Зарадвай се, българино!

(сн. БФБ)

01-09-2022 11:03 | Симеон Маринов

Непосредствено преди началото на Евробаскет 2022 на редакционната поща получихме коментар от нашия читател Симеон Маринов във връзка с участието на "лъвовете" на шампионата, както и анализ на съперниците им. Материалът носи името "Зарадвай се, българино!", а ето и какво пише в него:

Във време на всевъзможни кризи, разкъсващи нашата страна, Стария континент и целия свят, както и липса на много спортни поводи за всенародна радост, поставеният на 52-ро място в света според класацията на ФИБА отбор на България, ни дава причина за единение и гордост със своето предстоящо участие на един от най-големите баскетболни форуми, а имено ЕвроБаскет 2022.

След повече от 10-годишна пауза българските баскетболисти ще имат възможност да премерят сили с най-добрите състезатели на континента, а и с немалка част от най-добрите играчи от Лигата на извънземните. И всичко това за сметка на скъпоплатените латвийци, пропускащи форума, които междувпрочем в момента оглавяват класирането в една от квалификационните групи за Световното първенство през 2023 година в присъствието на Гърция и Сърбия.

Сега е време да мечтаем, но повече да се радваме на момента и възможността за участие на такъв форум, напук на малкото средства и значение, които държавата отделя за един от най-популярните световни спортове, наглед отсъствието на заинтересовани рекламодатели и шум покрай участието на националите и не на последно място напук и на липсата на ръстови състезатели и конкуренция на повечето постове.

Бърз поглед към противниците, които ще срещне националният отбор ще ни обрисува тежката група, в която сме попаднали, но не и невъзможна за преодоляване при игра на върха на възможностите и добро стечение на обстоятелствата:

Испания – отбор, който е в разгара на подмяната на цяло едно златно поколение велики състезатели (Пау Гасол, Марк Гасол, Серхио Люл (контузен), Серхио Родригес, Фелипе Рейес и др.) и невъзможност да ползва други именити такива (Рики Рубио, Алекс Абринес и др.). В момента те са слагани в графата „неопитни“ отбори с изиграни общо от техните 12 състезатели (седем, от които дебютанти) „скромен“ брой за историята на испанските селекции, 526 международни мача, от които само Руди Фернандес има цели 238 срещи зад гърба си.

Турция – държава, която подобри значително качеството на баскетбола си през последните 20-ина години и успя да превърне клубното си първенство в едно от най-добре финансираните и привличащи сериозни чуждестранни имена, довеждайки до сериозен брой турски отбори да играят основна роля на европейската сцена (справка – двукратния шампион на Евролигата – Анадолу Ефес). Отборът им може да се похвали с трима участници в НБА - Джеди Осман, Фуркан Коркмаз и младокът-чудо Алперен Шенгюн, а също така един от най-добрите реализатори през последните години в Евролигата – натурализираният гард Шейн Ларкин и опитния център Сертач Шанлъ. Личат имената още и на играещите във Фенербахче Мелих Махмутоглу и Шехмус Хазер.

Черна гора – по времето на нашата 11-годишна суша, младата държава с 600 хиляди души население Черна гора успя да участва на две Европейски първенства (2013 и 2017) и едно световно (2019). Основните оръжия на отбора са опитният и познат на широката аудитория дългогодишен стълб в подкошието на Валенсия - Боян Дублевич, а също така и по-младите Марко Симонович (Чикаго Булс) и Дино Радончич, преминал през школата на Реал Мадрид и определян някога за една от надеждите на Кралския клуб, в момента записва солидно игрово време в Лига Ендеса с екипа на Сарагоса. Натурализираният американски гард Кендрик Пери, който с добрите си изяви през изминалия сезон си осигури договор с испанския Уникаха Малага, също се очаква да бъде от основните двигатели на черногорската машина.

