Таня Гатева намери формулата на успеха

Казват, че мечтите са безплатни. Българският национален отбор за жени си бе поставил за цел да спечели своята група в първия етап от квалификациите за Евробаскет 2027 и тя бе постигната. Да, селекцията на Таня Гатева не успя да финишира с пълен актив, но всичко е добре, когато свършва добре. И ако трябва да правим някакви изводи след края на дебютната фаза, чашата е повече от наполовина пълна.

Само в първия етап „лъвиците“ повалиха на два пъти Азербайджан и Украйна, както и веднъж състава на Черна гора, който участва на европейското първенство през 2025 година. Ако върнем времето назад, представителният ни тим се намираше в серия от шест поредни победи, взимайки под внимание и успеха срещу Унгария в квалификациите именно за последния етап на шампионата на Стария континент. Последният път, когато родните националки записаха поне три последователни успеха в официални мачове, бе в квалификациите за Евробаскет 2013. Естествено, успехите срещу азербайджанките не са никакво мерило, но са важни за статистиката. Важно е да се отбележи също така, че при жребия бяхме в трета урна - след Черна гора и Украйна.

Селекционерът

Таня Гатева се оказа свежия полъх начело на българките. Треньорката определено се чувства на своето място и го доказва не само резултатите, но и играта. Настроението в редиците на „лъвовете“ си личи с пълна сила и това се дължи именно на специалистката, която смени чипа в главите на момичетата. И говорейки за резултати и числа, няма как да не отбележим солидното представяне на тима. Родните националки финишираха първия етап 92.3 точки и отвяха конкуренцията по този показател. Те окупираха и върха по коефициент на полезно действие със 118.7.

Изключвайки разгромните победи, постигнати срещу Азербайджан, българките показаха, че не се притесняват срещу отбори като Украйна и Черна гора. „Лъвиците“ сразиха украинките в Пловдив със здрава  защита и нужните аргументи в офанзивен план. Впоследствие представителният ни тим бе на крачка и от успеха срещу черногорките, като само по-слабото първо полувреме ги лиши от него. Именно показаният характер през второто загатна и за промяната, която вече цари в лагера.

Самата Гатева остана доволна, но дори тя е наясно, че няма никаква самозаблуда и тези мачове вече са в историята, защото следващият етап ще предложи доста по-тежки изпитания.

Новите лидери

Няма да е изненада, ако кажем, че отборът вече си има изградено ядро, предвождано от Борислава Христова. Капитанът на българките отдавна се превърна в име, което предизвиква респект в Европа, независимо дали защитава цветовете на Атинайкос или тези на България. След победата над бившата съветска република тя изрази мнението си, че българките постепенно се завръщат на картата и нейните убийствени реализаторски възможности, както и лидерски качества, доказват тези думи. Не по-малко похвали заслужават Карина Константинова и Гергана Иванова, които си познават и кътните зъби както на игрището, така и извън него. Плеймейкърските качества, точната стрелба и себераздаването на двете във всяко едно отношение ги превръща ударна гардова двойка, която може да накара всеки съперник да страда. Стигаме и до Радостина Христова. Спокойно можем да я наречем черноработникът в този отбор. Функциите на реализатор не са й чужди, но играта в дефанзивен план е нещото, което я прави в екс факторът.

Тези момичета деляха дълго време една съблекалня в националния отбор с Димана Макариева, Христина Цонкова, Виктория Стойчева, Цветомира Наумова, Виолина Кочева и Жаклин Златанова, които ги интегрираха в състава, а сега поеха щафетата от тях. Да се надяваме, че ще ги задминат по успехи. Израстването на Христова, Иванова и Константинова се дължи и на това, че те вече знаят какво да им се гласува доверие зад граница. 

Останалите

Все по-значимо е присъствието още на Преслава Колева, Валерия Алексиева, Деница Манолова, Ивана Бонева, Илияна Георгиева и Катрин Стоичкова. И шестте показаха, че имат място в представителния ни тим. Убеден съм, че ролята им тепърва ще расте и това ще се случи в следващия етап, защото някои от тях също получиха шанс да се докажат в чужбина.  Нех трябва да изключваме все още Габриела Николова, Юлияна Вълчева, Александра Петрова, Ивана Николова, Златка Маданкова и Деана Стояновска. Повечето от тях понатрупаха опит с националния екип и с добро представяне няма да е далече моментът, когато ще се завърнат в състава. 

Чужденките

В щаба на „лъвиците“ явно уцелиха и с двете натурализирани американки. Кайла Хилсман пасна като дялан камък в редиците на българките и с нея тимът изглежда съвсем различно, дори и срещу по-класните съперници. Новото попълнение на Валенсия придава нужната увереност на представителният ни тим и присъствие под коша, единственият минус е, че понякога трудно контролира своите емоции и това се отразява негативно на нейното представяне.

От своя страна Стефани Костович дебютира във втория игрови прозорец и загатна, че може да помогне в преследването на по-голямата мечта. Наличието на центъра дава допълнително спокойствие и само времето ще покаже колко ще се разчита на нея, както и коя от двете с Хилсман ще получава по-голяма роля на позиция пет. Подобно на своята сънародничка, Костович също се чувства на място с новите си съотбонички и имплементирането й в състава изглежда като лесна задача.

С поглед напред

С апетита идва и яденето, а в националния отбор са гладни за нови успехи и класиране на Евробаскет 2027. Следващите съперници на българките ще бъдат истински атестат за това дали са готови на тази стъпка, за която мечтаят. Покрай тях можем да мечтаем и ние, защото 33 години без участие на шампионат на Стария континент са твърде много време. На фона на състоянието на клубния ни баскетбол, шансовете за голямата цел може би изглеждат малко илюзорни, но не и неосъществими.