Божидар Аврамов: Останалите поне малко ще се съобразяват със Спартак

Спартак Плевен даде сериозна заявка да е сред факторите в Националната баскетболна лига през предстоящия сезон със селекцията, която направи това лято. От клуба привлякоха няколко нови попълнения, като сред тях е един от най-добрите и опитни български баскетболисти – Божидар Аврамов.

Специално за BGbasket.com гардът сподели защо е решил да се присъедини към плевенския тим, какви цели си е поставил и защо не е останал в досегашния си отбор Балкан. Ето какво каза той:

- Защо избра Спартак и кога се свързаха с теб?

- Като свърши сезонът, се видяхме с Богдан Петков и той ми сподели за този проект, който иска да прави. Беше доста настоятелен през цялото лято, за което му благодаря, че не се отказа в нито един миг. Звънеше ми, виждахме се, обсъждахме нещата. Интересуваше ме идеята му като цяло каква е за целия отбор. За момчетата, които сега привлякоха, той ми беше казал, че искат да ги взимат. Това също беше много важно, защото с повечето от тях съм играл, даже с някои съм и израснал. Имах и други оферти, но няколко седмици след предложението от Франция, което отказах, вече реших, че отборът ще е Спартак Плевен.

- Какво мислиш за отбора, който ще имате през този сезон?

- Мисля, че се събрахме страхотни момчета като хора и че ще се получи един доста добър колектив. Отборът е супер. Както и Богдан е казал, нищо грандиозно не се иска от нас, но всички сме безкрайно мотивирани. Лично за мен най-важното, при тези обстоятелства, е да има публика в залата. Всички знаят, че в Плевен винаги се е играло трудно, независимо какъв е отборът, а още повече – когато залата е пълна. Дали ще бъде така не знам, но поне се надяваме да разрешат минимум на 50% и хората да могат да гледат, защото така и градът ще се вдигне. Мисля, че в скоро време не са имали такъв отбор като индивидуалности. Единственото трябва да останем здрави всички, за да можем да покажем това, на което сме способни.

С Чайката съм израснал в Черно море, даже като се прибрах от Румъния, играхме малко заедно във Варна и това си говорихме, че никога не сме играли заедно в мъжките гарнитури, а сега и това се получи и супер много се радвам. Освен че е изключителен играч, той ми е и един от най-близките и истински приятели. С Ники сме играли заедно, станахме шампиони с Левски Лукойл. Той е по-малък от нас, но винаги съм го чувствал и него като брат и знам на какво е способен. Мисля, че тази година той ще е основният Х-фактор на нашия отбор и ще даде нужната енергия, която всички други отстрани трябва да поддържаме около него.

Останалите момчета всички ги познават - Марто и Ники Маринови, Маринчешки, Ивко, това са доказани състезатели през годините. С тях винаги сме били в много добри взаимоотношения. С Коча се засякохме за малко във Варна – един истински биткаджия. Единствено ни трябва още един център и мисля, че отборът ще е готов. Радвам се също, че и Галин Стоянов ще е в треньорския щаб и че ще работим пак заедно.

Мисля, че отборът е съставен така, че останалите поне малко да се съобразяват с него. Хубавото е, че Богдан се допитва до нас за някои неща. И на него му казах, сега пак – наистина много му благодаря за това постоянство и че успя да направи точно това, което искаше. Оттам нататък в наше лице ще опитаме да дадем това, което със сигурност и той иска да постигне този отбор, въпреки че не го показва по такъв директен начин. Хубавото е, че ако се представяме добре, няма да има никакво напрежение.

- Спомена предложението от Лил, защо предпочете да останеш в България?

- Просто реших, че Франция не е моето място. Честно казано, повече клонях да остана в България. След като свърши сезонът, естествено, приоритет ми беше Ботевград, но никой оттам даже не ми се обади, за което естествено не се сърдя. Така са решили. Конкретно по тази тема искам да благодаря на всичките ми съотборници в Ботевград, които най-вероятно ще останат там. Пожелавам им най-вече да са здрави и да показват това, на което са способни.

