатурата, аз представих и изисквания, които да се вземат предвид, когато се работи. Също трябва да се мисли за един план в перспектива, защото изведнъж женския баскетбол не може да достигне европейско ниво. Трябва да знаем какво имаме като състезателки, като потенциал, и в България и в чужбина. Трябва да има постоянно информация за тях, къде играят и в каква форма са.

Ясно е, че в лигата има два отбора - Нефтохимик 2010 и Дунав 8806, които ще са първи и втори. В този смисъл смятам, че е излишно да се дават средства за чужди състезателки вместо да разширим потенциала при подрастващите на по-широко ниво и пирамидата да се разтегне. Както се видя и на мача между Левски и Дунав преди няколко дни, ако не бяха американките в Русе, те щяха да загубят. Явно, че нашите момичета трябва повече да дават на тренировките, но и повече да играят и да се разчита на тях. Разбира се трябва да се погледне и в тренировъчните планове на нашите треньори - какво работят, как работят, каква програма следват. Няма да забравя как Иван Гълъбов ходеше на тренировки на клубните отбори и контролираше как и какво се работи. Това се правеше, защото той разчиташе на тези, които работеха в клубовете. Ние трябва да видим какви индивидуални планове имат състезателките - как израстват, какви проблеми имат технически и физически, защото баскетболът е физическа подготовка, спортно-технически качества и отборна игра. Тези неща трябва да се работят в клубовете, защото икономическата криза не позволява дългосрочни лагери на националните отбори.

Предстоящите квалификации според мен са много важни и трябва на всяка цена да се мобилизират всички най-добри сили в България. Имам предвид всички треньори да бъдат в помощ на националния наставник, а за по-долните възрасти да се извикат всички опитни треньори, които могат да бъдат полезни с нещо за излизане от това състояние на баскетбола."

Утре предстои да се решава кой ще бъде новият старши треньор, а кандидати сте вие и Георги Божков. Какво очаквате да се случи?
"Ако моята кандидатура се приеме, то ще поема поста. Георги Божков също е един много добър треньор, който работи от дълги години и е бил наставник и на националния отбор, на Славия, на ЦСКА, Берое, сега на Дунав. Важно е с общи усилия и на всички други треньори да се излезе от тази улица, в която сме сега. Отборът трябва да се класира за Европейско първенство, а това може да стане с общи усилия на всички.
Трябва да се разбере, че трябва да се върнат тези занимания Баскетбол за всички с обявени един или два часа седмично в залата на националния стадион в София. Трябва да привлечем още поне 40-50 момичета, за да потърсим потенциал, който ни е необходим."