Спортът като спасение

Спортът е социален феномен. Хората имат нужда от спорт, точно колкото от всички други форми на социализация, комуникация, забавления, доказано от специалистите.

Множество психолози са изследвали темата и е ясно, че промените, които мозъкът на човек претърпява по време на спортно събитие, отразяват или влияят на чувството за щастие и задоволство. Според доктор Ричард Шустер, когато отборът, който подкрепя един човек победи, или играе добре, мозъкът му започва да произвежда допамин, който директно влияе върху центъра на удоволствие. И обратното разбира се, ако отборът ви губи. А огледалните неврони са тези, които ни карат да идентифицираме с даден отбор.

Спортните фенове дори изпитват същото вълнение преди мач, както и самите спортисти. Американски изследвания показват, че дори ако стоите до полунощ, за да гледате мач, а на следващата сутрин трябва да ставате рано за работа, една победа и позитивни емоции от нея ще "изтрият" всяка умора... Адреналин, който кара сърцето ви да бие по-силно. Спортът е за това - да отнема от стреса, от проблемите на реалния живот. Поне за малко.

След всичко това, и причината да се замислим, можем ли да преживеем поне 1 месец със спорт на закрити врата?!

Естествено, първо и най-важно условие - с мисъл за здравето на всички замесени и без никакви излишни рискове.

Но ако се стигне до момент, в който пандемията приключва, държавата разреши, медиците се произнесат - дали не си струва да се обсъди и тази идея - да стартира шампионат, не само в баскетбола, но и във футбол, волейбол и всички спортове - пред празни трибуни?!

Със сигурност едно временно решение, и то за няколко седмици. Но все пак е нещо.

Идеята за този материал всъщност дойде от Кубрат Пулев. В негово интервю пред шоу по btv, чух за опцията за мача с Антъни Джошуа: "Виждате, че ситуацията е такава, че целият свят трябва да се нагажда спрямо нея. Трябва така да се направят нещата, че хем да се случат, хем да е безопасно. Няма проблем да е без публика, защото всички са си вкъщи, може да платят pay per view, така че финансово не виждам никакъв проблем. Ако няма публика шоуто ще се позагуби, но все пак може да се случи."

Все повече коментари за професионалните американски спортове също се насочват натам - подновяването на първенствата да стане при закрити врата. И всеки да може да се пренесе поне за малко на по-хубаво място, дори от дивана си.

Защото отдавна по-големите пари са от тв правата, а не от продадените билети. Наясно съм, че има отбори в НБЛ, които продават доста билети, които им помагат да се издържат. Но никъде това не е основното. Най-важното е, че става въпрос за изцяло временна ситуация - наистина няма смисъл да се играе по този начин за продължителен период. 2-3-4 мача обаче, не биха бутнали никого.

Убедена съм, че има и много доводи против това да се случи. Но ужасно много ми липсва спортът, било то и по телевизията...

И да, всички сте прави, че спортът е за феновете, чието място е по трибуните. Но спортът в момента е за всички нас, които имаме нужда от допамин. Спортът е това, което може да ни изкара от дупката, от психозата, от чувството за безпомощност. Да ни накара да говорим за нещо друго, освен за вируса, икономиката и обграждащата ни криза.

По тази причина гледаме мачове от НБА от 90-те години "на живо" - просто, за да можем да си ги обсъждаме, да можем да се почувстваме едно цяло, да отвлечем мислите си далеч.

По тази причина футболните фенове гледат мачове от Беларус и Никарагуа, след като доскоро "нямаше да ги гледам и пред блока ми да играеха"...

По тази причина гледам повторението на България-Латвия по БНТ3...

Защото спортът е спасението ни. Спортът е лъчът светлина.

Докато най-после отворят вратите на любимата зала, стадион, съблекалня... Всички нямаме търпение. Но дотогава, ако изобщо стане възможно - имаме нужда от спорта.