Приеха Пенка Стоянова в Залата на славата на ФИБА

Днес на церемония официално ще се състои приемането на българската легенда Пенка Стоянова в Залата на Славата на ФИБА. Церемонията бе предавана пряко и се състоя изцяло онлайн.

Преди Пенка Стоянова, единствено Ваня Войнова от жените баскетболистки в България е получавала подобна чест, като тя бе приета в Пантеона на баскетбола посмъртно през 2007 г. Преди две години в Китай в Залата на славата на ФИБА бе приет и Атанас Голомеев. България има представители и сред легендите в съдийството в Залата на Славата в лицето на Артеник Арабаджиян и Валентин Лазаров.

Президентът на ФИБА Аман Нианг и генералният секретар на ФИБА Андреас Заклис връчваха отличията виртуално.

"Тя бе двигател и движеща сила на българските успехи на международна сцена при дамите. Тя почина преди две години, но никога няма да бъде забравена, заради сърцето и гордостта, която донесе на страната си," така бе представена Стоянова преди дъщеря ѝ Теодора да отправи благодарности.

Думите на Теодора Бонева: "Благодаря ви за това невероятно признание за майка ми Пенка Стоянова. За мен е огромна чест, че тя бе избрана посмъртно за играч в Залата на славата. Тази награда не е само за нея и нашето семейство, а за цяла България и българския баскетбол. Тя бе уникален човек, спортист, приятел, треньор и майка. Тя отдаде живота си на любимия си баскетбол. До края тя бе отдадена на баскетбола. Тя сбъдна мечтата, за която писа в автобиграфията си "Царицата на баскетбола". Да стане велик играч, да е част от национал и да прославя родината си.

Ако тя бе тук днес, щеше да каже, че през годините, след всички промени в баскетбола, едно нещо никога не се е променило - топката трябва да премине през ринга. Тя казваше, че баскетболът е отборна и динамична игра. Че трябва да дадеш цялото си сърце и да преодолееш първо себе си, преди да преодолееш опонента си. Благодарим на нейните треньори и съотборници, без които нямаше да постигне тези успехи. В баскетбола трябва да бъдеш себе си, защото не можеш да бъдеш никой друг. Благодаря още веднъж и поздравления за всички други лауреати."

Залите на славата и българската баскетболна памет

Спомен за Пенка Стоянова

Миналата година заради пандемията с COVID-19, имената на новоприетите не бяха обявени. Тази година на специално онлайн събитие ФИБА почете приетите в двата класа – за 2020 и 2021 г.

Последната заръка на Пенка Стоянова

Пенка Стоянова – елегантност, слава и гордост за баскетбола в България

Коя е Пенка Стоянова?

Родена на 21.01.1950 г. в град Карлово. Баскетболната й визитка е повече от впечатляваща, като с изявите си по терена, с усмивката си, с позитивността си и съветите си остави огромна диря в сърцата на всички баскетболни фенове не само у нас, но и в Европа и света.

С националния екип е сребърна медалистка от Олимпийските игри в Москва, СССР, през 1980 г., и бронзов от Игрите в Монреал, Канада, през 1976 г. Участва в 8 европейски първенства. Сребърна медалистка е на шампионата във Варна, България през 1972 г. и бронзова от Клермон Феран през 1976 г. Има 8 първи места от участие в 12 балканиади и още 2 трети места на младежки фестивал и универсиада. Три пъти (през 1972, 1976 и 1981 г.) е включена в сборния отбор на Европа, на който е и капитан. Има второто място на световния фестивал в Лима, Перу, през 1973 г. и в световните игри на турнира ,,R. W.  Jones” в Тайпе, Тайван, през 1983 г. с втория  отбор на  Италия.

Трикратна шампионка на България с отбора на ,,Марица“ (Пловдив) през 1971, 1973 и 1974 г. с треньор Тенчо Начев. По четири пъти е сребърна и бронзова медалистка в първенството на България по баскетбол. С родния си клуб е и два пъти финалист за купа ,,Лиляна Ронкети“ – през 1979 г. и 1980 г. В националния отбор има записани 580 мача. Била е капитан на всички държавни гарнитури, а от 1974 г. до 1981 г. е капитан на представителния женски национален тим, в който е включена за първи път за Световното първенство в Прага, Чехия, през 1967 г.

Пенка Стоянова е първата българска баскетболистка, която играе професионален баскетбол в чужбина. От 1981 до 1983 г. е състезател на италианския ,,Рома“. Включвана е в символичните петици на Европа от вестник ,,Кориере дело спорт“. През 1969 г. е наградена лично от президента на Италия на големия международен турнир в Авелино. Два пъти е избирана за спортист №1  на годината на Пловдив  През 1985 г. в нейна чест се организира за първи път бенефисен мач между националния тим на България и сборен отбор на Европа.

Почетен гражданин на град Карлово от 1985 г. и на град Пловдив от 2000 г. Тя е сред факлоносците на олимпийския огън за игрите в Атина, Гърция през 2004 г. През 2007 г. е включена в списъка на ФИБА от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на 20-ти век.ъ