Петрович и Сабонис - омразата, белязала едно легендарно съперничество

Дражен Петрович и Арвидас Сабонис играеха на различни позиции. Първият бе атакуващ гард. Вторият – център. Това обаче не отрича факта, че двамата легендарни играчи имаха нещо общо. И двамата са родени през 1964 година, придобиха звезден статус в родината си (Петрович в Шибеник и Цибона, Сабонис – в Жалгирис), след което се оказаха в мадридския Реал, а в НБА играха за един и същи клуб – Портланд Трейл Блейзърс.

Арвидас и Дражен се считаха за най-големите изгряващи звезди в първата половина на 80-те години.

Принципното съперничество между тях се разгърна през 1986-та. Тогава Цибона на Петрович победи Жалгирис /94-82/ на Сабонис във финала на Евролигата. Скоро след това Арвидас взе реванш на световното първенство през 1986-та, с негова помощ СССР сломи Югославия (91:90 след продължение) на Дражен в полуфинала.

През сезона 1984-1985 Петрович изведе Цибона до титлата в шампионата на Евролигата (тогава турнирът се наричаше Купа на европейските шампиони /КЕШ/ на ФИБА). Във финала Дражен разстреля с 36 точки своя бъдещ отбор – Реал Мадрид (87:78).

След една година Петрович вече имаше нов главен опонент – Сабонис, който прогресираше стремително,  доказвайки се като един от най-доминиращите баскетболисти в Европа и направи Жалгирис реален претендент за титлата. През 1985 година Арвидас  вече бе дал своя принос за прекратяване на многогодишната хегемония на ЦСКА (15 поредни титли в периода от 1969 до 1984) в шампионата на СССР.  И бе дошло времето да се  изяви и на европейската сцена. Като главни помощници на Сабас се отличаваха Сергей Йовайша, Риман Куртинайтис, Гинтарас Крапикас и Валдемар Хомичус. А начело на литовската машина бе треньорът Владас Гарастас.

Първият директен сблъсък между Петрович и Сабонис бе в груповата фаза на Евролигата на 9 януари 1986 година в Каунас. Жалгирис победи трудно Цибона с 94:91 като домакин. Дражен надстрелял Арвидас – 34 точки срещу 20, но това не стигна за победата.

„По време на мача с Жалгирис Дражен преследваше две цели. Първата бе победата. Втората – да покаже, че именно той, а не Сабонис, е най-добрият европейски баскетболист“, така  ESPN предава думите на старши треньора на Цибона в сезон 1985-1986 Желко Павличевич.

Мачът-реванш бе на 27 февруари в Загреб, където хърватинът излязъл победител в личното съперничество. Петрович вкарал 40 точки, а Сабонис 22. В резултат Цибона победи Жалгирис с 99:90.

Срещата в Хърватия станала ключова за разпределение на местата в групата. Цибона и Жалгирис завършиха с еднакъв баланс 7-3, но югославският отбор отиде по-напред в класирането за сметка на по-добрата разлика между вкарани и допуснати точки (+ 44 спрямо +16). Според тогавашния формат на турнира на финала отиваха първите два отбора от групата. Милано с 6-4, миналогодишният финалист Реал с 5-5, Макаби Тел Авив с 4-6 и Лимож с 1-9 отпаднаха от борбата за титлата.

Веднага след завършването на груповия етап представителите на Цибона и Жалгирис започнаха да си разменят реплики. Хърватите (както и всички югославяни) са известни със своя талант на провокатори. Литовците също се старали да не изостават в това отношение.  Например Сабонис директно заяви, че Петрович е „клоун и егоист“, а себе си издигнал в най-добрия център на континента.

“В Европа няма по-добър център от мен. Въпреки че на турнето ни в САЩ имаше един или двама играчи, заради които си струваше да се понапрегна на площадката“, цитира Сабонис Origo.

„Разбира се, че ние ще спечелим Евролигата. Планирам да играя в Европа още две години, а след това искам да отида в НБА“, уверено заявил Петрович, който никога не скриваше желанието си да играе в САЩ.

На 3 април 1986 година Цибона и Жалгирис най-накрая се изправиха лице в лице в решаващия мач в препълнената зала „Спортсарнок“ в Будапеща пред погледа на 12 500 зрители (от тях 8000 бяха фенове на югославския отбор). Особена интрига в този финал нямаше, Цибона защити шампионското си звание, като уверено надигра Жалгирис с 94:82.