Грузия – домакините на нашата група влизат в състезанието пределно мотивирани да се класират за директните елиминации. Въпреки загубата на капитана си Токо Шенгелия поради контузия в рамото в един от последните двубои преди Евробаскет 2022, грузинците се отличават с ръст и опит – Гога Битадзе (Индиана Пейсърс, 211 см) и Гиорги Шермадини (Тенерифе, 216 см) ще бъдат кулите за преодоляване в подкошието, а Сандро Мамукелашвили (Милуоки Бъкс, 211 см) ще ги допълва, умеейки и да отваря игрището със стрелбата си отдалеч. Рати Андроникашвили (Крейтън) и Тад МакФадън пък ще си поделят организаторските задължения. За да придобиете представа за играта на нисичкия реализатор МакФадън (ако сте пропуснали изявите му с испанските Бургос и Мурсия през последните няколко сезона) е достатъчно да си пуснете представянето му срещу националния отбор на Сърбия в Белград и как 188-сантиметровият американски гард собственоръчно изкова шокиращата победа срещу сърбите.

Белгия – наглед един от отборите, към които трябва да бъдат насочени очакванията ни за победа, но трябва да се отчете, че белгийците не са пропускали участие на европейско първенство, след като през 2011 година прекъснаха 18-годишна суша. В състава им изпъква името на Исмаел Бако, 208-сантиметров център, който се подвизава по терените на Испания с екипа на Манреса, а от новия сезон ще защитава цветовете на Виртус Болоня. Солидна подкрепа ще се очаква от страна на гардовете Ретин Обазоан и Джонатан Табу, както и от стрелеца Пиер-Антоан Жиле. След изключително силен сезон на Обазоан за Апоел Йерусалим, записвайки по 16.4 точки и 4.8 асистенции средно на мач, той си осигури трансфер в един от лидерите във Франция – Асвел Вильорбан. Един от интересните състезатели е 208-сантиметровото модерно крило Вренц Блейенберг, който се завръща в Белгия, подписвайки с Остенде, след като пробва своя късмет в Лятната Лига, но не успя да впечатли, записвайки оскъдните по-малко от шест минути игрово време в четири мача за Финикс Сънс.

Да – преглеждайки списъка с нашите 12 състезателя, можем да кажем, че Александър Везенков и Дий Бост се открояват безспорно като двамата най-класни играчи. Бост със своите вече 10 сезона зад гърба на Стария континент, играейки за солидни отбори като Жалгирис, Монако, Химки, а в последния сезон бидейки и фундаментална част от състава на Галатасарай, се очаква да отнеме от тежестта, която неминуемо ще се стовари върху най-известния български баскетболист – Александър Везенков. Той пък от своя страна се радва на невероятен изминал сезон, след като в рамките му спечели титлата и купата в Гърция, бивайки избран и за най-полезен състезател в гръцкото първенство, а за силните си изяви в Евролигата успя да влезе и в Идеалната петица на най-силния клубен турнир на Стария континент. И всичко това бетонира позицията му на лидер в отбора на Олимпиакос - позиция, която националния отбор и привържениците ще очакват да се повтори и на Европейското първенство.

И да, освен Чавдар Костов и Александър Янев, които взеха участие на Евробаскет 2011, останалите състезатели нямат опит на подобен форум, но това до голяма степен трябва да се приеме за нормално следствие от 11-годишната суша, която е оставила отпечатък върху горе-долу цяло едно поколение. За една част от състезателите (Чавдар Костов, Александър Янев, Станимир Маринов, в по-малка степен за Павлин Иванов, Алекс Симеонов и Димитър Димитров) това може да бъде златен и последен шанс да изживеят чувството да защитават родните цветове на такъв форум, имайки предвид дългите цикли между форумите и пресявките (следващото Европейско ще се проведе през 2025 година), изтощителните сезони по клубните отбори и неизбежните съпътстващи контузии. По време на шампионата с любопитство ще насочваме и вниманието си върху играта на 213-сантиметровия младеж Емил Стоилов, пред когото ще се открия невероятен шанс да премери сили с едни от най-добрите и опитни европейски състезатели на неговия пост.

А накрая ми се иска да си пожелаем да имаме повече такива поводи за всенародна радост покрай любимата игра. Разбира се резултатите са важни, но не трябва да бъдат причина за настроението на баскетболната общественост, която трябва да бъде горда, че баскетболът ни, напук на всички неволи, е един от малкото отборни спортове, в които участваме на толкова силен форум. Затова – зарадвай се, Българино!

Харесайте BGbasket.com във Facebook