Торнадото от `Кършияка` боядисва, учи дистанционно и си седи вкъщи

Материал на Юлиян Ангелов, вестник "Марица"

В живота ни има неща, които вече физически не съществуват, но се сещаме за тях, когато търсим причина да продължим напред. В условията на пандемията от коронавирус и извънредно положение хората по домовете си имат нужда от приказни истории, от нещо хубаво.

Ако изразът "Оттук до Филипините, само жълто-сините" не ви говори нищо, то със сигурност сте объркали страницата на вестника - кръстословицата е 6 страници по-напред.

В няколко поредни броя ще ви представим героините от втората вълна на баскетболната "Марица" - отбор, който не съществува, но има три шампионски титли, пет втори, четири трети места и една Купа на България.

Ще научите какво правят Цонка Вайсилова, Рени Димитрова, Мариана Манавска, Елена Мрянова, Ваня Попова, Краси Лефтерова и другите момичета от котилото на втория от най-великия жълто-син треньорски дует ТН (Тенчо Начев и Тошко Ненов).

Започваме с капитанката Цонка Вайсилова.

Баба ми, лека и пръст, казваше за Цонка Вайсилова, след като и гледа на кафе (б.а. - убеден съм, че е познала всичко), че е като шило, което в торба не стои, и след 25 години отново е дяволски права. Сварваме по телефона капитанката на "Марица" между кафето, валяка за боядисване и лаптопа за дистанционно обучение.

Към днешна дата Цонка Вайсилова е учител по физическо възпитание в СУ "Димитър Матевски" и не разчита на БНТ 2, 3 и 4, а се занимава с хлапетата дистанционно. Има дъщеря - Мария, на 29 години вече. В свободното си време се занимава с народни танци в клуба "Антерия".

Не мога да трая да не правя нищо, затова реших да освежа апартамента, разказва Цонка.

"Грабнах валяка, стълбата и след края на карантината очаквам поръчки от приятели. Боядисвам докъм 10.30, след това сядам пред лаптопа. Обучаваме се с децата. Разучаваме правилата на колективните игри, и баскетбола, естествено. Измислям им предизвикателства с физически упражнения. След това ги карам да споделят видео, за да следя нивото на изпълнение.  

Знаете ли, ако си мислите, че да си учител по физическо възпитание е много лесно, сбъркали сте. След онлайн обучението оставам пред лаптопа поне още 5-6 часа. Трябва да подготвя заниманията за другия ден, да напиша куп неща. Учителството е съпътствано с много бумащина. Опитвам се обаче да помогна на хлапетата да станат истински хора, не е задължително да са спортисти, допълва Вайсилова.

Изминаха вече 23 години от славните времена на "Марица" с Цонка, Радостина Димитрова, Марияна Манавска, Елена Мрянова, Краси Лефтерова и още дузина страхотни баскетболистки.

Попитах по този повод Вайсилова какво и липсва най-много, не съжалява ли за нещо.

Най-много ми липсва публиката, нещо, което не съм срещала често у нас, без да се замисля отговаря капитанката на жълто-сините.

"Знаете ли, в зала "Строител", а и преди това в Панаира нашата публика беше великолепна. Нямаше нищо лумпенско и хулиганско. Усещахме обичта на хората навсякъде, не само в залата. И по улиците в "Кършияка" ни спираха хора, за да ни поздравят. Видяла съм доста неща в спорта, но имам един запечатан в съзнанието ми спомен. През 1996 година, когато победихме Стомана във финала за купата на България в тяхната зала в Перник. Имахме над 100 наши привърженици. Не може да се опише усещането, след като поех в ръце купата и чух рева на хората срещу мен.

Цонка Вайсилова и най-голямото богатство - дъщеря и Мария

Да, знам, че ще ме питаш какво стана с обещанията преди изборите за възраждане на "Марица", затова ще ти кажа предварително -  всичко си остана в сферата на добрите пожелания, продължава Вайсилова. С момичетата редовно се събираме някъде да поприказваме за доброто старо време.

Признавам, че не ходя вече на баскетболни мачове. Не защото не искам, просто защото е мъчение да се гледат  отборите как изнемогват. Как с 5-6 хиляди лева на година Академик Пловдив се мъчи, за да има женски профил на баскетбола в Пловдив.

Ние от отбора на Тошко Ненов обаче сме оптимистки и знаем, че слънцето ще изгрее и на нашата улица. Макар и пресъхваща понякога, "Марица" набира сили и залива и помита всичко по пътя си. Явно времето ни още не е дошло", с оптимизъм приключва разговора ни Цонка Вайсилова.

P.S. Ще споделя какво подочух, когато баба ми Йорданка гледаше на кафе на Цонка Вайсилова: "Цял живот ще искаш да избягаш от голяма жълта топка, но няма да ти се получи".