Цибона взе инициативата от самото начало е спечели първото полувреме с 47-39.  Дражен вкара 15 точки, Сабонис правеше всичко зависещо от него /17 точки и 8 борби/, но това не бе достатъчно. Максимумът, на което бе способен Жалгирис след почивката, бе да съкрати разликата до 6 точки (52:58) в 26-та минута.

Всички въпросителни изчезнаха в 31-та минута, когато Сабонис бе изгонен за удар  срещу Миховил Накич като отговор на агресията на югославския играч спрямо неговия съотборник Гинтарас Крапикас. Изненадващо съдиите не наказали и Накич и го оставиха в игра. Според Арвидас това тяхно решение е било необективно и пристрастно.

На Дражен и компания не било трудно да стигнат до победата след отстраняването на Сабонис. Петрович даже не се напрягал особено – вкарал само 22 точки (6 от 18 от игра) и станал едва третият по резултатност за отбора си след Данко Цветичанин (24 точки) и Свен Ушич (23 точки). Сабонис вкара 27 точки и за първи път спечели персоналния двубой с Дражен, но проявената излишна емоционалност лишил Жалгирис от шансове за шампионската титла.

„Смятам, че бяхме по-добри, и ако не бяха странните съдийски решения, то вероятно бихме се поздравили с успех. Аз обезумях от ярост и се нахвърлих върху съперника, за да получа справедливост. В крайна сметка даже слепият можеше да види, че югославският играч започна първи да блъска и удря. Знам, че сега въобще не е време за силни думи, но го заявявам пред целия свят: никога повече няма да извърша подобно нещо“, каза Сабонис.

Да се впуска в подробности за загубата Арвидас не поиска. Той никога не е бил особено словоохотлив с журналистите.

Президентът на ФИБА – французина Робер Буснел в крайна сметка признал грешката на реферите, но счел отстраняването на Сабонис за неоспоримо.

„Италианският арбитър Виторио Фиорито допусна грешка. Той трябваше са изгони не само участниците в боя Сабонис и Накич, но и скочилият от пейката помощник-треньор на Цибона Мирко Новосел“, отбелязва Буснел.

В крайна сметка финалът не стана според очакванията – с борба до последната секунда и напрегната битка между Петрович и Сабонис. Което е потвърдено и от изявленията на треньорите след мача, които акцентирали не върху играта, а върху изгонването на Сабонис.

„Сабонис никога по-рано е е правил подобно нещо. Моля за извинение от името на играча за това поведение. Уверен съм, че това няма да се повтори в бъдеще“, заяви Владас Гарастас.

„Съжалявам, че се получи мач, в който баскетболът бе на втори план. Сабонис е отличен играч отличен спортсмен. Той бе доста изнервен и не можа да издържи на напрежението в битката за титлата. Само един голям играч може да си парвали изводи от цялата тази ситуация“, подчерта след мача  Желко Павличевич.

Петрович и Сабонис завършиха клубния сезон 1985-1986 с победи в шампионатите на Югославия и СССР, след което през лятото им било писано да се срещнат лице в лице на световното първенство в Испания. Този път Арвидас взе реванш.

СССР победи Югославия с 91:90 след овъртайм, извършвайки един от най-големите обрати в историята на световните шампионати.

Югославия водеше уверено с +9 (85:76) след две точки на Владе Дивац 51 секунди до последната сирена. Зрителите започнаха да напускат своите места в Паласио Депортес де ла Комунидад в Мадрид, предполагайки, че всичко в този мач вече е ясно.

Но не станало така.

Сабонис моментално отговорил с тройка – 79:85. След това Валдемарас Хомичус пресирал Зоран Радович и го принудил да сгреши. Топката отишла у Валери Тихоненко, който бе точен зад дъгата – 82:85. Бяха изминали едва 8 секунди след коша на Сабас. Играчите на Югославия се паникьосали и започнали да вземат глупави решения в нападение. Дивац сгрешил  при безобидна ситуация, когато оставали 10 секунди до края – двоен дрибъл. В ответната атака на СССР Валдис Валтерс с далечна стрелба изравнил – 85:85.