Искам да благодаря също и на феновете в Ботевград, които и през последната година и половина, и сега през лятото постоянно звъняха и ми писаха, че искат да остана. Надявам се поне малко да съм им показал това уважение, което през годините съм имал към тях. Благодаря специално за последния сезон, че винаги ни подкрепяха и в хубавите, и в лошите моменти, въпреки че нямаха шанс да ни гледат и аз нямах такъв да усетя наистина ботевградската публика, за което може би най-много съжалявам от престоя ми в Ботевград. Винаги по някакъв начин правеха така, че да ги носим с нас, където и да сме били.

И да ми се бяха обадили от Балкан и да ми кажат – няма да разчитаме на теб, пак нямаше да се разсърдя, както и сега не се, но нормалният, колегиалният и уважителният начин е това. Все пак аз и другите останали момчета сме играчи. Няма как аз да се обадя на някой и да му кажа благодаря ви. Винаги съм бил човек, който съм си казвал всичко директно. За мен е по-добре нещата пред мен да са изяснени и да се знаят. Пак казвам, и да се бяха обадили и да кажат – няма да разчитаме на теб, добре, всичко е наред. Юни и до средата на юли те ми бяха приоритет, оттам нататък те си знаят. Пожелавам им успех. Имат нови членове в ръководството, надявам се те да помогнат повече на отбора, отколкото да навредят.

- Освен от Спартак, имаше ли оферта и от друг български отбор?

- Да, от Берое също ми звъняха от българските отбори. Ние си говорихме с Ники и с Чайката, че ще е много хубаво да се съберем. Честно казано, в началото ни звучеше малко странно за Плевен. В крайна сметка обаче, като видиш от един човек, в случая Богдан Петков, такова желание и толкова много да напира, без да се отказва, в един момент си даваш сметка, че той наистина иска да направи нещо. Всеки вижда, че отборът е съставен основно от българи, вече на какво ниво ще сме зависи от нас и от резултатите, които ще покажем през новия сезон. Пак казвам, това е един много добър проект, който се надявам и в бъдеще да се задържи колкото се може, по-дълго, защото все пак и времената са тежки. Надявам се да бъде като един трамплин на останалите отбори и на системата, която трябва да бъде конкретно в България. Покрай нас, по-опитните играчи, могат да се развиват и по-младите, които след няколко години трябва да застъпят на мястото на тези, които ще се откажат. Това е нормалното стечение на обстоятелствата. За съжаление, не е само да събереш млади състезатели в някакъв мъжки отбор и да ги пуснеш, пък каквото стане.

- Какви са личните ти цели, които искаш да постигнеш в новия си отбор?

- Говорихме си тримата един ден с Богдан и Ники Стоянов. Попитахме Богдан точно какви са целите на отбора и какво иска да прави, дали иска да е първи, втори или трети, а той отговори, че не иска да напира за такива неща. Тогава ние с Ники му казахме, че винаги, където сме били, без значение на какво ниво е бил отборът, винаги сме искали да постигнем максималното. Предполагам, че хората, които искат да постигнат нещо, не само в баскетбола, но и в живота си, винаги искат да бъдат първи в това, което правят. Ние не си го поставяме като конкретна задача, но със сигурност ще искаме да се борим с първите четири отбора. Оттам нататък всичко зависи от нас.

Моите лични цели със сигурност са високи, дали ще ги постигнем е друг въпрос, но аз не обичам да говоря и да слагам каруцата пред коня. Основните неща са отборът да се сработи максимално, да имаме публика в залата, да се забавляваме и да можем да доставим удоволствие на хората, които ни гледат – не само на плевенската публика, а и на цяла България. Поне си мисля, че другите отбори вече ще идват един ден преди мача в Плевен. Това поне е една малка частица удовлетворение.