В продължението нервността се изразила с голямо количество брак в изпълненията и на двата отбора. Те вкарали само 11 точки за 5 минути. В крайна сметка всичко се решило от противопоставянето между Петрович и Сабонис (каквото не се получи във финала на Евролигата). Арвидас се оказал по-хладнокръвен. Големият снайпер Дражен се провали от наказателната линия в най-решаващия момент, а Сабонис на два пъти бе точен при своите опити: СССР измъкна победата с 91:90.

След мача югославските медии обвиниха за загубата най-вече Владе Дивац заради допуснатата грешка, както и старши треньора Крешимир Чосич, който кой знае защо бе заложил в този момент на  неопитния 18-годишен център.  Пропускът на Петрович като че ли отишъл на заден план, макар че именно при тях се получи голямата драма. Дражен бе по-резултатен от Арвидас (29 точки спрямо 25), но в най-отговорния момент ръката на хърватина трепна. Да  преживее това било доста трудно.

„В онази нощ Дражен бе изключително стресиран. Той плачеше, казваше, че ще престане да играе баскетбол, че не е толкова добър играч, за какъвто го считат. Това е един от най-лошите моменти, които си спомням“, казва тогавашният лекар на отбора на Югославия Иван Фаторини в интервю за basketball.hr.

Петрович все пак намерил сили да застане пред журналистите. Той акцентирал върху враждебността на мадридската публика, която го ненавиждала него лично и отбора на Югославия като цяло.  Презрението на испанците към Петрович може да се обясни с това, че той  е дразнел и огорчавал Реал като играч на Цибона с провокационните си маниери.

„Имах ясното усещане, че ние бихме се представили по-добре, ако играехме в Москва. Наистина за мен е непонятно с какво заслужихме такова критично отношение.  Никого не провокирахме, не търсехме помощ от съдиите. Мисля, че испанците чувстваха, че ние сме силни, много силни и че можем да стигнем върха, въпреки че нито един от баскетболните експерти не ни даваше шансове преди първенството. Но ние вярвахме в нашия талант, в нашата сплотеност.

Бих искал да подчертая, че нямам никакви шансове да играя за Реал в моята кариера. Как мога да облека екипа на отбора, чийто фенове ме травмираха емоционално, фенове, които ме ненавиждат 24 часа в денонощието? Зная, че на тях им е трудно да приемат факта, че им причиних толкова болка в шампионската лига, вкарвайки много решаващи кошове. Но просто не ми е ясно как могат да ме ненавиждат толкова силно, когато не съм им дал повод с нито един мой жест или с поведение“, казва тогава Петрович.

Все пак Дражен преминал в Реал в сезон 1988-1989.

Що се отнася до Сабонис, той заедно с отбора на СССР отстъпи във финала на световното първенство през 1986 година от САЩ (85:87) начело с Дейвид Робинсън. Съветските баскетболисти отново бяха близо до обрат – губеха 60:78, когато оставаха 7 минути и имаха шанс да изтръгнат успеха, но Валтерс  провали решаващата атака.

Петрович игра в НБА четири години (1989-1993) в Портланд и Ню Джързи, преди неговият живот да бъде трагично прекъснат в автомобилна катастрофа.

Сабонис отиде в САЩ значително по-късно – през 1995-та. Голямата причина за това са травмите, които го измъчваха от 1987-ма и които доста попречиха на развитието на кариерата му.

Дражен Петрович и Арвидас Сабонис – двама велики играчи, чието европейско съперничество може да се сравни с противостоянието  между американските легенди Меджик Джонсън (Лейкърс) и Лари Бърд (Бостън). Макар те да се срещаха относително рядко: във финала на Евролигата 1985-1986, на световното първенство 1986, на Олимпиадата в Сеул 1988 (СССР загуби от Югославия в груповата фаза със 79:92, но спечели финала със 76-63), Петрович вкара повече точки от Сабонис – 49:31, и на олимпийските квалификации за Барселона 1992 (вече независимата Литва победи независимата Хърватия  с 99:89).

Най-знаковите от цели списък противопоставяния между Петрович и Сабонис бяха именно през 1986 година. Тогава 21-годишните баскетболисти едва бяха тръгнали по пътя към славата, но в тяхното съперничество присъстваше всичко необходимо – лична неприязън, размяна на любезности, но най-главното – висококачествена игра на площадката.

Превод: Петър Наков, botevgrad.com